В промяната ще се познаете...
ЦСКА вече не е на Божков, най-авторитетният български клуб най-сетне се изтръгна от смъртната хватка на задкулисната футболна олигархия. На историята принадлежи седемгодишната агония в Борисовата градина, довела отбора до ръба на съществуването, а неговите привърженици до жестоко морално страдание. Отива си един ненавиждан собственик, който не можеше или не искаше да стане "свой" на червената общност. От първия до последния ден той говореше за "армейците" в трето лице и с хладно безразличие всячески се дистанцираше от ценностната система на ЦСКА.

Този клуб и неговата среда му бяха дълбоко чужди, както и той на тях. И вероятно по тази причина Собственикът не намери една дума за противодействие на Левски и за защита на "своята" кауза във време, когато тризвездните бяха заливани с океан от омраза и враждебност, прелял върху Чорни-фланелките с надпис "Аз мразя ЦСКА!". Може би това е обяснението защо на "Армията" кацаха един след друг откровени привърженици на тима от "Герена" като Лазар Василев и Атанас Караиванов, които в своите публични изяви неведнъж със садистично нетърпение ликвидираха 30-кратните шампиони, изпращаха ги в окръжните групи или пък заклеймяваха "лошия" Йешич. А апотеозът на техния душевен онанизъм бе прословутата декларация от това лято, с която отказаха "армейците" от тяхната генетична шампионска природа...

Вече повече от година говорим за трансфера на титлата в посока "Герена" заради тотокомбинации с многомилионен залог, същата тема се отнася и за провала на ЦСКА през 2000 г. срещу МТК (Будапеща), и за отреденото първо място на Локомотив (Пд) през 2004 г., и за "хванатите" червени играчи в поредица от "вечни дербита". Самият бивш Собственик спомена в една своя медийна изява пред група послушни журналисти за някаква "сръбска връзка" с участието на Бай Миле в диверсията срещу ЦСКА. Защо обаче не бе сезирана прокуратурата по този и други подобни случаи, които отдавна са публична тайна?

Сега, когато "червената" България празнува – от Филаделфия до Барселона, от Лондон до Сидни, от Стокхолм до Атина... не ми се иска да връщам лентата на кошмара и да припомням всички факти и обстоятелства, за които изписах и изговорих тонове думи през последните години. Накратко - за това как ЦСКА бе превзет отвътре в края на 1999 г., за да бъде неутрализиран като съперник на казионния клуб Левски и за да бъде прекроена футболната история на България. Това бе политическият мотив на сините вицепремиери, полицаи и доносници, а за футболната мафия останаха дивидентите от контрола върху най-престижната марка на България.

Не ми се говори отново и отнов за всичко това. Нека за малко да оставим престъплението настрана, без обаче да го забравяме и амнистираме. Тепърва ще се връщаме към черните страници на лъжата, симулацията, насилието, предателството, търговията с неуспеха и гаврата с чувствата на милиони хора.

Дали Митал ще вдигне червения колос на крака и дали ЦСКА ще се върне на своя връх, времето ще покаже. Истеричната реакция на сините кръгове срещу индийския милиардер и трогателната носталгия по Божков и Орманджиев подсказват много неща. И най-вече това, че промяната на властта в Борисовата градина бе не просто наложителна, а животоспасяваща. Каквото и да се случи, по-лошо за ЦСКА не може да стане!

Ако не друго, то със стария Собственик си отива и Страхът, който бе вледенил всичко живо на "Армията" и наоколо. Няма да се върне абсурдната реалност на параноичния свят на недосегаемите, невидимите и опасните... Най-сетне ЦСКА ще реанимира своята нормалност, а именно – кагото отборът върви – браво, когато не върви – недоволство, протест, алтернатива, дори оставка... Без камери и биячи за другомислещите, без полицейщина в сектор "Г", без опитомени журналисти и без въпроси от рода на "Още ли си жив?" към "болните мозъци" като моя милост...

За Прамод Митал знам точно толкова, колкото и всички останали у нас, така че засега не мога да преценя докъде се простират границите на неговия проект за ЦСКА. При всички случаи обаче той не идва да печели от коефициенти, от "изненади", от мениджърски схеми и от комбина с "Герена" в полза на... Подуяне. Каквото и да стане в бъдеще общественият контрол върху ЦСКА се завръща с пълна сила чрез механизмите на гражданското общество. Нормално решенията ще се вземат от инвеститора, но хората от трибуните отново ще бъдат коректив, а не безгласна и репресирана маса.

Кралят на стоманата е наясно, че ЦСКА не е нито Баник, нито Оцелул, нито някакво АД. ЦСКА е социална и морална институция, която е лице на България от половин век насам. ЦСКА като никой друг събира на едно място президента и портиера и няма нужда в Бремен или Лондон да се обяснява кой точно е "Убиецът на еврошампиони"...

Съветниците на новия бос на "армейците" са му обяснили уроците на историята. И най-вече това, че да владееш харизматичен и уникален клуб като ЦСКА съвсем не стига една регистрация по Търговския закон. Нещо, което г-н Божков така и не пожела да възприеме.

Оттук нататък червената България никога няма да даде подкрепата си на вересия, тъй като адът на изминалите седем години донесе много жестоки истини. Без съмнение Митал ще се радва на огромна подкрепа, стократно активирана от сбъднатия копнеж за избавление и ново начало. Публиката ще се върне на "Армията", за да изригне с натрупаните мълчания и неизказаните емоции по време на бойкота срещу предишната власт.

Инвестиции, бази, детско-юношеска школа, клубна структура... Всичко ще си дойде на мястото в рамките на година. Все пак трябва време, тъй като Митал наследява руините на един футболен Сталинград в Борисовата градина, над който се вее едно гордо червено знаме...

И за финал искам да отбележа изключителната роля на червената публика за раздялата с Божков. Независимо от Страха и ледения климат на подозрителност и преследване, които се бяха настанили във ФК ЦСКА и около клуба през последните години, привържениците не се отказаха от борбата за своята голяма любов. Кой с каквото и където може. Първи бе един поет, който издигна плаката "Божков вън" в сектор "В" на "Армията" още в началото на 2000 г., след това протестът набираше сила през годините на безвремието. Знаците на съпротивата бяха изписани в сектор "Г" на националния стадион на финалите за купата и суперкупата, последвали продажбата на 31-вата титла, за да се чуе мощното "Вън!" тази есен и в Белград срещу Хайдук (Кула), и в Истанбул срещу Бешикташ, и при "армейските" десанти навсякъде в страната.

Особена бе ролята на "червените" интелектуалци от Интернет, които от всички краища на планетата ден след ден изпращаха своите послания и активираха цялата общност за борба, несъгласие и алтернатива. Свободното слово се оказа по-силно от всякакви "правила" на Страха и в крайна сметка "червената" България на сто процента живееше за Промяната. Макар и по различен начин, даже и под сурдинка, зад заключени врати и на ухо, но хората, обичащи ЦСКА, устояха и този път.

Така както бе на старта на криминалния преход в началото на 90-те години, когато политически лумпени и мутри искаха да унищожат ЦСКА, така както бе принуден да си тръгне Илия Павлов в края на века, така както сега и Божков разбра, че е нежелан. И като прагматичен бизнесмен комерсиализира по най-добрия начин своята собственост, преди да се е появил истинският ЦСКА под нова регистрация с накакви цифри зад свещените четири букви. Дори от окръжните групи, където "Убиецът на еврошампиони" така задъхано бе пращан от синята агентура на "Армията", докато течеше шантажът за базите...

Какви бази, каква държава, какво АД? Който иска да притежава институцията "ЦСКА" трябва да си плаща за привилегията. Много, редовно и мъдро, защото рано или късно остава добър или лош спомен...

ГЕОРГИ АТАНАСОВ