Отиди на страница:
Малко старомодно поднесено, но затова пък темата е вечна, а авторът има усет за тези неща.  |
Валери, Поете, не си криви душата. Баналности. А последното от така пондесените ни "Творения" е пълен крах! Или си закърмен в сиромахомилството? |
Цуцурко, във вехтозаветните открития на въпросния графоман /третото стихотворение/, че водата е мокра, ти съзираш някакви достойнства? Как ти звучи "Любовта е миг". Ми то може да се напише в албума на всяка викторианска девственица! ОК? |
| Добре, Чилинго, ОК да е. Аз пък отново ще трябва да се включа и да попитам да не би случайно редакцията да е допуснала правописна грешка: "Работил е като строител". Може би са искали да кажат: общ работник  [/b]Редактирано от - цуцурко на 19/08/2006 г/ 09:23:10 |
Чилинго! Наздраве  Не знам на коя чашка си вече, ама налей си още една от мене и пий! Аз черпя днес - баща ми става на 82 години! |
Цуцурко, тази личност ми е добре позната. Това е бивш "журналист" от бившето "Работническо дело", който използваше натрапеното влияние на вестника, за да строи обществена и литературна кариера. Амбициозен, но безкрил. И си прав - той беше общ работник на литературната нива. Събрат на Станислав Друмешки, който се пишеше драматург. Много обичаше леглото му да е задръстено с мацки. Кой ли не обича! Предполагам, че ги е ебал според указанията на Партията-ръководителка. |
Валери, да е жив и здрав баща ти и да ги докара поне до сто и дори да ги прехвърли. Той е създал един много талантлив син и заслужава да му се порадва по дълго. Но се питам защо толкова често си компромисно великодушен. Обичайното правило е писателят да принизи колегите си, за да се почувства литературен гигант. А ти - напротив. Неведоми са съображенията божии... |
Чилинго?  Нима е нужно да принизиш някого, за да се почувстваш край него като литературен гигант?  Похвали го - в някои случаи върши същата работа... |
Даскалска поезия, която свири на една струна - отшемялата брачна любов. Звучи като текст на естрадна песен, изпълнявана от Георги Кордов. |
| Отче Архимание! Здравей - Къде се скри от жегите? Богоугодно ли ще бъде да те викна на една-две ледени бири във Варна? |
Попе, не претендирам, че имам някакво задължаващо отношение към музиката, но Георги Кордов изпълняваше една песен по текст на Веселин Ханчев, казваше се "Приказка" - автор на текста Веселин Ханчев. И тъй като сме в литературна рубрика, ако ми кажеш, че това стихотворение на Ханчев не е добра поезия, Оди у лево! Ще ти я припомня: Под дъжда, който чука невидим в листата.... и т. н. |
Валери, последната фраза от отговора ти много ми хареса. Макар че е малко йезуитска. Но Попчето ще ни обясни тия нюанси... |
Кощунствено е да се сравнява талант като Ханчев с стихоплетец като Баджев. . Валери, Когато идвах във Варна, ти се направи на зает. Ще те глобя една тържествена вечеря в Морската градина. |
След "поезията" на Баджев и "прозата" на Евтимова и аз аджеба реших да се пробвам, но в друго амплоа - това на драматурга (не на демиурга). Прочетете диалога под Фотоалбума. Много е актуален. |
От сърце, безхитростно, но удивително семпличко и бедничко. Винаги ме е дразнило като пълнеж на сричките в стиха да видя аз  : той и тях , нас , вас, нагласени там от теб така от раз:Безкрайна е и безначална на пръста малката халка, наречена от нас венчална. И с любовта ли е така? Една история позната отдавна шества по света - с халката мъничка, с халката, да бесим ние любовта. Лъха на текст на стара градска песен /харесвам заради наивитета и спомените от младостта на родителите/, но и на отдавна отминали за поезията времена. |
| Много хубави стихотворения. Подредени така и има смисъл в някои от тях. Особено ми хареса това за леглото и разстоянието, което е най-голямо. Много е поучително. Има и слабости, като тази например, дето авторът си признава, че не знае защо угасват вулканите и други неща, но от друга страна авторът не е от "Нейшънъл Жиографик" и затова е така. Не съвсем поучително. Стиховете имат и културна стойност за очертаване на епохата. Един вид - докъде ще стигне. Изказалите се тук български поети като архиман, цуцурко, чилинго и В. С танков очертават едно скрито недоверие към поезиятана на автора на поезията му в някои аспекти. Авторът отваря пред нас сърцето си с неръждяем нож и казва, че любовта изгаряла в думите а не в делата, както е напрактика при него. Съжелявам, че я няма другарката Граматичкова да ни поднесе един анализ за това което е искал да каже автора тук и там където не е ясно. |
| ЛЮБОВ - МАГИЧЕСКА РЕАЛНОСТ Любов - магическа реалност, неоскърбени светове, в които жадно и нормално сърцето-чудо ни зове. То търси истина и милост, и в синкавия полуздрач се смесват най-необяснимо очакван смях с нечакан плач. И веят в тръпните дървета нехайни, неми ветрове. А в странен климат по полето цъфтят заветни цветове. Най-често във предсънно време дъжд люляков ще зароси. Там чуваш честни обяснения и още вярваш на сълзи. И накипяла правда има във жеста, в трепета, в гласа: или отчаян ще заминеш, или ще вършиш чудеса. Павел Матев |
