Отиди на страница:
  E, в третата четвъртина адвоката е излизал в болнични сигур`, но и автора е бил зает, вероятно.  |
| Егати купона, дори тва моното се е изказало положително. В смисъл не че некой го бръсне, ма се пак човеко си мърмори секи божи ден, пцуе, критикува и явно е голем капацитет по субтитрите и дори за тези, дето са неграмотни и гледат латиното и изведнъж, внезапно, субтитрото вика "евала" . Тъй като съм далеч от мисълта, че мое да има неква обективна преценка или пък уважаемият автор да се е смъкнал до подобно ниво, дето би се харесало на субектотитрестия индивид, то тука има нещо ногу непонятно и необятно. Дано морското свинче по-бързо препише анализа, че да усетим вихъра на времето (барабар със субтитрите естествено) и да спретнем една другарска критика, докато титрото и инвитрото се замерят с възглавници. |
| Бех, ама като се изтърсиха тука сума ти разбирачи и си викам кво па толкова да си давам зор и да спазвам приличия. Много по-лесно е бой по канчетата на такива великолепия като субтитъра Мони или друго подобно величие от типа сибирски мамут или морско конче. Голем кеф е да ти кажа, тъпоумието тъкмо си извади рогцата и каже нещо дълбокомислено и с чувство на собствено достоинство и ти го вивисектираш с тигана по мазилката. Ми така де, баф ти охлюва  |
| bgtopidiot: "...и си викам кво па толкова да си давам зор и да спазвам приличия. Много по-лесно е бой по канчетата на такива великолепия като субтитъра Мони или друго подобно величие от типа сибирски мамут или морско конче. Голем кеф е да ти кажа..." То и при мутрите уж е същия генезиса - добър човек, ма заобиколен от офци. И нема как да не мутряса, за да се отърве от емоционалното напрежение. Та и горецитираният претърпял значи тази мутрогенеза и си имаме и мутра у форума. Е, а реално мутрите ги има само когато има кой да им пази гърба, когато нарушават законите с подобни на горните "аргументи". Мутрите в обществото ги пазят колегите им от полицията, съда и парламента - а форумните мутри явно ги пази бот. |
| А може би нещата са по-други, г-н Целденбал, може би тук не става дума за нашенски туп мутрафонство, а по-скоро за оня честен и благороден код на поведение, тъй добре предаден в "Кръстника". Защото настъпва, начи, един момент, когато силните личности отхвърлят лицемерните и негодни правила и взимат справедливостта в свои ръце - водени от добри подбуди, разбира се. Подобен случай е описан и днес във вестника - за онези граждани, които се събрали в блока на ловна дружинка с/у бандити и при стройна организация и разделение на функциите единя заловили, а другия пречукали. Така всеки гражданин брани своя дом, своята крепост - без да разчита на друг, а само на себе си и най-близките. Тая племенна организация сигурно възпитава личността и пр. по хубав начин, но друга ми беше мисълта, чудех се сега да очакваме ли ловни дружинки и с/у тия, дето понякога си позволяват да не харесат реконтрата, а даже и да изразят това си отношение? |
| веролом: "...A може би нещата са по-други, г-н Целденбал...чудех се сега да очакваме ли ловни дружинки и с/у тия, дето понякога си позволяват да не харесат реконтрата, а даже и да изразят това си отношение" Интересна насока на мислите давате, г-н Веролом. Над този въпрос са си блъскали главите много светли умове в този форум, и вътрефорумно резултатът е изкристализирал във форумната мъдрост "ми като не ма харесваш, не ма чети". Крайно време е тези вътрешнофорумни правила да излязат на качествено ново ниво и да оформят отношенията между читателите и вестника. Форумците-граждани следва да вземат в свои ръце защитата на любимия вестник и да се изправят като един срещу несъзнателните елементи, които, видите ли, "не харесвали" реконтрата. Аз бих добавил - някои "не харесвали" не само реконтрата, а и други материали на вестника. На такива "свободни умове" трябва ясно да им се каже - "като не харесвате вестника и авторите му, какво търсите тук?". И да им се покаже изходът. Друг път няма. Защото логиката на предателството е неумолима - днес не харесваш форума, утре - някой от авторите на вестника, после - целия вестник, след време си недоволен от Президента, и ти вече си готов да продадеш Родината. Е, майкопродавците ли ще насърчаваме? Я - бой по канчетата, докато е време! |
| Това, г-н Целденбал, е наистина най-важната част от проблема, но има и още. Лично аз най-засегнат се чувствам от факта, че е накърнена свободата ми да харесвам реконтрата - при задружното възхитено цвилене, което обикновено се чуе под линия, на човек му става неудобно да си каже, че нещо му е харесало... . За малко да пропусна: споделяйки светлия си личен опит и окръглен възглед за форумното общуване, една дама-франкофонка наскоро зададе и друг наклон на подчертието - "като не харесваш, няма да коментираш". И така може. Редактирано от - веролом на 07/02/2007 г/ 09:30:49 |
И "дискукията" е интересна.  Традициите в нови условия. Е ли това проява на "генома" (по май беше Цеков) Врагът с регистрация (билет) Форумна такава. |
Според една друга изследователка на форумното поведение под Реконтрата , нехаресването на материала е признак на стадна или ятна форумна интелигентност, докато харесването и целиването на форумните афтори , мазането с шербет и облизването е във висша степен израз на индивидуален интелектуален прогрес , нещо , което разбира се се адмирира.Не случайно има поставени и ограда , и пазач .... да не вземе да влезе стадото....всъщност , ако се запита лъвът в клетката , той би отговорил , че той е на свобода , а останалите са в клетка .... въпрос на позиция и гледна точка .... и математика , ако не се лъжа...  |
| "Голем кеф е да ти кажа, тъпоумието тъкмо си извади рогцата и каже нещо дълбокомислено и с чувство на собствено достоинство и ти го вивисектираш с тигана по мазилката" тука требва да се прояви разбиране.. не се нервирайте на некои колеги.. не е необходимо да си донервоувредите здравето.. ногоуважаема госпойце бегетопидиот.. един бегъл психоаналитичен анализ.. разкрива проблема.. кое ви нервира.. ше прескочим факта че очевидно не разполагате с достатъчно средства.. откъде съдим.. ами.. вместо плочки.. некое пано с дина и джанки.. или ламинат.. стената в кухнята ви е с варова мазилка.. затова я и налагате периодично с тигана.. от потребителски гняв.. но това се среща и при ного други сънародници.. не в това е явно проблема.. вниманието ни следва да се фокусира върху охлюва.. на пръв поглед озадачаващо нали.. ше рече некой.. какво се нервира госпойцата на тва кротко тревопасно.. дали това че охлюва е вегетарианец.. а госпойцата явно маа свински гърди и пушено пуешко та затва се дуе като пуйка.. не разбира се.. дали тва че охлюва си има къщурка.. спретната макар и малка.. а госпойцата може би се свира на тесно при родителите си или на квартира в обеля.. възможно е но едва ли.. дали тогава това че охлюва се лигави.. а госпойцата може би има гинекологичен проблем в такова едно отношение.. също е възможно но не е.. вниманието ни следва да се насочи към пасажа с вади си рогцата.. ето къде е ключа от ферарито.. тука дедо фройд с лула в уста ни смигва разбиращо от кушетката.. абстрахираме се че са нарушени правилата за пожарна безопасност и в легло не се пуши.. ето къде е проблема.. става ясно че госпойцата е потиснала своя сексуална травма.. ваденето на рогца символизира коитуса.. рогът е известен на етнолозите фалически символ.. рогцата в случая са две.. символизиращо множественост.. берекет.. явно госпойцата е станала обект на.. или доброволно е участвала в групов секс.. а след това под натиска на свръхаза.. е започнала да се дави във вина и срам.. които имено чувства е запокитила в подсъзнанието си.. ето.. колко просто.. проявете разбиране към госпойца бегетопидиот.. на секи може да се случи.. груповия секс днеска не е нещо екзотично.. |
| Със своите публикации в рубриката „После” на в. СЕГА Димитър Бежански създава една нравствена вселена, носеща в себе си безкрайните светове на любовта и страданието, на доброто и злото. Във фейлетона “Помощ – побъркват ни!”писателят поставя проблеми, свързани с ценностите на родовия свят и духовния мир на обикновения човек. Подвластни на Европейската общност и на нейните неумолими закони, героите изживяват драматично сблъсъка между европейските норми и естествения стремеж към любов и щастие. В творбата е разгърната сложната човешка драма на адвоката и неговия клиент, породена от чувството за отговорност на адвоката пред закона и желанието да помогне на дребния объркан човечец. Те съхраняват любовта и доброто в света на суровите европейски закони, чието следване обрича личността на страдание, поради отнетата свобода и право на лично щастие. Клиентът е изправен пред кръстопът- да откаже цигарите или да осъществи жадуваното цял живот щастие като се разведе със развратната си жена. Още в началото на фейлетона читателят разбира, че ще стане свидетел на една поредна човешка драма. Като “възел” са се заплели проблемите в живота на дребния човек след присъединяването към ЕС и никой не може да му покаже пътя, по който трябва да поеме, за да изживе онова щастие, което заслужава. Началото на неговата драма се заражда под семейния покрив, в дома. Настаняването на първия любовник в семейното огнище се оказва не щастлив миг, а началото на едно безкрайно страдание за главния герой. Човекът безусловно се подчинява на европейските директиви. Дори заглавието подсказва, че той е готов да се побърка, но дори и за миг няма да наруши закона. Като представител на по-младото поколение, героя не се противопоставя на решението на жена си да си намери любовник. Конфликтът се поражда по-късно, когато щастието му от брака е разбито и е заменено с едно дълго, продължило пет месеца нещастие. Животът на героя са разделя на две - краткото щастие от съвместния живот със жена му и безкрайния, омагьосан кръг, в който се върти след пристигането на първия и любовник. Там е и границата между любовта и отчаянието, между жаждата за една цигара на спокойствие и строгите забрани, там започва мъчителното раздвоение между дълга към закона и дълга към семейството. В изповедта на героя се долавя силата на обзелото го двоумение – описанието на ситуацията, неудържимия копнеж да си запали цигара и още по-силното обществено съзнание, че така нарушава правата на любовниците-непушачи. След загубата на личното си пространство и превръщането на собствения му дом в обществено място сърцето на героя се оттласква в другата крайност- желанието за развод. То е породено най-вече от силното желание на героя за кътче лично пространство, където може да си пуши наспокойствие. В създадената ситуация героя трябва да защити достойнството си на човек и правото си на щастие. Но дългът пред закона поставя преграда пред желанието да пуши на обществено място:”Първо - имам ли право да пуша вкъщи, щото Васил, Георги и Спас, а и Даниел са непушачи”. Непреодолимата жажда за цигарка се преплитат със силно изразеното чувство за дълг пред закона. Това поражда и силно неудържимото му желание да напусне жена си, но отново застава на границата между желание и законност. За да напусне жена си трябва да е законно разведен. Жив е гласът на социалистическото възпитание и то го завързва отново за кръстното дърво на страданието. Мисълта, че на света има и по-умни хора от него, го подтигва да потърси консултация с адвокат. Съветите на адвоката са компетентни и пълни със съчувствие към мъката на клиента му. Доброто познаване на закона, рамера на глобите, съдебните такси за развод и размера на адвокатските хонорари твори добро и щом е изказано компетентно донася вътрешен мир на неговия клиент. Желанието помогне струи от всяка негова дума.С нравствен стоицизъм клиента изслушва становището на адвоката по първия въпрос. Разколебани са семейните ценности - злото зове героя да се разведе, но адвоката го възпира. И тук идва гениално простото и изненадващо решение на всички проблеми. Развода е заменен с осиновяване на любовниците. Но тези осиновявания не са плод на любов към тях, а ловко измъкване от сложната ситуация и възвръщане на статута на лично пространство на собствения му дом. Възможността да си пуши на спокойствие осмисля живота му, тя му дава сили да устои на всичко. Компетентните мнения и хитроумното решение, предложено от адвоката го представя в една положителна светлина като един добър човек, който воден от чист алтруизъм раздава своите знания за благото на клиентите си. Този герой стои на пиедестал с възвисена душа, утешавайки своите клиенти и предлагайки им компетентна помощ, възвръщайки у тях вярата в закона, смирението и надеждата. За съжаление не всеки е готов да приеме авангардните му решения, които очевидно са изпреварили времето си и този титан на гражданското право в много случаи остава неразбран. Както и в конкретния случй – клиента си отива още по-объркан отколкото е дошъл, но това се дължи единствено на неговото закостеняло възпитание и неспособност да приеме новите европейски реалности. Човека не намира решение на проблема си, сигурно няма да намери н жадуваното щастие в насладата да запалиш на спокойствие. Но чрез неговата лична драма Димитър Бежански утвърждава истината, че винаги и навсякъде за човешките проблеми има решение, че колкото и адвокатската практика да е сложна и ограничена в рамките на закона, тя е също толкова гъвкава и винаги намираща път към доброто |
| Прекрасен анализ, Guinea Pig! Сигурно пак ще има някои, които не са го харесали, но това според мен е професионална завист. Защото вече няма и капка съмнение, че уважаемата г-жа Guinea Pig (разбрах от Слънчо, че е госпожа) е професионален литературен критик. При това - майстор. |
| La guerre de Troie n'aura pas lieu или троянската война няма да се състои, Жан Жироду /абсурдист/. Ами - няма да се състои, войната се нуждае от , как беше, някакви антагонистични противочечия, някакви нерешими по друг начин, проблеми. Пък тук виждам само един проблем, който няма как да се превърне в общ. Аз поне, от свое име говоря, нямам никакъв проблем. Напротив, реконтрата дори мъничко ми хареса, а Топовието е страхотен автор на реконтри, днес е написал една чудесна, колко ми липсваше в това му качество. |
| Протестирам. Автора никъде не е споменал европа, европейски и т.н. Подобен подход, чрез просто сравнение на датите (все пак от приблизително от пет месеца е ясно че ще сме в ЕС) насочва уважаемия читател към извода че проблемите в описваното семейство са резултат от сблъсък на ервопейски и неевропейски практики. А това не е така. |