Историята винаги отсява истината
И тази зима големите обещания на шефовете на Левски за невероятни трансфери на техни „класни футболисти" в чужбина се оказаха празни приказки. Защо ли никой не се учудва вече? „Лъжливите овчарчета" станаха прочути с постоянните си фантасмагории, които си имат своето обяснение.

„Ще продадем поне 3 - 4 от водещите ни играчи" тръбеше навирил мустак собственикът Тодор Батков през декември.

„През зимния прозорец ще се разделим поне с трима от най-добрите ни футболисти" пригласяше му изпълнителният директор Наско Сираков.

Сега - по средата на подготовката тези гръмки анонси пак си останаха пунт и пластика. До този момент сините са продали двама от своите играчи, които обаче по никакъв начин не се вписват в графата „класни". Или по-точното определение е не че са ги продали, а че са ги „пробутали" или „разкарали".

Става въпрос за постоянно нежелания набеден кумир на Герена Георги Иванов - Гонзо и за трансферното недоразумение Борносузов. Първият бе засилен към „Риека" в нова совалка от разочароващи и пълни с лигави сантименти заминавания и връщания на Подуяне, маркиращи вероятния пореден негов провал. Вторият пък бе изпратен по-живо - по-здраво, въпреки, че при привличането му преди 6 месеца бе обявен за „трансфер № 1 на лятото". И двамата обаче по никакъв начин не минаваха за класни играчи, а за нещо като последни резерви в селекцията на Стоилов през миналата година.

Така големите зимни трансфери от мегатима на Левски си останаха в сферата на мечтите. Както, на практика се получава вече повече от десетилетие в този клуб.

Коя е причината? Има две логични обяснения за това драстично разминаване между думи и дела. Първото е, че сините шефове са много заблудени за класата и цената на своите играчи. Това обяснение кореспондира с вечните неудачници като легионери футболисти от Герена. В сравнение с основния си съперник ЦСКА, синият тим е на светлини години по отношение на утвърдени и доказали се в чужбина българи. Наскоро в един свой коментар заявих, че и 100 години няма да стигнат на сините фенове да изживеят това, което са преживяли техните колеги в червено като успехи, титли и признание по света на техни бивши футболисти. Стоя зад тези свои думи. Все нещо като на крива ракета пречи на левскарите да направят супертрансфер в европейски гранд и да запишат силна кариера зад граница. А това на практика се явява едно от задължителните условия при доказване авторитета на един отбор, класата на една школа и истинската стойност на даден клуб. Сега - дори след най-силната година от своята история - клубът от Герена потвърждава правилото, че не може да се сравнява с ЦСКА в това отношение.

Тук добавям възможността сините босове пак да са се тотално объркали и самозабравили в определянето цената на своите играчи. Това не е нещо ново при тях. За тези, които са забравили припомням, че по времето на Чорни, Наско Сираков се изцепи като определи цена на Гонзо от минимум 18 милиона лева?! Което има-няма правеше към 10 милиона долара тогава. Това, естествено забави продажбата на нападателя с две години и след време Левски едвам успя да излъже и завлече Рен с 4.1 млн. с един от най-комичните трансфери в историята на футбола.

Второто обяснение е, че в Левски много добре знаят, че никой голям европейски отбор не се интересува от техните играчи, но въпреки това сами си създават лъжлив имидж и измислен PR с надутите балони за невероятния интерес. Има логика - медиите си продават продукта с бомбастични заглавия, хората вярват и се кефят на вечерната си ракийка със салатка и коментират: как Челси драпа за Ричард, Барса напира за Пелето, Спартак Москва не оставя на мира Топчо, а Лион преследва Мечо. Особено сълзливи и сапунени са обясненията, че еврограндовете са се наредили на опашка пред офиса на Герена, но българските суперзвезди в синьо отказват да играят в големи европейски отбори. Те си искат Подуяне и не сменят Левски за нищо на света. Патриотизъм, вярност, достойнство! Гъдел за ухото на синия фен. Докато заспи омаян. След това - на другия ден кой чул - чул, кой запомнил - запомнил, а който не - да духа супата. И без това в България думите отдавна нямат никаква стойност.

Така си живеем ние у нас. Сами си приказваме, сами си вярваме и мислим, че правим нещо велико с марката на световно качество. Докато историята не отсее истинското от ментето.

ТОДОР ШАБАНСКИ