Добави мнение Мнения:8
| ...та коя ще е мис... ...хубавите българки, добре че от тук не мирише... |
Не зная на вас как ви изглежда горното есе, но за мен то е израз на един невероятно мъдър дух за 19 годишно "тяло"  /Обърнете внимание, че авторката е родена не през коя да е година, а точно през 1989!/ Есето и авторката му за пореден път през последната година и особено последните месеци ми връщат вярата, че българския дух ще го има и ще пребъде /обратно на всеобщото схващане и засмукващ ни песимизъм/. Поводи за оптимизъм срещам вече ежедневно в контактите си с учениците. Невероятно интересно ми е да съм учител точно сега - един с един дните ми не си приличат; всеки ден, наред с регулярните проблеми, изживявам нещо красиво, поднесено ми неволно или съзнателно от децата. Понякога дори ми се ще да си разтъркам очите, за да се уверя, че не сънувам и че всичко това е реалност. Толкова неочаквана и алогична, но реалност. Пълнокръвна и жизнеспособна реалност! Един от най-невероятните шансове, които имам в живота е да надниквам чрез децата в бъдещето - около поне 5 години напред. И там вече наистина виждам един здрав дух... неочаквано дори и за самата мен. Имало е смисъл, явно, да изстрадаме последните години - върху торта израстват красиви цветя.И не си мислете, че горните ми вълнения са сълзлив сантимент на вдаскалена лелка. Достатъчно здраво съм стъпила на земята и не хвърча в розови облаци. Всичко това вече не е само wishful thinking. |
| ve, не откривам ирония в тона ти /може ли на "ти"?/, така че възклицанието ще го приема като чиста монета. Е, чак пък царица ... просто учителка. Съвременният бг учител, ако е достатъчно интуитивен и харесва професията си е много мъдър и има сетива за бъдещите тенденции. Казвам го без излишна скромност. |
| Никаква ирония! Просто се радвам, че има учители като вас. Облазявам вас и вашите ученици. Аз самият мечтаех да стана учител и предполагам, че щях да искам да казвам неща, като вашите. Ама пусти капитализъм ... засмука ме и ...край. Продължавам да смятам, че най-тежката професия е на учителите и смятам, че трябва да взимат 2000 лева заплата. |
| Темата за заплатите не е на дневен ред сега, защото първо, има някакви увеличения, които ни замазват горе-долу очите и второ, има по-важни неща в настоящия момент от конкретното заплащане. Мисля, че започнаха някакви обществени процеси, касаещи отношението към образовението, възпитанието и съзидателния дух и е добър момент да се използват всички ресурси на обществото/народа, за да има шанс да се доведе този процес докрай. За този, който е останал досега в сферата на образованието, размерът на заплатата му е, може би, втора грижа /уви, не всеки може да си позволи този лукс да гледа на настоящата си заплата като на Втора грижа/. Както и да е, приказката ми тук е за нещо друго. И тя е, че в България расте и поколение, което има потенциала /не само интелектуален, но и действено-житейски/ "да измие срама от челото" на майките, бащите, бабите и дядовците си. Да са ни живи и здрави и да съумеем да ги разбираме и подкрепяме /което наистина си е цяло предизвикателство, но ние сме възрастните и от нас зависи дали ще построим моста между ТЯХ и НАС/! |
| Относно споменатите страници съм почти убеден, че те са от един ръкопис на Борхес, който преди години Юлия беше открила на едно антикварно тържище точно зад Collè ge Calvin в Женева и който се беше запазил благодарение на факта, че предишните собственици на ценното произведение бяха използвали листовете, за да записват на гърба им готварски рецепти. За съжаление лошото съхранение хартията и неразумното желание на младата ми приятелка веднага да се запознае със съдържанието на страниците (без да вземе никакви предпазващи мерки) доведоха до това, че още на следващата сутрин тя се събуди с треска и висока температура. От бълнуването й си спомням тя да споменава името на някакъв човек, който щял да се превърне на сутринта в огромно насекомо и бил близък приятел с някакъв потомък на Лойола на име Одисей, който пък бил прототип за образа на Санчо Панса и криел някаква ужасна тайна за някакво писмо или книга до която Борхес изглежда се бил добрал. Но какво точно беше открила Юлия не успях да науча тогава, защото бяхме принудени много бързо да напуснем мястото, тъй като наблизо се чуха полицейските сирени и от приближаващите гласове разбрахме, че търсят нашия ръкопис. Твърде скоро се наложи пътищата ни да се разделят и нямахме време да говорим за станалото. Младата ми приятелка се прибра в дома си, за да се лекува и в последствие научих, че е имала за чест посетител някакъв лекар, чиято самоличност в последствие не успяхме да установим. За съжаление по-късно тя не успя да си спомни нищо за тези събития – нито за ръкописа, нито за непознатия лекар. Единственото описание на непознатия посетител, което гувернантката (тази простовата и несъобразителна жена) успя да направи, беше, че при всяко свое идване гостът отварял вратата, а след това погалвал котката, която излизала да го посрещне. Не се усмихвал и гледал строго смеещите се пред къщата деца и повтарял пред леглото на болната едни и същи думи, но какви гувернантката не успя да си спомни. Изглежда непознатият беше взел със себе си ръкописа, защото не го намерихме, когато го потърсихме. Всички си казахме дано да го е взел, тъй като в камината личаха следи от изгорена хартия, а никой в къщата не си спомняше тя да е била палена някога. |
Добави мнение Мнения:8