Отиди на страница:
Нещо подобно на нумерологията - търсят се несъществуващи връзки и зависимости. Нещо подобно на литературен разбор на произведение - какво бил искал да каже автора... и още и още... а истината е различна за всеки отделен остъклен балкон...  |
| Cruella de Vil, Мисля си, че не си права. Тук става въпрос не за балкон, а за манталитет! Остъкляването наистина се налагаше по тези причини, но предимно за онези "възторжени" строители на социализма, които се стекоха в примерно София заради Кремиковци и софийското жителство дето се даваше от там. Напуснаха си родните къщи по селцата, започнаха да ходят там само по празниците и да ги наричат вили. И накрая ги заразяха на милостта на циганските банди, докато не остане камък върху камък от тях. Имам такъв съсед с гарсониера и къща на два ката в Горна Малина. Съкратиха го преди три години от Кремиковци, захвана се с гипсаджийство, но сега и тая работа секна. От 7-8 месеца се мота из квартала, трупа заем след заем, но за нищо на света няма да се върне с жена си на село и да се опита да направи нещо с имота и нивите си - 27 декара. Поне така твърди! Не знам, но наивно продължавам да си мисля, че камъкът си тежи на мястото. |
| като се махнат помпозния стил и безсмислици като "урбанистични украшения", от статията остава един "остъклен балкон", загледан в себе си. Круела е абсолютно права за причините за явлението. Авторът да не се прави на фелдшер, а да напише едно есе "Ако социолозите бяха импресионисти". |
| Голяма прозорливост виждам в статията - да поставиш каруцата пред коня! Супер е! Значи, не пишем тъпи статии, от които читателят затъпява, ами читателят е тъп и затова пишем тъпи статии. После, що газетата се ползва само за "задни цели" в случай на "голяма нужда"? Гражданите не били обърнати към света, разбирай статията, глупавата архитектура, а към нуждата!? |
| Що така ще се оскърбяваме, на остъклено. Ами тати не е дошъл от село, ама на - двустаен апартамент, на пъпа, макар и просторен. Две големи щерки - растат, пространството малко, а в куфничката по стар български обичай ако няма легълце, за кво ти е таз куфничка? Хайдеее, печката на балкона! У винкела! Тати и тавана направи на мансарда, като се сетя, много ме е смях. Исках да си направя моминско гнезденце, заложих на прагматизма му, викам - тате, увеличаваме площта, пък и сме единствените, на които таванът граничи със стълбището. Дълги години се водеше кабинет тоз таван, еххх, младост... Имаше период, в който и софиянци бяха много стеснени в жилище, все пак и размножение имаше. После се поотпуснаха малко нещата, децата се изпожениха, кой гарсониерка получи, кой при мъж отиде. И така, сега двустайни и тристайни апартаменти - с по една баба вътре. А остъклените балкони си останаха. |
| аналогията е пресилена. ако беше сравнение от един абзац вмъкнато в друга статия щеше да стои добре, но така е прекалено явно усилието целия поглед към един проблем зорлем да се нагоди към тая не чак толкова успешна аналогия Редактирано от - Pavlik Morozov на 26/5/2009 г/ 14:54:38 |
Cruella de Vil, Мисля си, че не си права. Тук става въпрос не за балкон, а за манталитет! Остъкляването наистина се налагаше по тези причини, но предимно за онези "възторжени" строители на социализма, които се стекоха в примерно София заради Кремиковци и софийското жителство дето се даваше от там. Напуснаха си родните къщи по селцата, започнаха да ходят там само по празниците и да ги наричат вили. малечко, напускането на родните къщи по селцата и ползването им като вили е въпрос на първо място на икономически условия за развитие и на последно място на манталитет. Имам такъв съсед с гарсониера и къща на два ката в Горна Малина. Съкратиха го преди три години от Кремиковци, захвана се с гипсаджийство, но сега и тая работа секна. От 7-8 месеца се мота из квартала, трупа заем след заем, но за нищо на света няма да се върне с жена си на село и да се опита да направи нещо с имота и нивите си - 27 декара. Поне така твърди! не знам какъв е твоят съсед - мързелив/работлив, но проблемът отново е преди всичко икономически. Първо, за модерно селско стопанско производство трябват доста пари за неговото започване. Той сигурно ги няма, а нашите банки са с най-високите лихви по кредитите в ЕС. На второ място изкупните цени на селскостопанската растителна и животинска продукция са твърде често под себестойността на тази продукция. Наскоро четох и мисля че го отбелязах във форума, че в Прага млекопроизводители от ЕС са протестирали срещу ниските цени и са посочили, че изкупна цена под 80 евроцента ги обрича на загуби. А у нас изкупната цена на млекото гони 30 ст.но пък за сметка на това ефективно се използва полиция срещу протестите на фермерите. В заключение, манталитетът също има място в поведението на хората, особено при оценката на чуждото поведение, което твърде лесно се приема за осъдително или за неадекватно.  Edited by - Mitev on 26/5/2009 г/ 15:48:02 |
| Малечко, Представи си, че си роден в един 10-12 000 град или в село. Завършваш висше образование по времето на зрелия соц и искаш да се хванеш на работа. Отиваш къде? В голям град или в София. За повечето специалности там беше реализацията. След много перипетии и мъки получаваш (вече женен/омъжена и с две деца) малък панелен апартамент. Не избираш, а вземаш каквото ти се падне. Щото ако много избираш, няма да вземеш нищо. Т.е. други решават вместо тебе на какво "имаш право". Оттам нататък се оправяй както намериш за добре. Какъв манталитет, какви пет лева? Притиснат си от нуждата и се оправяш както можеш. Ама било грозно. Е какво, децата в една стая с бабата/дядото ли да спят? Не беше изключение родители да спят в една стая с порасналите си деца. Като се сетя за абсурдите на онова време се радвам, че никога няма да се върнат. |
Круела,  !Пак добре че афторът не се е опитал(или просто не се е сетил) да търси аналогии и в прането, висящо по балконите-голи или остъклени. И една добавка към малките и тесни жилища.Непосилните за много хора разходи за отопление. |
Малечко, Представи си, че си роден в един 10-12 000 град или в село. Завършваш висше образование по времето на зрелия соц и искаш да се хванеш на работа. Отиваш къде? В голям град или в София. За повечето специалности там беше реализацията. Круела, за съжаление, след 20 години преход, днес написаното от теб е още по-вярно и още по-често срещано.  |
Като се сетя за абсурдите на онова време Ама не се сещаш достатъчно "остъклено", сиреч кристално-прозрачно.Събарят къщата (отчуждаване беше терминът) и ти дават апартамент, двустаен (един единствен, на повече нямаш право), що на четиричленно семейство не се полагало повече от 10 кв. м. жилищна площ. Единствен шанс е балконът ... за "разширение", бидейки нежилищна площ, не влиза в "полагането" и колкото по-голям, толкова по-добре. До 70-те имаше алтернатива - таванската стая, но и тя беше "модернизирана" със "заличаване". Сегашното "модерно" строителство зачеркна и мазетата, алтернативния склад на домакинството. Освен това, в "модерните" соц. панелки, проектирани от "модерни", "интелигентни" архитекти като автора на статията, не са изградени комини, а само отдушници. Като се ръгне един аспиратор в отдушника и "задушава" сите съседи над и под него. Остава единствената възможност кухнята да се "изнесе" на балкона. Та остъкленият балкон е "принудителна защита" от "грозноватото архитектурно" творение на пишман идеолози. И като всяка принуда, не може да се очаква да е красив, още повече, че за фон му служи грозна архитектурна мисъл. |
| Не е съвсем по темата, но се изкушававам, защото ми се струва че е важно. В момента ОТ 17 часа по кабелна телевизия ВВТ тече първо предаване ДНЕС с водещ Георги КОРИТАРОВ. Предаването е посветено на наименуването на една софийска улица /досега само с номер/ с името на Богдан Филов и протест от страна на Израел. |
| Ето и сега имам познати, които са с по две деца в една стая. Те имат и сега голямия избор - да продължат да се свиват или чрез остъкляването на балкона на кухнята да направят две отделни стаи за спане. За друго по-голямо жилище е абсурд даже и да мислят - нямат тези финансови възможности. И това са не един или два случая. |
| Ура, и аз съм за Раховец печка! Ода бих й написала. Таман си е за остъклен балкон. И малка, та остава място и за шкафче под нея, за кампотите и гюведжите. На сестра ми онез там контактни стъклени, едни невидими плочи. Та им трепери, да не падне вода връз тях, та да не се издраскат и сума ти други грижи. И като ти гръмне нещо, ела гледай, части да търсиш и ремонти, та и майстори специални. А Раковеца - всеки домашен майстор с четвърто отделение бързо и лесно ще ти смени я плоча, я ключ. И да го забравиш цяла нощ включен, на сутринта малко зачервен, изключваш го и пак го ползваш. Пък и да изгори, кво, знаем ги плочите резервни, у всяка железария ги има - най-хубавите били от Горна Оряховица. Те нещата си вървят комплект! А качеството на сготвеното - никой не е доказал, че на Раховец не може да се сготви вкусно, ехейййй! То не зависи от печката.  |
| Геновева, ! Вярно е, че старите битови ел.уреди са надеждни и лесни за поддръжка. Лошото е, че електромерът върти като луд. И друго лошо-не върви ако си се поотупал от брашното, понадигнал глава сред съседите и демонстрираш охолство и лукс, да си сготвиш миш-маш на Раховец. |
| Раховеца го дадох като пример за измислените модерни класации от "баш консултантите", ама у другата статия. От брашното не се оттупваме, що там е хляба. А със съседите споделяме проблеми и начини за тяхното разрешаване. Демострациите не вършат работа ... освен задоволяване на собственото его. При добра организация, електромерът винаги се върти толкова, колкото се очаква да се завърти. Новите уреди са по-удобни единствено, стига някой да е прочел и разбрал упътванията (от 32-те програми на пералнята разбрах, че най-голямо значение има прахът за пране ). Ама скъклокерамичната нямаше схема и сега седи в мазето с цел изпробване на интелигетността ми и мерака да сменя цялата плоча. |
| Ба, фукни! Те всичките баби от нашата кооперация, дето се ширят в тристайните, са с 2-3 социални нива по-долу от мен. Личи ни по торбите, дето ги мъкнем по етажите, с какво са пълни. Верно, в другата тема беше, за Раховеца, аз там допълних, па после се стреснах и се изтрих, викам си - нещо битово беше, я да си ходя аз при балконите. |