Ааа, колко се радвам, любимото ми село, полуродно, където съм прекарала толкова безгрижни детски месеци. Извивките на тихата Тунджа, всред върбите, меката наносна почва и прасковените градини, хълмовете на Средна гора, тютюневите насаждения край лъкатушещия път, водещ към язовир Жребчево, боровата горичка, големия железен мост през селото - дали ще остане всичко това, някои красоти не умират дори и след приватизация. И братовчедите ми, дето дигнаха най-богатите къщи в селото, а сега аргатуват и гледат добитък в Гърция, и те да си дойдат. И фитките, и фитките, и те! Дано да закуткудякат по дворовете. За тютюневите низи под сайвантите знам - няма да се върнат. И тишината няма да я има вече, но... Минералната вода е прекрасна, доста гореща, селото е близко и до Нова Загора, и до Твърдица, и до Сливен. Дано! |
Геновева, браво! Много приятно, хубаво си го написала. Нещо като Димчо Дебелянов, малко от Йордан Йовков, много майсторска словесна живопис. Добре, чудно дори си описала пейзажите и носталгията по миналото останало в детството. Съвсем сериозно - достави ми удоволствие да го/те порчета. Не те познавам, освен бегло от форума, но ако имаш време пиши. Дарбата е налице. Аз може да съм докторче, но имам нужното цветоусещане. Още един път, благодаря ти за естетическата наслада! П.С. Дано се сбъднат мечтите, които си изляла в нежната си природно-социална картина! |
Не се притеснявайте. След Старозагорските и тези ще ги усвои г-жа Масларова. Тя е много работлива и пести много париочки. |
Геновева, Браво! Присъединявам се към мнението на Chicho Dr.... Изглежда, с напредването на годините все по-често ни спохождат спомени за детството, щастливо, безгрижно, с д-ъ-ъ-ълги летни дни с ярко слънце, смях и много игри... може би защото имаше малко телевизия и нямаше Интернет... "Ех, детство мое, задъхано и нежно"... Редактирано от - редник на 15/2/2007 г/ 23:58:10 |