Отиди на страница:
| Момент! Нали митничарче'ата щяха да "контролират" ракийката и казаните? Ако тряба... дори и на казанчетата за домашно ползуване ще монтираме по един електронен чипс(тип - "проба-грешка-драйф, пардон, drive" ), но нашето не тряба се губи! Това с ластика - добре! Но да лъжеш началника си лежерно, пардон, инженерно...позволява се до два пъти. Редактирано от - OLDMAD на 02/02/2007 г/ 10:59:19 |
| Нравствената чистота на човека и безкомпромисният идеализъм на гражданина Весел Цанков най-ярко се проявяват в сблъсъка с политическата действителност, в която откриваме яркото проявление на митническите служители. Героите са резултат на активното отношение на писателя към съвременността и на способността му да улови същественото в нея. Творбата на Весел “Най-сетне!” е и категорично отрицание на грозното в човека въобще, независимо от времето. 3атова наричаме тази творба едно от най-ярките постижения на съвременната сатира в българската литература. Героите са дребни митнически служители, без културни интереси, попаднали след присъединяването към обединена Европа в една необичайна за тях среда - цивилизована Европа. Те са хора на едно ново време с нови настроения и тенденции. Присъединени към Европата - те започват да се променят, опитват се да станат европейци. Но в тях все още е жив и много силен ориенталецът. Съществуването им е възможно само в корумпираното общество, защото чрез подкупите те придобиват определеност, сила и власт. В поведението им откриваме проявите на безочие, наглост, бзцеремонност, разбойничество, спекулантство - от всеки удобен случай трябва да се вземе подкуп и да не се изпуска банкнотата. Единственият обект в света, които заслужава внимание, са парите, но дори и те са маскирани като външно устройство. Останалите устройства като електрони или неутрони не ги интересуват, те нямат стойност за тях. Тези форми на цивилизация не ги интересуват и затова даже и не слушат инжинера докато обяснява действието им. Поради това героите на Весел са всъшност антигерои - чиновници, които трябва, но не желаят да се променят, не желаят да приемат новите технически придобивки. Сребролюбието на героите свързваме с два момента - корупция и нахалство. Наглостта на митничарите е очевидна, а подкупността им е пословична. У тях корупцията се превръща в истински социален порок, в паразитизъм - да се живее на гърба на другите, на обществото. В своята служба на границата, героите не са без самочувствие, не са угнетени от изостаналостта, неосведомеността и невежеството си. Те имат съзнание за собствено величие и значимост. Гледайки демонстрацията на инженера, те показват пълно пренебрежение към техническите въпроси. Дори колегата Евлоги бърка електрическата четка за зъби с минипасатора. Това е една нагледна демонстрация за интелектуалното ниво на описаните герои. Много типично е и отношението им отношение към жените. Колегата Иванов, например непрекъснато иска да кара нощни смени заедно с колежката Петрова, вместо да я заведе на опера, театър или дори на едно кино и после ресторант. Грубия секс на работното място е предпочитан пред културното и духовното извисяване. Това за този тип хора е просто загуба на време, през което те биха могли да щипнат още някоя и друга банкнотка от нещастните преминаващи вече Европейската ни граница. След завършването на демонстрацията авторът изразява своята загриженост за съдбата на истината, на честността, на здравия морал в обществото. В нея усмивката секва. Рухват всички авторови илюзии. Няма място за смях - петдесетолевката е изчезнала, а инженера хвърля тежки обвинения. Героите показват с пълна сила своята наглост, овиквайки нещастния трудов човек в образа на инженера и лишавайки го по този начин от последните му средства за препитание го принуждават да откаже плащането на сметката за парно, която той логично предпочита да използва за бърсане на очилата си. Чрез характеристиката на героите, чрез тяхното поведение, писателят ги отрича. Корупцията, философията на брашнения чувал, която изповядват, липсата на духовни интереси, псевдодемократизма, митническата партизанщина и хамелеонство са независими от националната или историческа определеност. С образа на митничарите Весел Цанков се нарежда сред най-таланливите сатирици не само в националната ни литература. Създадените герои са образ -тип. В тях се отразяват най-съществените и все повече налагащи се черти на времето, които живеят чрез индивидуалните им прояви. Образът на митничарите е отрицание на грозотата и пошлостта в живота, а Весел Цанков е с фина, изтънчена душа и винаги търси доброто и красивото. Красотата, обичта, честността в живота и в човека е високият идеал, чрез който извисяваме доброто и красивото над всичко, което всъпност са българските чиновници. |
А, не! Подобна гарва и с Весел Цанков вече идва в повече.  Бай Кар, разбрахме, че можеш да препостваш и адаптираш литературни анализи - посмяхме се вчера, повеселихме се, какво още искаш да докажеш? Не се подигравай с българските сатирици и с творчеството им - просто не си дорасъл за това. Престани.  |
| Още оня ден ви рекох нещо по въпроса, ама вие - готино било! Та пак ша повтора - кой не мое да пише оригинално, става критик - интерпретатор, импровизатор, имитатор, все нещо на "тор". |
Тука някакво недоразумение се точи от онзи ден. Айде, Гичето да не разбира страшно няма. Обаче автор на реконтри да не вдява...  |
| На мен анализа с елемент на разсъждение ми харесва колкото и реконтрата. Получавам две в едно. За същите без пари. Поздравявам и двамата автори. |
| Е кво има да се вдява толкова? Донякъде върви подобно пародиране, и аз обичам бъзикането. "Анализът" почти безупречно е издържан в смисъл на "сериозна" литературна критика, с всичките му необходими литераутирни термини и понятия и други операционални атрибути. Авторот явно е добър в областта. Той вниква в различните аспекти на литуратурното произведение - от сюжета и фабулата до изграждането на образите, като не пренебрегва и използваните от твореца изразни и изобразителни средства. Същевременно литературният критик разглежда произведението в контекста на времето и дебело подчертава връзката му с живия живот, с реалната действителност, като по този начин внушава идеята, че то (произведението де!) отразява жизнената правда, без да я украсява или деформира. Критическият патос е насочен към утвърждаването на високи морални добродетели и естетически норми, които са все още безкрайно чужди на съсловието, описано в реконтрата. То все още е в плен на старата ценностна система от времето, когато най-висшият идеал на мнозина служители и чиновници е бил да постъпят на работа в Солунската митница или най-малкото да станат диригенти, какъвто е случаят с героя на Михалаки Георгиев от разказа "Меракът на чичо Денчо". Такива анализи са необходими на читателите на в. "Сега", защото те не винаги успяват добре да се ориентират в ситуацията и често се разминават с авторовите послания и внушения. Хвала на такива критици!  |
Россон спрашивал: "Вправе ли критик судить об омлете, если сам не может снести яйца?"  А вообще то интересный вопрос о критике сверху и критике снизу. Рабочий спрашивает своего начальника: - А что такое критика сверху и что такое критика снизу? - Я тебе лучше продемонстрирую это наглядно. Сам встал на балконе, а рабочему велел стоять внизу. Затем плюнул и попал рабочему на голову: - Вот это критика сверху, а теперь плюй ты! Рабочий плюнул и попал себе на голову. - А вот это критика снизу |
| Да илюстрирам ясенево: (снимка: натиснете тук) |
| parasol, погледни тук и ще разбереш откъде черпи материал нашия "критик": Натиснете тук А, Симпла да си прибере змийското езиче и да не го показва повече, *****.  Редактирано от - gtch на 02/02/2007 г/ 15:58:21 |
| Объясняю анекдот раз не понял. Начальник - критик сверху. Рабочий - критик снизу. А посередине - автор. |
| Ага! Понял! А , нелзя ли по человечески ? Обидно , как-то за автора... один в рот , один в жоп... а у него семья... |
Наверное, можно и по человечески, если люди найдутся  За автора ништяк, конечно, а вот за его семью обидно |
| Видях откъде черпи идеи критикот! Благодаря! Знаех си, че има нещо гнило по тая пуста Дания.. Но ако погледнем нещата откъм забавната им страна, внася се някакво разнообразие. Наистина, вързахме се и яхнахме метлата... |
Аз -не, обаче, ти - да, за съжаление. От вчера на няколко пъти ти намеквам /с тънка ирония/, но нямах доказателства. За всичко си има граници, обаче. Обикновено след смях идват и малко сълзи и така. Пък и кой се сеща - сеща, кой не - става за резил. Да забравим и да погледнех от хубавата страна на нещата.  |
| Да, трябваше направо да направя "анализ" върху "анализа", както и сторих, но със закъснение. Все пак - почесахме си клавиатурите и научихме едно-друго. Поне моя милост. Берекет версин, както казват коалиционните партньори... |