Хосе трябва да беше някъде от Иберийския полуостров. Бял, с дълбоки сини очи и ситнокъдрава черна коса. На кльощавата му фигура всички дрехи висяха като на закачалка, но това явно не го притесняваше, пък и той самият имаше излъчване на човек, който трудно би обърнал внимание на външния си вид. Продаваше семки вдясно от входа на кварталното зеленчуково пазарче, а устата му винаги бе разтегната в ослепителна усмивка с два реда почти по животински ...

Do I dare to eat a peach?

T. S. Eliot



I.



В часа на прасковата минутите

окапват като сливи. И секундите

са техни костилки. И полусекундите

са червеи, които зреят в сливите.

Часът на прасковата сивкав е

като момент от мъх обвиващ праскова.

Цигареният дим го имитира и

става паметник на умъртвената цигара.

Тогава нощ е. И в пресечки като фасове

проблясват остро огънчетата на кашлици.

Момчетата ...

...