Отиди на страница:
| /:/ "Статистиката отчете - живеем все по-евтино" ......................................... .............................. АПА: В България нараства страха от инфлация 13 юли 2007 | 13:45 | Агенция "Фокус" София. Половин година след присъединяването на България към ЕС цените в страна се покачват значително, съобщава днес АПА. Началният изстрел дава либерализирането на енергийния пазар към 1 юли 2007. Според експерти жизнено необходимите разходи ще се покачват с един лев дневно. Българската минимална работна заплата възлиза на 180 лв. месечно. Ще продължат да се покачват цените на хранителните продукти, електричеството и водата. Цените на бензина преминаха “психологическата граница” от два лева, допълва агенцията. Редактирано от - paragraph39 на 13/7/2007 г/ 18:59:08 |
| Бай Костас, абсолютна точност има само в чистата математика. Дори сега в момента напрежението на входа на компютъра ти не е точно 220 волта. Но има 95% вероятност да е между 218 и 222 волта. Вероятността не ти пречи да седиш на него и да пишеш по форуми колко било калпава статистиката като наука. |
| Лунатик, правилно е това, което казваш.Но все пак статистиката е неточна наука, защото не може да отговори с абсолютна сигурност на нито един въпрос; дори вероятността да е много близка до 100% пак не можем да кажем, че твърдението е вярно . Аз съм философ човек и гледам скептично на всички математически дисциплини, в които се среща думата вероятност. Уважаеми Змей, съласен съм!! Но всеки статистически метод, който оценя някаква характеристика( имаше специален термин, но не знам как е на български) допуска някакво ниво на доверие за съответната оценка. Сиреч навсякъде в статистиката се среща и вероятността. Да вземем един прост пример, който се учи в средното образование(внучката ми го учеше, като беше в 12 клас). Имаме някакво лекарство и искаме да проверим дали страничните ефекти, които се проявяват са съществени, т.е. например ще умре ли човек със сърдечен порок, ако пие от това лекарство. Правят се необходимите измервания на 100 пациента, ама те са пили и още един куп други лекарства. И да речем , че жертвите са 3-4 ( Бог да ме прощава, чисти са помислите ми). Как ще отговори на този въпрос статистиката? Не може да даде отговор : "Не лекарството не влияе" или "Да, води до смърт". Редактирано от - Костас_Симитис на 13/7/2007 г/ 19:49:18 |
| Прогнозните резултати от някакви избори (например) при определена извадка предполагат стохастична грешка, но след пълното преброяване на бюлетините, което е чиста статистика - няма вероятности. |
| Тез дори не са жалки, но и смешни не са, Просто роби на роботодателите си, Наредено им е да лъжат , но освен тези които искат да бъдат излъгани , никого друг не можаха, , , Е, не си изпълниха задачата, Опитите ще продължават, Докога ли? |
| Това е така, Змей. Но ти сам го каза - "след преброяването на всички гласове". Ако ние знаем всички стойности на една величина, то на нас не ние е необходима никаква прогноза за нея, защото тя е известна. Задачата на статистиката е да определи неизвестни параметри на съвкупности, чието преброяване е непосилна задача или е свързана с огромни загуби на средства и време (пример: селскстопанските торове се изпитват върху пробни полета; засяват се само 3-4 полета и се прави прогноза за ефекта им при 100 засяти полета или повече). Не бъркайте преброяването на бюлетините и обработката на резултатите със статистиката. Едното (обработката на резултатите) е достоверна абсолютно вярна информация, защото е на базата на цялата налична информация. А другото (статистиката) е прогноза за резултатите по крайна извадка, много по-малка от цялата съвкупност. По-прост пример. Нека да се опитаме да определим средния ръст на хората в Малта. Това е лесно, те са малко и можем да ги измерим всичките.След което да пресметнем със сметачна машина средното аритметично. В този случай със вероятност 100% ние можем да твърдим, че средният ръст на малтийците е, примерно 1.70, защото по дефиниция средният ръст е точно това. Но ако се опитаме да измерим средния ръст на хората в Китай, то това ще бъде една непосилна задача. Затова викаме на помощ статистиката и премерваме височината на представителна извадка (например от всяка провинция броят на премерените хора, да бъде пропорционален на големината на населението на провинцията, като част от цялото население). Пресмятаме със сметачна машина средното аритметично. В този случай обаче, то е само оценка на истинското, защото не сме премерили всички китайци. Следователно можем да твърдим, че с вероятност от 97%(примерно) средният ръст на китайците е 1.60(примерно; Душко знае по-добре).Защото по дефиниция средният ръст не е това. Редактирано от - Костас_Симитис на 13/7/2007 г/ 20:40:30 |
| Костас, Напълно те разбирам. Единственото, в което се заблуждаваш това е, че слагаш знак за равенство между статистика и различни математически методи. Когато се вземат данните за на броя на българските граждани за период от 10 години, това са статистически данни. Когато тези данни се интерполират може с определена точност да се прогнозира какво ще бъде положението примерно на 11-тата година. Когато стреляш по една мишена можеш да приложиш метода на гаус за разсейването. Когато изследваш посещенията на МЕТРО можеш да приложиш теорията на масовото обслужване за да определиш колко каси ще ти трябват в часа пик и колко касиерки можеш да освободиш през м.август, които да ги използваш извънредно срещу Коледа. Но това последното не е статистика, а само използва статистически данни. Друг пример е "преброяването на дивите зайци".  |
| Съгласен съм с това, което казваш, макар че не знам какво е итерполация, звучи ми по инглизки. Значи все пак въпросът опира до дефиницията на "статистика". Добре че каза за дивите зайци, та ме подсети. Като бях по-млад и още ходех на лов, а не като сега - само за риба; участвах в преброяване на полските яребици и имаше един статистик в групата. Та с него доста дълго спорихме, как да изключим вероятността да преброим 1 ято от яребици повече от веднъж. Стигнахме до заключението, че единственият начин е да работим по-малко от 3 часа на ден, т.е. да намалим полевата дейност, наблягайки на "изчислителната" дейност под сенките.  Редактирано от - Костас_Симитис на 13/7/2007 г/ 21:05:20 |
| Костас, продължаваш да говориш за неща, които не разбираш. Статистиката няма да ти каже никога "какво ще стане" - тя ще ти каже "има вероятност Х да стане 1 и вероятност У да стане 2". Колко са Х и У зависи от теб (измерващия), като 95% и съответно 5% са стандартните. Това не е недостатък на статистиката, а просто отразява природата, в която абсолютни неща няма. Както казах, на скапан *** статистиката му е крива! Конкретно в примера ти с лекарството, грубите грешки са 2 и са изцяло ТВОИ: 1. Че си взел скапана извадка от населението - мабухани с много други лекарства хора; трябва да вземеш всякакви хора, които максимално да представят истинското население (да речем българското) 2. Че нямаш контролна група - първолашка грешка. Вземаш 200 души, делиш ги напълно произволно на 2 групи и на едната група даваш лекарството, а на другата - плацебо, като държиш условията на експеримента максимално идентични за двете групи. |
Костас, продължаваш да говориш за неща, които не разбираш Динаинчо, винаги съм учтив, дори и с теб. Но единственият човек в този форум, който говори за неща, които не разбира си ти. Аз изказвам своите мнения и позиции, като винаги отбелязвам, че не съм специалист в съответната област(чети по-внимателно, не през ред). Ти си всезнайкото, който поучава всички, държи се арогантно с по-възрастните хора и твърди, че знае всичко. За да завърша, ще ти кажа, че нищо не си разбрал от примера с лекарствата. Остани със здраве. Редактирано от - Костас_Симитис на 13/7/2007 г/ 21:14:18 |
Но това последното не е статистика, а само използва статистически данни. Змей, очевидно разбираш за какво говориш - точно това имам предвид и аз, като говоря за вярни изходни данни и грешни заключения. Трябва да ти е известно че в статистиката си има ясно дефинирани критерии за това кое, как и при какви условия можеш да заключиш - нарушавайки ги (което правят журналята редовно), заключението ти автоматично се счита за грешно. Та като ползват една част от инструментариума (която им изнася) и игнорират другата (която не), нищо чудно че вадят лъжливи изводи, а още по-кофти е че го правят съвсем съзнателно. А народонаселението му е крива статистиката - както разни шарлатани навремето са баламосвали селяните с магьосничества и пенкилери, така и днес. Това не значи че химията и физиката са кофти науки, значи само че този, който ги владее, използва знанието си за да баламосва тези, който не ги...  |
| Коста, примера ти с лекарствата много добре го разбрах и даже ти показах къде са основните грешки. Мнения може да има всеки, вярно. Но когато говорим за точни науки, малко не тежат - ти може да си на мнение че 2+2=3, но това ти мнение не струва пукната пара. Сам си казал че не разбираш от статистика, аз само го повторих - не знам какво се засягаш и даже се обиждаш, когато ти посочват къде грешиш! Статистиката винаги ще ти дава приблизителен отговор, като при предвижанията (нещо в бъдещето), това е неизбежно. Колко приблизителен - отново, това зависи от теб (измерващия); на за всеки разумен човек резултат с вероятност 99% е напълно приемлив. Колкото до статистическите измервания на съществуващи явления, неточността е малката цена, която плащаш за да не се наложи да измерваш ръста на всеки един китаец, като вместо това се задоволиш с представителна извадка от "целокупния китайски народ" - иначе няма да се занимаваме със статистика, а с проста аритметика. Поздрави и остани със здраве! |
| Dinain, много си прав. Я да видим новината, която ни накара да напишем 10 страници "мъдрости" поднесена от друга медия. News.bg - 5.6% Инфлация през юни Ако и любимият ни вестник беше ни поднесъл такова заглавие, я щеше да им 7-8 постинга, я не. Справка рубрика "Икономика". |
| Всяко изследване, което не обхваща 100% от елементите (лица или предмети) за каио се отнася, предполага да се обоснове научно т.н. репрезентативна извадка. При социологическите изследвания това са показатели като например: мъже/жени 1:1; етнически българи/турци/цигани/други A:B:C; Живеещи в столицата/големи градове/малки градове/ села E:F:G:H; образование ...., семейно положение.... От избора на извадката в най-голяма степен зависи точността на изследването и съответно предварително заложената възможна грешка. |
| Между другото, това заглавие за 5.6% инфлация през юни също е изцяло грешно. Толкова е инфлацията за една година а не през месец юни. Друго ми е чудното, има предостатъчно учебници и статии по елементарна икономика, има обучителни материали по статистически неща за журналисти (написани на съвсем елементарно и достъпно ниво) и въпреки това накрая редовно четем бисери по заглавията.  |
| Ако проведеш четири анкети по основни политически въпроси на пл."Славейков", пред "Пирогов", на "Позитано" 20 и на "Раковски" 134 ще получиш четири коренно различни резултата. Това е именно защото извадките не са представителни за София, а камо ли за България. |
