никога вече друг такъв

дотолкова небрежен към живота си

никога вече друг такъв

дето знае езика на птиците на тревите

разговаря със вятъра него единствено слуша

каквото и да му говорим не разбира изобщо думите ни

вдига рамене и отминава



никога вече друг такъв никога такова маскирано дете

навлякло за поредния маскен бал суха брадясала кожа

никога вече друг такъв

приклекнал върху хоризонта да ...

През нощта беше валял силен дъжд и пътят за хижата приличаше на езеро. Бурята бе повалила клони и дървета. Да се мине с кола по този път беше невъзможно и ние четиримата - аз, Боби, Мирослава и Стефан - умувахме как да постъпим. Нямаше време за губене, бързахме за хижата, а колата ни не беше амфибия.

- Аз знам един път - предложи Стефан. - Малко заобикаля, но е на високото и е отцедливо. През едно село минава, ей зад ония баири.

Баирите ...

----

* Добих силата! ...