"....защото съм си такъв: печатам само когато вече не мога да го отлагам " Той затова е Калин Донков и ние затова сме негови почитатели |
цуцурко, Бях там миналата година за Великден (Лисабон и наоколо)... не са лоши хора. Зависи на какви си попадал. Португалия при влизането си в Европейската общност през 1986 беше доста изостанала страна, затова много португалци емигрират в Испания (за работа и по-високи заплати), но оттогава много са "дръпнали". Но както и във всяка страна, си имат проблемите, и затова има "ядосани, обидени и намусени". Нивото им на живот е премливо, а зависи и от това, за кои райони и градове става дума. |
Чакам "Шшшуменско" да се обади! Той ше каже най-точно кое как е, и воистина ли ингилизите думат на "Порто" - "Портвайн"... |
Айдеееее, поредната шашкъния! Натиснете тук Нищо лично, нищо литературно - бизнес! Аз предлагам нова тема - "Най-хубавият тоалет на литературен герой". И веднага се включвам с идея - Библия, Битие, екипа на Ева преди ябълковата салата. Редактирано от - генек на 03/4/2009 г/ 13:27:48 |
Да си я спомним. Натиснете тук |
Батинка мили , Ведно с НЕРВНИЯ , стори най-пълната ми представа за добро и умно Куче ... Селям , Майсторе ... |
. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Boatswain Spyder |
.....Че мечтата може да бъде пренесена през живота, през годините и през цял континент дори - ако човекът и мечтата са верни един на друг. И че никаква съдба не може да ги стъпче. Нито нея. Нито него....... Ей това именно....мнозина го забравят ! Но пък...... толкова по-зле за тях ! |
Как си личат само гурбетчиите!!! Направо са им мокри постингите. За Донков, браво! Но чак пък да е сътворил чудо? Той има и по-добри и не толкова сантиментално-сълзливи неща. Явно е тежко в подредената и лъскава чужбина дори и за добре устроилите се. И нищо, че е чисто и по дърветата не се веят пластмасови торбички, нищо че няма дупки и полицаите са си по местата, когато имаш нужда от тях, лекарите наистина те лекуват, продавачките са усмихнати и любезни, къщата ти е на два етажа и с басейн. Това не е твоята мечта, признай си го. Дълбоко в себе си признай, че искаш всичко това, но тук, у нас, в България. И за това трябва да се бориш, а не да бягаш. Поне така мисля аз. |
. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Boatswain Spyder |
Перефразирайки един прекрасен стих на Христо Фотев, ще кажа - Господи, колко е хубаво! Благодаря Ви, г-н Донков |
Боянова, не плюй гурбетчиите ! Между тях има не само "носители на куфарчетата на Луканов" ...или майкопродавници! Има и хора дето са се махнали ..... за да спасят гордостта от семката си ! И да запазят стойностите ...които вие там...често забравяте.............. |
Олдмад, съжалявам, но едва сега видях тоя наистина приятен текст. А и коментарите ви! Ако ми напомниш, следващата седмица с удоволствие ще разкажа и аз нещичко! За Портокалия, портокалците, портото и невероятните вина в тая държава! А сега си тръгвам, щото и Асан е ора и ми е писнало цяла седмица да викам по телефоните. Удари му едно, та дори и да не е порто! Що не например едно Шшшшшшшшшшшшшуменско! |
Може би съм сантиментален , но не се срамувам от това ни най-малко. Може да ми лисва много в живота и не твърдя , че съм щастлив , може да ми е трудно и да споделям ... но не се страхувам , може да е всичко , ... но не съм безотговорен, не съм предал и изоставил , не съм правил много компромиси също ( изключение прави само дъщеря ми ... пред нея аз губя по всички точки ) и сигурно не съм едиснтвен ... Ако съм използвал множествно число в постигна си , това е само защото мисля , че не съм сам , не съм единствения човек, който мисли така ... а има и много други. Напуснал съм България преди повече от 20 години, точно защото малките неща променят живота ни неузнаваемо , както контесата е постанала един малък пример . Сигурно ме гони носталгията, а и не бях се връщал 15 от тях, но не съжалвям за своя избор , колкото и да ми е трудно . Такива като доктора описан от Калин са много ... А сантименталисти не лиспват също , Гурбет Гюро ( г-н Фотон ) е също такъв човек, според мен . Не го познавам , но като чета написаното от него и си мисля че е. Има толкова добри българи , които са напуснали България и всеки един от тях сигурно е искал да проемни странта ни и обществото ни за добро. Не стана. Годините минаваха , обидата се натрупваше ... можеше да премине в злоба или отчаяние ... и тогава тръгнах . Изхвърлих си ключовете от апартамента в река Майн и се заклех да не се връщам никога повече в Бъглария, обещание което не спазих , за добро или за лошо ... не знам . Много напсунаха ... за да видят част от мечтите си осъществени и успяха ... Никой от тези които познавам не е получил нищо на готово , особенно в САЩ. Повечето от българите работят или по специлаността си , или в близки области , повечето от тях са отговорни. Но в същото време много от семействата се разделиха, защото не всеки е способен да понесе тежестта на това да си сам ... и да няма кой да ти помогне. Няма роднини, няма брат или сестра , няма приятел ... Тръгнал си и носиш своя кръст и си отговорен не само за себе си ... и така с години , а първите 5 винаги са най-трудните. Ако пиша , това е по-често критично , а не оплаквателно ... и прехвърлям добрия тон лесно , но това съм пак аз ... И още нещо ... в този форум не съм само с името си ... всичко друго е така, както си го пиша. Един ник , не може да ми дава правото на спекулатинва анонимност и аз го пазя някак си ... като име , само че форумно ... публично. Много от по-стрите форумнци си спомнят борбата за опазване на никовете в "Монитор" , когато нямаше регистрация и всеки можеше да пише с какъвто си поиска ник . Написаното тук от нас остава , има и архив. Никой от нас не крие носталгията си и няма за какво ! Няма време да се залъгваме много, има мигове които трябва да се изживяват истиснки докрай . Когато си някъде далеч от всичко останало в миналото ти ... това е още по осезателно . Та, ... блогадорих на Калин от името на всички сродни по душа българи емигранти, на всички на които понякога им е трудно и върпеки това успяват и не са се отказали дори за миг от пътя по който са тръгнали ! Калин ни е описал тончо такъв случай , уловил е същии миг и ни го е предал чрез словото Това е майсторство и то голямо ... но виновникът е човешката душа . г-жа Боянова, това не са борби с бикове ... Опитахме се, ... правихме го години наред и нищо ! И ми повяврвайте , когато се връщам да видя майка и татко и роднините ни ... е хубаво, но когато се връщам тук в САЩ съм някак си по-спокоен , тук е моето дете и то ме чака. България е малко абстрактна за нас ... всичко хубаво остана в миналото. А днес се борим за това, което ние можем да променим и го правим с с хора съмишленици , които имат желание и воля, и в страни където обществото е разбрало своята сила . Поздравявам всички български емигранти , където и да се намират по света и искам да не спират никога да търсят, да мечтаят, да градят , да дават от себе си, да възпитават своите деца на честност , труд и достойнство ! Същото пожелавам и на българите в Бъглария и искам да виждам в тях желанието за промяна ... Ние не сме герои , но не сме и предатели ... просто не можахме да изтърпим подигравките в България ... подигравките с достойството човешко ! Ако аз не съм го позволил за себе си ... още по-малко бих позоволил това да го направи някой с моето дете ! Ако става върпос за сълзите и тук не бих скрил ... Понякога го правя , защото обичам безкрайно едно съшщество , което ни напусна толкова рано ... Така нямам съмения поне ... дали истинската , ... вечна любов съществува ... Редактирано от - San De Cannes на 03/4/2009 г/ 21:47:46 |
Сан, какво се оправдаваш. В наши дни да не кажеш, че нещо ти харесва, веднага - бой с лопатата по слабите места. Бъди сигурен, че ако пък се беше изказал ласкаво за Песоа например, щяха да се намерят форумници да те набедят за чуждопоклонник. Колкото до гурбетчийството - във форума на Стандарт, моля. Там силно любят да опростяват и опошляват нещата. |
Сан де кан, трогна ме вашия постинг. Ей за това комунистите са за ......Разпънаха на кръст толкова човешки съдби. А родината е една, не даже толкова родината, колкото родното място. От повече от 20 години живея не в родния си град, който е само на 100 км. Тоест свикнала съм вече с другия град. Но, странно, никога досега не съм сънувала този град, в който живея. А често сънувам родния си град, местата, в които съм била като дете и после. Изглежда връзката с корена, с онова парче земя, където си отраснал, е много по-силна от връзките с други места, които обитаваме през живота си. Бих цитирала думите на онази чудесна руска песен - с чего начинается родина. С картинките в буквара, с брезичката ... Родината е интимно понятие, малко, топло, уютно, а изпълва цялото ти сърце...И когато си далече от нея, боли... |
. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Boatswain Spyder |
Боянова , айде ние сме "избягали" , ами ти като си останала , какво си постигнала , с какво си се преборила ??? Има ли поне една положителна промяна за тия 20 години , която да е накарала някои от емигрантите да се върнат ? Връщали са се тия , които не са могли и в чужбина да се устроят , адаптират ! Или , както ми каза един от връщащите се в България : " Както мрат останалите - тъй ще мра и аз ! " За шесте загубени години в България след 1989г(загубени , защото не емигрирах още тогава) , видях едно нарастващо количество от зомби - едни си искаха Андрюшата(БСП) , други си искаха Ванюшата(СДС) , трети си искаха "царя" ! Дойде Андрюшата , съсипаха и окрадоха предприятията и фалираха банките 1 Дойде Ванюшата , приватизираха де що бяха останали предприятия , раздадоха си едрата градска собственост и съсипаха селското стопанство ! Дойде "царя"- прибра си дворците , медалите , върховете , горичките , построи ви чешмички да си измиете очичките , а той ръчичките и да ви каже , "че ви е сбъркан чипа " ! И той хубаво ви каза , че ви е сбъркан чипа , щом залагате на него да ви управлява , ама кой да го разбере , пък и той с този негов български кво ли му се разбира ? Има и такива българи , Боянова , които не искат да се чувстват част от едно общество , чиито кумири са Сергей , Симо , Ваньо , Мето , Слави и Азис ! |
За автора: Който го може, си го може... За писалия по-горе: Има, уважаеми, има. Но трябва да си тук, за да я видиш. Виж, всеки си избира път в живота. Ти си предпочел да се махнеш, има защо, но тук все пак останаха достатъчно свестни хора. Само дето нещо трудно ги разпознаваме - и ние "вътре" и вие "отвън". Сигурно затова сме още на това дередже. Ама то е друга тема... ~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~ Тежко, тежко! Вино дайте! |
. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Boatswain Spyder |