Карам от моста към Университета. "Карам" е силно казано, понеже изобщо не карам. Автомобилната колона не мърда.
Накрая ми омръзва да надувам клаксона, слизам, тряскам вратата, тръгвам към Алма Матер. Двадесетина души са насядали из кръстовището. Физиономиите им са ми познати отнякъде.
- Вие какво правите тук? - питам най-близкия младеж.
- Стачкуваме, какво! - ми отговаря Сергей Станишев. - Всички вие имате право да стачкувате, само ...
|
|