Отиди на страница:
Разбира се през тези години се случиха куп незрими събития. Европа без граници стана Европа без воля и посока Темата е интересна, макар статията да показва много странни възгледи, меко казано. От разглежданите осем години сме щели сме да сме запомнили некъв арабин и некъв ямаец. Как пък не. Понеже до 4 януари има много време, броят на вестника е подчертано постен, а темата ретроспективна, ви предлагам да си я разработим ние. Събитие номер едно е подписването и влизането в сила на Лисабонския договор. В по-общ план - краят на пакс американа и еднополюсния свят. Отвъдатлантическият "Рим" е мъртъв, да живее истинският, този от 1957. |
Маркс++ горе-долу добре е докарал историята на компютрите в България. Без "8-битовите PC-та на IBM", разбира се, щото такива няма. За Америка очевидно не е наясно. Цуцурко е прав. Разликата е точно в достъпност. До края на 80-те години персоналните компютри бяха масово навлязли в дребните бизнеси и бяха достъпни за всички в Америка. На места като "химическо чистене" например. Не в къщи, защото нямаше какво да правят с тях по това време. Но във всички бизнеси, не само в университетите! В същото време, до 89-та в България нямаше откъде да се купи компютър. "Отпускаха" се, предомно на военни и централни държавни ведомства. Като цяло бяха със статус на елитарно занимание и с ореол на спец предназначение. Интернет и битнет в България има много отдавна, отпреди да е масов в Америка. Но само за БАН. И разликата вървеше кум увеличение. Още преди 89-та тайванските клонинги изглеждаха като извънземни в сравнение с нашите и превърнаха правците във нежелано второ качество. В майнфремовете още в началото на 80-та бяхме безнадежно назад. Та така. Направили сме доста, но не е редно чак да се бием у гърдите. Имахме правилните хора и идеи в грешната система. Това ще да е причината. |
Sta, описваш полукартината на tw клонинги забравяйки за "номера на китайката" с джонките. Та 80-90 те год. джонките са подвижни заводчета за PC платки, процесори, HDDта и CDта ама щото си плуват свободно у реката не плащат данъци тъй като не са териториално обвързани и бият конкурецията.  |
| Sta, ти хубаво си говориш за качество, ама аз съм намирал в РБ, т.е. тука преди 10 г. за хамериканци от Сиатъл дошли на крака, процесори, памети и прочие и хората въоПще не са казали лоша дума ни за качеството ни за цена. Стопляш ли? |
| Sta що тогава ти не направи качествен комп, като си толкова по качеството. А трябваше Иван Марангозов да ги прави. Абе вие не си знаете силата. Сигурно през живота си нищо съществено не си направил, ама постоянно се хвалите със САЩ, като, че ви е бащиния. Ти как си въобразяваш една България, която до 1944г. имаше само селско население дето знаеше само рало, и волове, кензаше между кокошките, изкарала не знам колко си войни (4-5) след 20-30г. да почне да конкурира САЩ, дето от 1860г. не са имали война на своята територия. Във фирмата, в която работех в САЩ пишеше, че е основана през 1878г. Ти знаеш ли какво е станало в България тогава. Аман от парчета дето морето им е до колене. Тайван и Корея използваха американско джапане и технологии, а при нас имаше ембарго. Хубаво е сега да се погледне какво се нправи, общо взето нищо. Само се върти търговия с чужди стоки, и селското стопанство дето уж ни отиваше и него разсипаха демУкрякъците. И все гледат какво било на Запад и в САЩ. Абе върви виж какво представляво нашето село сега. |
| Sta - весела и на тебе суровачка! НО фактЪт е, че версията за тъпите индианци от Булгаристан дето дошъл Великия пастир Зелю Зелев, отворил им очите и ги повел на Голяма паша в голямата земя на бизоните издиша където и да я барнеш. А все там се въртите като латерна. Подобна е историята от статията за великата Глобализация-илюзия дето се надувала, надувала като балон и гръмнала като плондер. |
| Аз съм участвал в направата на тез компютри дет ги хвалиш, бе. Въпреки това, истината си е истина и е над личните пристрастия. Иначе си прав си откъде идва всичко - едните от двеста години са свободни да правят каквото си наумят, другите няма и от 20. Трудно е. |
| Gan, предишното беше за ++ Май подхващаш друга тема. По нея съм съгласен с теб, но не може едното да се свързва с другото: Ние си говорим за епохата преди Зелю. Не вдявам причината да го замесваш. |
| sta, Ти ли написа по-горе, че американците изобщо нямали 8 битови компютри? Вярно, че Apple IIGS е 16 битов компютър, но е разработен на основата на легендарните 8 битови Ейпъл II компютри. Уникалната характеристика на този компютър е, че бидейки 16 битов, той е съвместим по отношение на софтуера на 8 битовите Apple ІІ компютри, без допълнителни средства. (Сравни с Правец-8 и Правец-16) |
| Змей, Аз написах, че няма 8 битови IBM-PC-та. Опонирах на твърдението на маркса за "8-битовите PC-та на IBM". Не че има голямо значение, но е рано да раждаме легенди. И със сигурност не е негова работа, понеже явно е наблюдавал отстрани процеса с раждането на компютрите у нас. Може би неразбирането идва от думата PC. IBM PC e марка компютри, като и IBM ХТ и IBM AT. Специално PC и XT са първите 16 битови, които излязоха на пазара. В последствие PC се превърна в нарицателно и общо наименование за всички персонални компютри. Нещо като Ксерокс, например. Последното такова нарицателно за което се сещам е IPod. Затова ако някой каже 8 битов PC е възможно, по нарицателното значение. Но да се каже 8 битов IBM PC е грешно, понеже такова нещо няма. Звучи като двутактов Мерцедес. |
| В.Лянча :"Понеже до 4 януари има много време, броят на вестника е подчертано постен, а темата ретроспективна, ви предлагам да си я разработим ние." Благодаря за удоволствието да Ви чета, колеги. Честито на всички свързани със Стефанов ден. Приемам предложението с уговорката, че не съм кой-знае какъв капацитет. Но мога да кажа за своите наблюдения. След включването ни в Нато и ЕС, не виждам към какво се стремим ние в РБ. Не мога да прочета и някакви смислени цели за постигане. В повечето случаи си търсим корените и колко сме били велики. Били сме. СЕГА от Нато и ЕС какво вземат от нас?  |
| Sta Въпреки това, истината си е истина и е над личните пристрастия. Иначе си прав си откъде идва всичко - едните от двеста години са свободни да правят каквото си наумят, другите няма и от 20. Трудно е. И за тези 20 години нищо не направиха, освен да ликвидират и рушат. Поне да се стремяха да правят нещо, както преди 1989г. Резултатите са важни. А тези резултати ги чакаме, в очакване на Годо. |
| Sta, В този смисъл си прав. Не обърнах внимание, че става дума само за IBM. В интерес на истината България нямаше начин, по-рано или по-късно, да не изостане в компютърното производство. Липсата на собствена елементна база и ограниченията на КОКОМ бяха взаимносвързаните причини производството ежедневно да бъде подлагано на голямо напрежение. Нито финансово, нито ресурсно страна като България беше в състояние да посрещне предизвикателството. Може би правилното решение в онова време беше соц страните да създадат изследователски център и организация подобна на тази в Дубна, вместо всяка поотделно да прави нещо. Но и в СИВ нещата, когато въпросът опираше до националното, не винаги се решаваха "по братски". И все пак талибанското пропиляване при "демокрацията" на създадените материална база и кадрови ресурс е престъпление! Азиатците слезнаха от дърветата и направиха електронна промишленост, а ние напуснахме заводите и институтите и се превърнахме в битов обслужващ персонал на по-прости от нас и специалисти по подмяна на памперси. |
т.н. "китайски" свръхскоростен влак с неговите 380 км/ч. всъщност е канадски, на Bombardier, а конструктурските работи се изпълняват в Европа, защото базисната технология е на "Сименс". СП Bombardier Sifang (Qingdao) отговаря за монтажа. Рекордът е на JR-Maglev at Yamanashi, Japan, 581 km/h. "Китайският" рекорд е на Transrapid International, a joint venture of Siemens AG and ThyssenKrupp AG, дето направи Шанхайския маглев с неговите 431 км/ч., при 100 млн. долара за километър Малко препечат от темата "под Москов", за да покажа вредата от гледане на телевизия върху умовете на червените професори |
| Аз никъде не съм писал, че влакът е произведен в Китай Но в Западна Европа, а най-малко в Германия (да не говорим за САЩ) нямат такъв влак. Влакът Кьолн-Франкфурт е далече по-бавен. Японският мисля, че е експериментален. Искам да сравня когато у нас БДЖ загива, какви средства могат да инвестират китайците. А вие пак се перчите с 1ужда пица. Мен ме интересува къде сме ние. |
| Sta вашият постинг поставя няколко законни въпроса: 1. като сте участвали в разработката на тези компютри, защо не сте ги направили на световно ниво. Мисля, че Змеят ви е отговорил на този въпрос, ама вие ще ревнете, че пак комунизма ви е пречел. 2. Добре де след като падна комунизма, защо през тези единствени 20 години нищо не направихте, а всичко се разтури - айде пак имате готов отговор - пак комунистите са виновни. Добре де да бяхте направили частни фирми за компютри без комунистите. 3. Ако сте емигрирали, защо не останахте тук през тези 20 свободни години да направите нещо и в България - нали вече сте свободни. И престанете да ми давате за пример САЩ и Западът, като, че са ви татковина. Като се каже нещо за тях скачате, като че са обидили тейко ви. Мен ме интересува ние къде сме в цялата картина. Аз се радвам ако някой пробие у нас, например опита на Гриша Ганчев да започне производство на китайски коли. Но и там нещо се замълча. Явно нашите капиталисти нямат средствата да разработят конкурентноспособна индустрия. Така, впрочем е било и преди 1944г. Едва, когато средствата станаха държавни държавата можеше да отеделя пари за големи проекти. |
| Маркс, Първо искам да ти кажа, че няма нужда да си слагаш фрака и да минаваш на официален тон. Правилно си забелязал елементи на лична нападка, което обаче е двустранно, така че няма какво толкова да се цупиш. Разбира се, въпроса с про и анти няма да го решим двамата с теб и има всякакви аргументи, но точно електрониката едва ли помага на твоята теза. Тя беше съсипана у нас през 1990-та. Точно когато падна ембаргото и вече имаше създадена материална база и хора. Демек, когато би трябвало да разцъфти. Това, което аз видях бяха 90% съкращения. Преди да почнат приватизации и реституции, по времето на Луканов. Причината беше тоталната обвързаност със СССР като пазар съчетано със очевидната стратегия на кумунягите да станат капиталисти чрез съсипване на активите. Така и стана. От целия бранш оцеляха част от втората редица началници - да дават под наем сградите и оборудването. Първата редица станаха капиталисти и се занимаваха да продават цистерни с нефт в криза и с други по-високо ефективни дейности. За нас останаха следните възможности: преквалификация, покупко-продажба на компютри, консумативи, инсталации, консултации, дребни програмки и контакти със западни фирми. У нас аутсорса почна още тогава. Нов пазар не се създава за месеци, обаче точно това е срока за деквалификация. Демокрацията със всичките си предимства и недостатъци дойде по-късно/ако въобще е идвала някога/. Така че, електронката у нас се роди и умря под ръководството и по желанието на едни и същи хора. Сега вече сме свидетели на второ начало и вече отново има пазар. Сигурно е за добро, аз го приемам като позитивно. Обаче ония, старите кадри се разпиляха из целия свят. Някой някога ако направи статистика, вероятно ще излезе че България изнася най-вече две неща - сезонни берачи и компютърни специалисти. Интересуваш се къде сме ние и сам си отговоряш - Гриша Ганчев правел китайски коли. Гришата е мафиотче от нафтените банди през 90-та. С борци, бригади и всичко както се полага. От тия дето предизвикват кризи за да може после да ги решат. И не се прави на паднал от Маркс - назначен и подкрепен на длъжността бандит именно от комунягите. Та сега може много добрини вече да прави, ама тогава да работиш за точно такива като него беше долно и гнусно. А това беше една от малкото реалистични алтернативи. Предполагам че ти се изясниха възможните избори, как и защо. Та гришата аз не го броя за част от "къде сме ние днес", а за "къде са камуняците днес". * Иначе никой не ме е гонил. Доброволен избор си беше. Тия въпроси "Що не останахте да развивате..." са въздухарски. Хората се движат според пазара. За такива като мен имаше само 3 реалистични избора: да работя за западна фирма в България или да работя за западна фирма извън България. Третата беше неприемлива - да се занимавам с нещо друго. |