Всеки човек останал без работа е отчаян и на ръба на умопомрачението - а тук го превръщат в бройка на статистиката - за успокоение на синдикати, демократи и всякакви други асън наамъ. |
А държавата твърди, че се бори за запазване и дори намаляване на безработицата, като в същото време няма грам представа как да направи това. И, ако в ЕС и не само отдавна вече се говори за създаване на нисковъглеродна икономика и оттам на зелени места, у нас се оказа, че нямало връзка между икономиката и социалната политика. Натиснете тук |
Аз отчаян от безработицата циганин не съм видял. Освен по време на самодейни изпълнения "Крадем, бе бате, щото нема леп". -------------------------------------- Блогът на Генек |
Генек, тука чети! http://www.vesti.bg/?tid=40&oid=2591671 |
Ами за такива - да им раздават по една кирка и на магистрала Тракия - с договор минимум 6 месеца - пълен пансион и яко бачкане. Ще има три ефекта - първия, допълнително ще кара хората да си търсят работа, и втория - ще вземат пари, и ще свършат и работа. Забравихме поговорката - който не работи не трябва да яде Говоря за здрави, прави хора. |
Никога в България животът не е бил по-лек, отколкото е сега. Що се отнася до отчаянието, то е личностно психологическо състояние и макар да има връзка със състоянието на обществото, то тя не директна и правопропорционална. Осигуряването на работа не задължение на държавата. Държавата е длъжна най-вече да осигури условията за осигуряващите работа. Иначе, в човешки план е тъжно да си безработен, но не и основание за отчаяние. |
KGK : Никога в България животът не е бил по-лек, отколкото е сега. Ако живееш тук, няма да е зле да се прегледаш на психиатър. Колкото до задълженията на държавата...има си Конституция. Прочети я. |
Докторе, аз самият съм доктор. Съгласен съм, че звуча гротеско, с това мое изказване, но бих се радвал да науча времето, в което в България животът е бил по-лек. Може би съм твърде млад, за да помня това време. |
Щом си младо-зелено, простено ти е. Питай тогава тейко си. P.S. Дано не дава Господ да останеш без работа. Тогава ще вденеш, че това "личностно психологическо състояние" убива. Редактирано от - Doctora на 24/11/2009 г/ 18:54:17 |
Докторе, С баща ми и дядо ми сме говорили много по тази тема (докато бяха живи). Познавам в детайли историята на рода си за последните 200 години, и затова имам мнение по въпроса. Не разбрах само какъв е твоя отговор на въпроса, кога в България животът - най-общо казано, е бил по-лек? P.S. Бил съм и безработен. |
Благодаря - сега те разбирам. По мое мнение периодът, в който хората са се радвали на известни постижения е между 1970 и 1978 г., но е това е твърде относително, а и животът не е бил толкова технически осигурен - мобилност, комуникации, информация - фактори, които днес ни улесняват твърде много в осигуряването на предпочитана заетост и доходи. |