Г. Г. Сиромашки се изучава в огледалото. Оглежда провисналите си бузи, зачервените като на недочатила ученичка очи, по-набръчканото от рипсен чорап чело, после със засилка си удря два шамара:
- На ти! На ти!
Шамарите му се струват малко, бухва се с юмрук в корема няколко пъти, докато си изкара въздуха, та се строполява на мозайката и дълго се мъчи да си поеме дъх.
Той се малтретира отчаяно, защото търси вината. Единствено в себе си. ...
|
|