ДАЛИ ПЪК НЕ
Сенките на женските тела
се местят
от
под завивките
до
под очите ми.
Трупат се,
стават на торбички.
"Дали пък не ги мисля твърде много?",
повтарям си докато слушам,
нагазил надълбоко в късното
някъде към три
когато
единствената ми компания
са Колтрейн, Майлс и
двете кучета на етикета.
В пушека и в царствената скука
на три и една минута -
не ...
|
|