Потребител:
Парола:
Регистрация | Забравена парола
Запомни моята идентификация
Братска могила
Добави мнение   Мнения:9 1
чичата
20 Сеп 2008 08:02
Мнения: 5,225
От: Bulgaria
...какви мисли му се въртят на човека...
...явно е гледал един досаден филм за двама живи в подобна ситуация където ролята на земята се изпълняваше от една селянка...
Чок觧
20 Сеп 2008 08:12
Мнения: 7,337
От: Israel
Демиург
20 Сеп 2008 14:05
Мнения: 95
От: Bulgaria
.
Бог не ни е забравил и не може да ни забрави, защото ние сме върховното му творение (св. Григорий Палама пише, че благодарение на тялото си човек стои по-високо от ангелите). Проблемът е, че човек забрави Бога и в това е неговата истинска трагедия. Трагедия, олицетворена от сатанински идеологии като болшевизма и националсоциализма.
.
http://archiman.livejournal.com/
lilliola
20 Сеп 2008 16:51
Мнения: 5,222
От: Faroe Islands
за автора. Текстът създава поетично и философско настроение !
WC_designer
20 Сеп 2008 18:05
Мнения: 914
От: Bulgaria
не ми стана ясно господина платил ли си е за тази публикация ¿ ¿ или просто се ебавате ¿ ¿ ехххххх гозпожо редактор ...
Един дядо
20 Сеп 2008 21:43
Мнения: 2,181
От: Bulgaria
На братских могилах не ставят крестов,
И вдовы на них не рыдают,
К ним кто-то приносит букеты цветов,
И Вечный огонь зажигают.
Владимир Висоцки
ata
21 Сеп 2008 01:20
Мнения: 2,197
От: Bulgaria
Облаци крепят небето
тихо съска дъжд в мъгла
И потъват там, където
Гният кости след смъртта

Светльо, Хиподил
probuzhdane
21 Сеп 2008 18:27
Мнения: 1,243
От: Bulgaria
и от мен за безпътицата на Забравата и за обречеността на мъртвите приживе
редник
22 Сеп 2008 12:43
Мнения: 9,547
От: Bulgaria
Честит празник! Дано на днешния ден се замислим повече за тези, които извоюваха свободата и независимостта ни!...
--------------------------
Браво на автора!
Великолепен текст!
Колко ли такива забравени могили има по нашата, напоена с кръв, земя...

Един убит


Той не ни е вече враг -

живите от враговете

бурна ги вълна помете

нейде към отсрещний бряг.



Ето, в хлътналия слог

легнал е спокойно бледен

с примирена скръб загледан

в свода ясен и дълбок.



И по сивата земя,

топлена от ласки южни,

трепкат плахи и ненужни

с кръв напръскани писма.



Кой е той и де е бил?

Чий го зов при нас доведе,

в ден на вихрени победи

да умре непобедил?



Клета майчина ръка,

ти ли го в неволя черна

с думи на любов безмерна

утеши и приласка?



Смешна жал, нелепа жал,

в грохотно, жестоко време!

Не живот ли да отнеме

той живота свой е дал?



И нима под вражи стяг

готвил е за нас пощада? -

Не, той взе що му се пада,

мъртвият не ни е враг!

Димчо Дебелянов

Редактирано от - редник на 22/9/2008 г/ 12:51:06

Добави мнение   Мнения:9 1