Добави мнение Мнения:9
След две седмици свежи и приятни стихове на хубави жени пак ни наваляха дъртите крокодили. Не става за четене  |
)))))) Всеки път ме разсмиваш. 
| По жицата . - Добър ден. Ваша ли е обявата? - Да, това сме ние – фирма „Адам и Ева”. Търсим спешно персонал. Предлагаме прекрасни условия – заплата 1000 лева, два месеца платен отпуск, всички застраховки, личен бодигард! - И в какво ще се състои работата? - Много е лека. Сядате до телефона и когато някой вдигне, започвате да охкате и да пъшкате. - Хи-хи-хи, досега охкаха и пъшкаха от мен, а сега да започна аз от тях... - Колко стаж имате? - Стаж ли? Амииии... Почти четири години. - Четири години ли? На каква възраст сте? - 42 навършени. - И какво работехте през тези четири години? - Бях министър-председател, така да се каже... - Вие да не се казвате Станишев? - Амиииии... Да. (телефонът се затваря с трясък) - Ало. Алоо! Алооооу!! |
| Добър е текстът. Малко е бъбрив, но е приличен. Има находки. Бай Вълчан явно преценява качеството на поезията според хубостта на жените. Май той самият е "дърт крокодил", а не горкият автор, който не се е родил хубава жена. |
| . Кръчмаров е може би най-пренебрегнатият талант в българската поезия: . Полюшвана от вятъра мишена Автор: Йордан Кръчмаров Раздел: Българска съвременна поезия Издателство: Жанет 45 Народност: българска ISBN: 9789544914400 първо издание, 2008 год. меки корици, 204 стр. Цена: 8, 00 лв . МИШЕНА Нагоре. Все нагоре. Забил ръце във неизвестното, изкачвам яростния връх на песента. Незнайни кости, вплетени в скалите като корени, на прах се стапят и в очите ми димят. Пълзя нагоре. Като леден червей. Отчайващо самотен. Чужд и непознат. В душата ми са зейнали страхотни бездни, в които гине крехкият ми свят. със писък в тъмното се скрива последният ми срам и гол като сълза от мрака - люлката на боговете - прося милост, протягам жадните си длани, протягам ги за глътка светлина. И тъжно светва в сляпата стихия безименната песен на щурче. Чиста. Вечна. И неповторима. Единствена без врагове. Не знам дали там - горе - до нозете на щурчето ще достигна. Ще се намери кой да ме простреля. Все пак нагоре още две ръце ще вдигна. И две очи - да се прицелят. И тъй живея - полюшвана от вятъра мишена И две очи - да се прицелят. И тъй живея - полюшвана от вятъра мишена |
| Хъ- хъ, и аз съжалявам автора, че не се е родил хубава жена. На хубава жена прощавам всичко, дори дразнещи опити за стихоплетство. А за автора какво да кажа, това че работи в "Българска армия" е достатъчно позорящ факт. |
Добави мнение Мнения:9