Комшийката беше бързорека и Марлов много-много не й разбираше. Но все пак разбра достатъчно. С една дума, нейният съсед на етажа, осемдесет и две годишният Пантелей, се бе самоубил.
- Пуснал газта на печката. Аз всяка сутрин му вземам вестник и му нося да чете. И тая сутрин така. Натискам звънеца, ама не му чувам чехлите. Божичко, викам си. Какво ли е станало? И усещам някаква миризма с носа, странна миризма. Викнах домоуправителя Чико, счупихме ...
|
|