Отиди на страница:
Знаете ли, струва ми се, че има нещо по-отвратително от делото на Кадафи. Това е нашият роден цинизъм - използването на една наша трагедия за наплюване на партиен противник, използването на публичното пространство в този момент за някакъв си реванш (В.Шейтанов напр. по ТВ7 снощи). Честно казано, срам ме е.  |
| 03-08-2004 За политиката и СПИН-делото в Либия Красимир ШИПКОВ Проблемът Азбучна истина е, че една от най-сериозните причини за възникването и разпространението на заблуди от всякакво естество е липсата на информация. Някой би понечил да добави – и непълната информация, и изкривената информация. Дали това е нужно? Там, където някаква информация е непълна или е неточна, всъщност липсва информация. Темата за СПИН-делото в Джамахирията стана особено болезнена след произнасянето на смъртните присъди на 6 май. Бяха изговорени и изписани купища думи от хора, които без да бъдат достатъчно информирани правеха анализи, даваха съвети. Не бяха малко и онези, които се опитаха да извлекат лични и партийно-колективни дивиденти, както и да прикрият по-рано направени грешки. За тези, които с основание ще се запитат защо смятам, че знам повече по въпроса, ще поясня: прекарах в Либия 4 години – от месец юни 1999-а до месец юни 2004-а. По стечение на обстоятелствата станах част от екипа на адвокат Владимир Шейтанов, оказвайки му предимно организационна помощ в периода от март 2000 година до февруари 2002 година. От този период имам информация, която никога не е била секретна, но по една или друга причина е оставала (а и сега остава) извън обсега на внимание на тези, които бяха длъжни да я доведат до знанието на обществото. Днес, когато смъртните присъди са вече факт, трябва да се знае следното: в много отношения обществото ни беше заблуждавано. Още тук предусещам обвинението, което със сигурност ще ми бъде отправено. Впрочем, превантивно вече бе пуснато в обръщение едно заклеймяване със следния емоционално обагрен лозунг: "Нека сега не търсим вини, нека напрегнем усилия за спасяването на осъдените! Има време да се правят анализи на грешките." За съжаление, не мога да застана зад подобен призив, защото мисля, че независимо от външната му убедителност, той издава единствено нечие притеснение – при това, притеснение, което изобщо не е свързано със съдбата на осъдените затворници. И само, защото може би някъде по света сега се извършват грешки, подобни на либийските, мисля, че по никакъв начин не следва да се мълчи за стореното, полу-стореното или не-стореното. Фал №1 Малко известен (за да не кажа неизвестен) е фактът, че още преди 8 февруари 1999 година, когато бяха извършени масовите арести на медицински служители в болницата "Ал-Фатех" в Бенгази, и по-точно – на 12 декември 1998 година, са арестувани шестима чуждестранни медицински работници, между които са българките Севда Ябланска, Нася Дервишева и Снежана Димитрова. Обвинението е следното: присвояване на опиати от болницата. След пет дни разпити, на 17 декември, задържаните са освободени. Никой от българските дипломати не се е намесвал. Едва година и четири месеца по-късно, в началото на лятото на 2000 година, по това обвинение е заведено дело срещу Нася Дервишева и Севда Ябланска. Може и да изглежда странно, но Снежана Димитрова не е привлечена като ответник – тя вече е обвиняема по друго дело (№44/99) за заразяването на 393 либийски деца с вируса на СПИН. Къде е фалът? В това, че е проявена индиферентност по отношение на симптоми, които за професионалното дипломатическо и разузнавателно око и ухо би следвало да са натоварени със силен знаков смисъл. Фал №2 Извън вниманието на нашите дипломати в Триполи остава и фактът, че още на 9 декември 1998 година с Решение №209 на министъра на правосъдието и обществената сигурност, Мохамед Ал-Хаджази, е съставена комисия за "разследване на случая в детската болница 'Ал-Фатех' в Бенгази". Комисията е 8-членна и включва в състава си четирима либийски лекари и четирима представители на службите за сигурност. Създаването на правителствена комисия (при това с такъв състав) показва, че на случая в Бенгази далеч няма да се гледа като на някакво локално събитие. А включването в нейния състав и на представители на службите за сигурност недвусмислено говори, че все същият случай ще се интерпретира далеч не само като чисто медицински. Именно тази нагласа на следствените органи по-късно ще се задълбочи и ще се превърне в едно от най-трудно преодолимите препятствия от страна на защитата. Ситуацията напомня на нещо като кратък кадър от криминален филм, който монтиран някъде в самото начало, когато зрителите не са особено внимателни, всъщност подсказва, какво ще има да става напред, но след като никой не му обръща внимание, естествено впоследствие има изненади. В криминалните филми, подобен род изненади имат характера на забава, защото представляват една игра на зрителя с режисьора – игра на "успях – не успях да отгатна кой е убиецът". В реалния живот обаче няма игра. Там има реална смърт. И тя далеч не е нещо забавно. Българските дипломатически представители следва да са знаели, че във въпросната болница работят и български медици. За един дипломат, който би трябвало да може да отчита тънките нюанси в една интонация, мимика или жест, актът на министерската заповед и декорациите около нея е трябвало да бъде еднозначно изтълкуван – появява се локализиран около Бенгази сериозен проблем и в него могат да се окажат въвлечени и български граждани! Някой да си спомня за огласени предприети действия от страна на нашите консули – да речем, по предварително изясняване на едни или други аспекти около назряващата трагична завръзка? А старите римляни са казвали: "Caveant consules" ("Консулите да бдят"  . Нашите представители дали са бдяли?Още един акцент – въпросната 8-членна комисия е сформирана на 4 февруари, тоест почти два месеца след решението за нейното създаване. Бихме могли да си помислим, че някой преднамерено е дал възможност потенциалната ответна и/или обвиняема страна да предприеме всичко необходимо в своя полза. Дори – застрашените чуждестранни граждани да напуснат Либия. Какво става обаче? Четири дни след сформирането на комисията, на 8 срещу 9 февруари 1999 година, около 22 часа, са арестувани 23 българи, 50 филипинци, 1 палестинец, 2 полякини, 1 унгарка, 1 египтянин, 1 швейцарец и 1 англичанин. Благодарение на бързата намеса на дипломатите на другите държави огромната част от арестуваните са освободени. Нашите дипломати също проявяват загриженост. Посланикът ни, Кръстьо Илов, и консулът ни в Триполи, Олег Маринов, полагат усилия, благодарение на които, считано от 16 февруари, са освободени общо 17 от задържаните българи. В следствения арест обаче остават шестима. И освен тях, палестинецът Ашраф Ал-Хаджук. Те ще бъдат главните обвиняеми в дългия процес, който ще започне. Разбира се, описаните факти могат да дадат храна за многопосочни коментари и предположения. Например: "Защо са били арестувани толкова много хора (80 души!), за да останат накрая само 7? Дали се е действало според принципа: 'арестува се всеки, който е под ръка, за да остане накрая все някой, който няма да може да се оневини по достатъчно убедителен начин'?" Или: "Ако решим да обвиним в мудност и незаинтересованост нашите дипломатически представители, то и колегите им от останалите страни ли са действали според все същия манталитет?" Така или иначе, натрапва се усещането, че в тази сага не един и двама (и медици, и дипломати) са демонстрирали поведение, лишено от какъвто и да било инстинкт за самосъхранение. Въпреки, че като се споменава за този инстинкт може да се репликира и така: "Българските медици са останали, защото не са се считали виновни и затова не са могли да предполагат, че някой ще ги подведе под наказателна отговорност със смъртен изход". Това е много сериозен довод. В някой съд той дори би могъл и да се използва от защитата. Либия обаче има немалко особености. И тях би следвало да ги познават най-добре официалните ни представители. Ето някои най-елементарни примери. В Либия е забранено да се обменя валута извън банката. Разбира се, мнозина нарушават закона. При това, интересно е, че за определено време на тях не им се случва нищо. Държавата просто ги оставя да извършват нарушенията си. Друг пример – в Либия е забранено сексуалното общуване без предварително сключен граждански брак. И този закон нерядко се нарушава. Държавата оставя да се вършат и тези волности. Изобщо, в Либия много неща са забранени, но поведението на органите е такова, сякаш тя нехае за нарушаването на забраните. Но ... така стоят нещата само до онзи момент, в който се окаже, че спешно и е необходим някакъв виновник. Тогава се изваждат свидетелства за какво ли не. А това не е никак трудно, след като достатъчно много хора са склонни да доносничат за достатъчно много други хора. Понякога "доказателствата" могат да бъдат, примерно, иззети при обиск удобни снимки за многофункционална употреба. Тук е необходимо пояснение. Представете си, че някога някъде по света сте се снимали на някакъв плаж и че на снимката се вижда бутилка. Такава снимка веднага може да бъде използвана като доказателство, че сте бил уловен от осторожно либийско око (и не по-малко услужлив обектив), нещо което е проява на загриженост за чистотата на морала в Либия. В добавка ще можете да чуете, че бутилката от снимката е пълна с алкохол (някакъв). А либийският закон забранява категорично употребата на алкохол. Вие може да твърдите, че снимките са правени в друга държава и при друго законодателство. Но бихте ли могли да докажете, че (също само примерно) плажният пясък от една снимка не е либийски? Ще ви бъде много трудно, за да не кажа – невъзможно. Дали е ясно, че фал №2 е всъщност продължение на фал №1? Но при друг декор. Фал №3 Мисля, че един от големите първи пропуски на онези, които трябваше да информират обществото за вече стартиралия процес в Джамахирията, бе това, че не беше публикуван пълният текст на обвинителния акт срещу задържаните медицински работници. Съобщенията се свеждаха до преразкази на този изключително важен документ, нещо което от своя страна не само че не помагаше да се оформи пълна представа за формулировките на обвинението, но ставаше нерядко и причина за абсурдни слухове. Например, че българските медицински сестри в Либия са се занимавали едва ли не с проституция. Наистина, на едно такова пожелание могат да се противопоставят различни основания и аргументи: отсъствието на подобна практика, една или друга формална невъзможност да се изнесе гарантирано точно копие от съдебната документация, евентуалното нежелание за подобна стъпка от страна на самите обвиняеми (не на последно място продиктувано и от ужаса, който те са изпитвали в първите месеци от своя арестантски живот). Ако тук от друга страна (като фон) се прибави професионалната деформация на журналистическата гилдия, която непрестанно се поддава на съблазънта да се творят сензации, би станало ясно защо някой с лекота ще напише, че еди-кой-си се е занимавал с проституция, вместо да се цитира коректно онази част от обвинителния акт, в която е отбелязано като престъпление "осъществяването на полов акт с един от обвиняемите без съществуване на законна съпружеска връзка". (Под "един от обвиняемите" се визира палестинецът Ашраф Ал-Хаджук.) Между другото, въпросното обвинение не бе доказано в съда. Но бих попитал: "И какво от това?" Дали онези читатели, които вече бяха запомнили, че подведените под отговорност медицински сестри са "проституирали", са обърнали внимание на този съдебен детайл? Едва ли. Дали някой би си спомнил днес за нечие посипване на главата с пепел за това, че е било налято излишно масло в един огън, който би могъл да изгори и невинен човек? Едва ли. Фал №4 Много хора по света разбраха, че следствената и правораздавателната система в Либия имат твърде интригуващи особености. (Опитвам се да се изказвам дипломатично, а всъщност добре знам какво реално се крие зад такава едва ли не любезно подканяща да се запознаем с правните достижения на Либия фраза като "интригуващи особености". Ще споделя някой и друг пример по-нататък.) Независимо от всичките си особености обаче, либийското следствие се е видяло принудено в определен момент да даде възможност български официални представители да се запознаят със състоянието на задържаните наши сънародници. Това става в периода между 19 февруари и 8 март 1999 година. Министерството на външните работи на България командирова в Триполи тричленна комисия начело с господин Людмил Спасов, тогавашен началник на Отдел "Арабски държави" в Министерството на външните работи, а впоследствие посланик на страната ни в Либия. Задържаните са били показани на г-н Спасов. Но (внимание!) – без да му е дадена възможност да разговаря с тях. Можел е само да ги гледа. От разстояние. Като стока на някаква витрина. Естествено, задържаните наши медици са били предварително подготвени, но дрехите и гримът не са могли да скрият всички белези от мъченията, на които са били вече подложени. (Разбира се, под страх от нови наказания на тях им е било забранено да отронят дори и една дума.) Началникът на отдел "Арабски държави" със сигурност е могъл да забележи една или друга следа от насилие. Но нека допуснем, че от вълнение очите му са се насълзили и затова не е видял ясно онова, което е трябвало да види. Все пак, могъл е да забележи, че цял един човек липсва – Валя Сиропуло. А нейният вид е бил такъв, че тя просто не е била за показване. Комисията изготвя доклад. И в този доклад се подминава отсъствието на Валя Сиропуло, но затова пък доста бодряшки се информира, че здравословното състояние на задържаните е добро. (Сигурно не би било без значение да посоча, че станах неволен свидетел на разговор между адвокат Шейтанов и покойният Председател на Конституционния съд, Христо Данов, когато във връзка с въпросния доклад те цитираха тези думи.) Комисията така и не установява в какво точно са обвинени българите и какви са доказателствата срещу тях. Просто се приема на доверие (ние си имаме показателен израз – "на юнашко доверие", в случая равнозначно на "юнашко господин-Спасово доверие" – та, просто се приема на някакво такова доверие уверението на либийската страна, че "няма нищо обезпокоително и задържаните скоро ще бъдат освободени".Внимателният анализ показва обаче, че фактите са говорели за нещо съвършено друго. Защо ли пак се сещам за римското: "Caveant consules"? Фал (или фалове) №5 Много ми е мъчно да отбележа, че в отношенията между първия ангажиран защитник на българските медици, адвокат Шейтанов, и служители на посолството и консулството ни в Либия се създадоха отношения на неразбирателство. Един от първите симптоматични проблеми бе тяхното различие в позицията им по отношение на идеята да бъдат разгласени извършените мъчения в ареста. Стигна се дотам, че наш дипломат отказа да се яви като свидетел по делото в защита на обвинените българи, за да посочи, че изтезанията са факт. Доколкото по това време един полски дипломат, свързан с успешното освобождаване на арестувани заедно с нашите медици негови сънароднички, загина при съмнителна автомобилна катастрофа, нашият представител в прав текст заявяваше, че не иска и с него самия да се случи нещо подобно. Вероятно, това е разбираемо поведение. Все пак, страх! (Дали някой казва на родните ни дипломати българската пословица за страха, мечките и ходенето в гората? Да речем, докато учат за дипломатство.) Името на този български представител (тук се питам, дали мога да го считам за мой представител, доколкото се чувствам българин) – та, името на този представител е Румен Петров. Сега той е главен секретар на посолството ни в Джамахирията. Колкото до мъченията, имаше (а дори и сега има) какво да се съобщи на обществото. Снежана Димитрова и понастоящем не може да си вдигне ръцете над нивото на раменете си. Защото още при първите мъчения и двете и ръце са били извадени от раменните им стави. В изтезанията на доктор Ашраф Ал-Хаджук са били включвани български медицински сестри, които е трябвало да въртят електродинамо, захранващо кабел, омотан около слабините на палестинеца. Не знам да е бил огласен дипломатически протест по повод на тези (а и на други подобни) факти. Знам обаче, че далеч не в един или два случая посланиците ни даваха повече информация на адвокат Бизанти, отколкото на адвокат Шейтанов. Това (осмелявам се да мисля така) беше покровителствано, ако не и инспирирано, от Министерството на външните работи, служители на което очевидно се оказаха неспособни да се издигнат над различията между техните собствени партийни пристрастия и тези на адвокат Шейтанов. Те не успяха да си наложат да го третират просто като български адвокат на български граждани, подведени под отговорност от една не българска държавна машина. Адвокат Шейтанов не само че се натъкваше на спънки от нашето посолство и консулство, но понякога трябваше да търси закрила в дома ми от евентуални BG-посегателства срещу преносимия си компютър и информацията, записана в него. Така, понякога се случваше да ми го оставя с молба да не давам никому информация за мястото, в което го скриваше. Между дипломацията, журналистиката и морала Не мога да не отчитам, че по отношение на всичко, което съм написал дотук може пренебрежително да се махне с ръка: "Човекът не разбира ред неща". И това със сигурност е твърде, твърде вероятно да е твърде, твърде вярно. Но аз претендирам да имам право да поставя следния въпрос: "Трябва ли да разбирам от някаква специална материя, трябва ли да съм дипломат от кариерата, за да различавам моралното от неморалното?" Трябва ли да познавам историята на световната дипломация, за да преценя поведението на господин Румен Петров като проява на чистопробна страхливост? (А иначе, колко удобно скроени клишета съществуват, за да може пред публиката да бъде представена някаква недостижимо висша мотивация за една прозрачна в нейните земни измерения проява на слабост.) Трябва ли да съм журналист от кариерата, за да мога да различа моралното от неморалното, когато пратеничката на Българската национална телевизия, Нина Спасова (по стечение на обстоятелствата – съпруга на посланик Спасов), предаваше за медиите поверително споделени с нея от адвокат Шейтанов данни, афиширането на които можеше да утежни работата на българската защита? Или когато от друга страна изпращаше приспивно-успокоителни репортажи за обстановката в Либия, изхождайки (и тя!) от възможно най-земните страхове, че раздухването на случая, може да усложни положението на съпруга и и дори да навреди на кариерата му. Трябва ли да съм политик от кариерата, за да мога да отлича поведението на покойния вече Христо Данов, който в качеството си на специален пратеник на президента Петър Стоянов даде пример на достойно гражданско поведение и колкото и да му подсказваше рутината на юрист с дългогодишна практика намери сили пръв да даде публичност на информацията за изтезанията на арестантите по въпросното СПИН-дело? Убеден съм, че никой не би могъл да оспори правото на една средно-статистическа електорална единица да поставя оценки от морално естество. Е, аз съм една такава единица. Фал №6 Недостатъчно хора в България знаят, че още през месец май 2000 година по време на своя реч в столицата на Нигерия, град Абуджа, полковник Моамар Кадафи охарактеризира случая със СПИН-делото не като медицински или криминален сюжет, а като политически процес. При всичката традиционна некоректност в използването на понятието "политика" по света, всеки работещ като политик трябваше да си направи напълно еднозначния извод, че с тази кратка реплика господин полковникът търси отварянето на вратичка за огледална интерпретация на процеса срещу атентаторите от взривения над Локърби самолет. В най-добрия случай, това следваше да означава: "процесът ще се проточи с години". А в най-лошия: "освен, че ще се проточи с години, ще се искат смъртни присъди". Дали тези индиректни послания бяха разбрани от онези, към които всъщност бяха отправени? Със сигурност знам, че на адвокат Шейтанов те бяха съобщени 5 минути преди да влезе за пореден път в съда. Но за сметка на това, други ангажирани с делото бяха информирани по въпроса за начертаната либийска директива чувствително по-рано. Фал №7 Не една и не две медии, шоумени, но и политици, нямат никаква представа от форма та на либийската масова психика. Там не може лесно да се приеме, че (примерно) по време на някаква демонстрация в България, някой спокойно (с други думи, без да е изрично организирано от държавата) ще може да размахва лозунг от рода на "Либийци – убийци". А и ако се замислим – може ли на нормален човек да му хрумне да прави подобни обобщения? Най-меко казано, подобна самодейност показва само лош вкус и твърде ограничено мислене, съвършени образци на което се ширят, примерно, по футболните стадиони. При тях всички симпатизанти на противниковия отбор дефинитивно и за вечни времена са квалифицирани с определения поне от "изверг" нататък. (Защо? Защото симпатизират на една група ритащи някакво кожено кълбо.) При това, на всекиго е пределно ясно, че отсрещната страна има в съзнанието си абсолютно същия шаблон. Не аргумент, а шаблон. (Защо? Защото симпатизират на друга група ритащи същото кожено кълбо.) Винаги съм се питал, поради каква причина големи групи запалянковци се изправят настръхнали едни срещу други, за да си дерат гърлата – първо, замервайки се с водопади от цветисти квалификации, и второ, хващайки се за камъните, за да изпотрошат някой и друг автобус, трамвай или железопътен вагон? Защо това не се случва преди или след някоя партия от първенство по шах? Само защото с размерите и мижавите си фигури шахматната дъска създава впечатление за нещо оскърбително скромно, пред което не се отваря простор за войнствена изява на тълпи от местни курнази? Сега се питам – кога успяха така много хора да се ориентират в детайлите около СПИН-делото в Либия, след като с помощта и на политици, и на журналисти се казаха изключително много неверни неща, а други (и те изключително много) бяха премълчани? И замислиха ли се всевъзможните рицари на площадните изяви, че там, в Либия, има също много готови да направят идентични демонстрации. При това – "много по-спонтанно" и много по-внушително. Впрочем, някои либийци вече го сториха – хвърляха камъни, трошиха стъкла по колите и дори най-директно стреляха по българи, просто така, защото са българи. По огледално симетричен начин за тях пък българите са "убийци". |
| Към дадения момент единствената адекватна реакция от наша страна, като българи подкрепящи сънародниците си е да излезем по улиците и пред либийското посолство, да направим една подписка / не в полза на " Първанов президент"/ в полза на медицинските сестри срещу изпълнението на смъртните им присъди. И в никакъв случай да не забравяме/ подминаваме вината на Костов и Надка, с безмислената им "изчаквателна" политика . Крайно време е тия 2-та да си понесат отговорността за безхаберието и неадекватното си поведение. ".....Той напомни, че неговото правителство от самото начало е смятало, че процесът е политически.....". |
Смисъл имат единствено приказките на oIo  Интересно ми е, колко от кресльовците, които са в България, отидоха да протестират пред либийското посолство в София?!? Вчера по NPR съобщиха, че нашата полиция била оградила посолството срещу възможни протести, които обаче не се осъществили. Кореспондентът им интервюира (доколкото си спомням единствените) двама протестиращи. Наистина, протестите биха оказали малко влияние върху процесите в Либия, но биха показали на нашия "политически елит" сериозността на този проблем за българското общество. |
| ей, вратаря, ДА ТИ ЕБА МАЙКАТА. Тая статия не е за Сащ и не за Джордж Буш, Ако не си разбрал тая статия е за нашите сестри, които не Буш иска да обеси, а Муамар Кадафи. |
| Президентът на българските "другари" е последният, от когото ще се изплашат либийците... Натисни тукза да видиш, че другарят Първанов вирее само на българска почва...[/b] |
| Трябва да е ясно на всички, че какъвто и да е дипломатически подход за освобождаването на българгските жертви на либийската престъпна политика да рекетира международните институции и да прехвърля собствената си отговорността за заразяването на либиските деца със спин в/у българските граждани, ще бъде абсолютно безрезултатен от тук нататък. Управляващите са длъжни да отговорят със действия съответствуващи на либийските институции. Да напомня, че Израел започна и води няколо месеца военни действия в Палестина убивайки стотици, само защото израелски войник беше отвлечен. Действията на Израел, забележете, бяха оправдани и подкрепени от САЩ, Англия и Канада, като САЩ оказваше дори активна помощ. Българските управляващи задължително трябва да изтеглят всички българи от Либия, и да започнат процедурата за шпионаж срещу либийските дипломати в България. Да настоява, като член на ЕС, НАТО и верен приятел на САЩ тяхната подкрепа изразена в налагане на изолация в/у Либия заради отвлечените от нея български граждани с цел налагане на рекет в/у световната общественост и България. |
| Тази статия е точно за буш и неговата политика, която позволява на Либия да спазва заложеният алгоритъм в международните отношения -съгласен съм , че сестрите са невинни , но ккакво от това САЩ бомбандираха Либия и убиха две от децата на Кадафи те бяха ли виновни Що се отнася до псувните това си е простотия ама какво да ти кажа |
Втори ден членове и симпатизанти на партия "Атака" протестират пред посолството на Либия срещу потвърдените смъртни присъди на българските медицински сестри. Явно само на Атакистите им пука за медиците. В момента има 100 протестиращи и 60 полицая. |
След постинга на TEKILA ми напират в устата едни невицеприятни думи, не мога да се сдържа - мамка им и извергите, и техните и нашите!   |
| Що се отнася до идеята на конттраст, чудесно , но когато става дума за пари , боговете мълчът , а САЩ и Европа губят образ и подобие само да ги вземат-споко , ако има бизнес интерес просто отпиши сестрите |
| Статията, която си пуснал Pin1, показва само едно адекватно поведение на президента Първанов. (между другото, в статията е пропуснато да се отбележи, че бомбардировките на резиденция убиват доведената дъщеря на Гадафи) Както Doctora вече спомена, България няма лостове, с които да повлияе директно на изхода от този определено политически процес. oIo пък ти показа едно малко лостче, което българската дипломация можеше да опита (а знаеш ли може и да е опитала, все пак Либия американските интереси са по-големи от тези на ЕС). Но "политическият ни елит" би действал по друг начин, ако българското общество му беше показало, колко важен за него е изхода на делото. Но ... Дори ако вземем форума за представителна извадка, статия за Сидеров или Костов би събрала повече постинги. |
| Добре де извинявам се чичо буш ще реши проблема -вервай ми що се отнася до чукането да си го направиш с първата братовчедка , ако не е много грозна |
| УВАЖАЕМИ ГОСПОДА! Няма между нас човек, който да не желае жените да бъдат спасени от лапите на тирана идиот. Но защо трябва да се псуваме помежду си - когато има достатъчно виновни за това? Моля, искам да чуя човешки мнения и мисли, а не кръчмарски кавги. И - пак питам: КАКВО МИСЛИТЕ ЗА ЖУРНАЛИСТИТЕ, КОИТО НИ ЛЪГАХА ТОЛКОВА ВРЕМЕ? И ЗА ТЕЗИ, КОИТО ПРИНУЖДАВАХА ХОРАТА ДА ПРИГЛУШАТ ЕМОЦИИТЕ СИ И ДА НЕ ГИ ИЗРАЗЯВАТ ДЕМОКРАТИЧНО? С МИТИНГИ, ПРОТЕСТИ, ПЕТИЦИИ?  |
| Закъснях изглежда. Всичко пак сте казали, мама му стара. Само някои от вас обаче са усетили донейде, че на правителствата досега хич през оназ им работа са били сестрите...И пръста си не мръднаха. Не са използвали и 0, 5% от възможностите си да притиснат Либия. Например откъде получава либийското псе оръжие, другари...Как Русия доставя оръжието, Костадинке...Чрез нас или по космоса? И с какво се занимава другаря Манджуков, собственик на вестник "Новинар", който също плаче за медсестрите? Ех, как искам някой да си спомни за руските възпитаници в нашто МВнР, дето се занимаваха и движеха въпроса с мед сестрите вече 8 години.... Колко уиски изпиха тези индивиди с либийските мъчители да знаете...Че и ги черпеха. И как така съвпадна цялата история в Либия с влизането в НАТО, и колко се радваха руските мужици да знаете че сме си получили едно наказание... За ЕС обаче ни наказаха само със свинско...жертви няма...Уф, кво ли ви разправам и аз. Държавния апарат е пълен с изроди- не служебни, а истински изроди... |
| Не че хамериканците са ми любими, но поне си дават вид че се опитват да помогнат. А руския външен министър е единствения дето не каза че сестрите са невинни и че съда не е имал никакви основания. Единственото което каза беше, че присъдите били твърде жестоки... Едва ли не - виновни са, ама по-леко с присъдата. - Нещастник. Путьо |
| Verdy, зам. м-р Марин Райков, в чиито ресор са били арабските държави през 1999-2001, не е руски възпитаник. |