Речта ми е относно оня инцидент в Съвета за сигурност към ООН-то, дето не си вдигнахме ръчицата нито "за" новия международен съд, нито "против", а си я държахме в скута тихо, смирено и с наведени очи. Вследствие на което всички тутакси ни заупрекваха: "Ууу, тия пък що ли ги избрахме? Само се подмилкват на задокеанския си горгорбашия!"
Ама сега всичко си дойде на мястото. И на всички критикари им просветна. И проумяха гениалния ни ход, ама малко ...
|
|