|
|
Общо | 438,770,686 |
Активни | 345 |
Страници | 18,309 |
За един ден | 1,302,066 |
Златанов е 47-годишен. Един от често награждаваните български поети е. Още по-често стои без постоянна работа. Владее няколко европейски езика, чете свободно на оше няколко. Работил е като строител, редактор, продавач на вестници. Иначе е завършил журналистика. Женен е, има син. Автор на осем книги с поезия, проза и есеистика. По негови произведения са писани сценарии за филми. ...
|
ПОЕЗИЯ
-----каре-----
Крали Марко Крали Марко кажи коя река е най-кървава и коя кръв в реката е най-чиста на сърби на македонци или на българи --------- Дунаве Дунаве къде ти е речният кон да ме хвърли обратно в азиатските степи Дунаве Дунаве и ти Босфоре-Отворе къде ти е аналният фалос да го зачука на скапаните евнухски империи Операта е мъртвородено изкуство поглъща всичко което й се изпречи Ужасните българи ... |
Броят националните си катастрофи
както се броят овце но само диафрагмата тази древна душа познава излишеството на разгрома само кастрацията този древен закон разделението полага в негативна гинекология спрямо една мистична концесия Какво знаят техните книги с притъпяваща подвързия тяхната култура на шева и конците с едностранчив ръб травмите отбелязва И как си представяш родовото котило изсечено ... |
Христо Карастоянов е роден в Тополовград на 22 февруари 1950, обаче от 40 години живее в Ямбол, тъй че се смята за ямболлия. Намира, че Ямбол не е градът на неизброимите литературни кръжоци, а е градът на "Crescendo", на Манифеста на дружеството за борба против поетите, на Георги Шейтанов и Матвей Вълев: така му е по-спокойно.
Издал е 14 книги проза, публицистика, литературна критика и дори една стихосбирка, за да зарадва майка си. Тази година излезе ... |
Проза
Като зави онази нощ зад ъгъла, човекът тутакси видя момичето: стоеше прислонено до някаква мръсна тухлена стена, а в краката й зърна изтърбушен, навит на руло и тръшнат на плочника стар дюшек, и едно радио. Погледна я под око, погледна и дюшека и радиото, после пак нея... и - като си помисли иронично, че тука май има голяма трагедия - сви рамене и отмина небрежно нататък по стъмнената улица, по която далеч напред и далеч назад не се виждаше жива ...
|