Отиди на страница:
Ако вземам от държавата, за да лежа по гръб, да речем, квартира + 650 евро, ще се напъвам ли да работя 760 часа, за да получа 1200 евро? нещо авторът тук е правил сметка без кръчмар? какви 760 часа го вълнуват? че то месеца има само 720 часа (хайде, 744 да са). а останалите откъде ще дойдат? от съседното време-пространство ли? иначе въпросът, който задава не е съвсем лишен от основание :-D |
Браво  За това има хора дето харесват социализма и сега някак си така си представят живота в Общия Европейски Дом  |
760-те часа са ясни - смятал е Хърсев 20дни по 8часа=160, писал го е така, а който е набирал или коригирал текста, е сбъркал 1 със 7. Така че това изяснихме, сега е време да потърсим и дали някъде не е сбъркан пълен с кратък член. Пък само ако остане време, може и по същество да се поговори.  _______________________ Блогът на Манрико |
| Темата е интересна, но авторът не е отчел развитието на производителните сили. Все повече неща стават евтини и общодостъпни - например в началото на 18-ти век се е мряло от глад, ако годината не е плодородна. И все повече хора ще предпочитат да лежат и да не правят нищо. Но проблема съвсем не е в това че тези хора са загубени за икономиката (в крайна сметка тя само обслужва човека), а че те растът със съзнанието че "някой им е длъжен за нещо". И основното им занимание е размножаването, а не развитието. Това означава (в дългосрочен аспект) дефакто отстъпление от човешката цивилизация, изградена върху труда като начин за промяна на обкръжаващата среда. Според мен циганите (в България) и негрите (в Европа и САЩ) са първите очевидно маргинализиращи се общности, които показват бъдещето на това разбиране за "човешките права". Проблема е че мерките които трябва да се вземат са много непопулярни и обещават политическа смърт при сегашната "демократична" система. Може би първо трябва да реформираме нея ? |
| Хърсев, Германия и скандинавските държави са социални държави. Там за разлика от други части на света както си забелязал са успели да пробият идеите за социална държава развити и намерили почва през 19 и 20 век. Тези идеи Хърсев не са били създадени от и за безработните и циганите, а от водещите умове на човечеството. Можеш да бъдеш сигурен, че никой не ги е издигнал с цел да поощрява и насърчава мързела както ти се опитваш да ни убеждаваш. Помощите за безработните и социално слабите както показва практиката не насърчават мързеливите да не работят, защото ако беше така щяхме да наблюдаваме трайна тенденция на увеличаване на процента на безработните там за каквато не се е чувало. Основната част от безработицата в западна европа възникна в резултата на преместване на производството в страни с евтина работна ръка, за да могат някой хора да си увеличат печалбите. Не може механично да се пренасят и наслагва характера и чертите на циганите върху европейците и така да се правят напълно погрешни изводи и заключения, защото едните и другите(германците и българските цигани) нямат нищо общо освен това, че живеят в държави членки на ЕС. Както разбираме Хърсев е и срещу благоденствието на възможно по големи слоеве от населението, т.е. срещу по справедливото разпределение на благата създадени от обществото. Какъв е процентът на трайно безработнте които лежат на гърба на държавата в стравнение с този на временно безработните. На запад има достатъчно хора които ако имаха проблем с помощите за безработни и социално слаби можеха да ги премахнат, но фактите сочат тъкмо обратното - системата е стабилна и функционира добре. Проблемът Хърсев както знаеш е свсем друг - а имменно, че 40% от парите на европейските банки бяха вложени в американската лотарийна цетрала на Уолстртиит и парите бяха изпапни от създателите и собствениците и, а липсите ще се покриват от народонаселението. |
| Отново теза достойна за махленска раздумка на коктеил в Шератон с назначени "бизнесмени" оплакващи се, че не могат да си купят поредната яхта, но нямаща нищо общо с икономическата теория. - Когато имаш концентрация на капитала, производителността и доходите, то имаш и огромни "излишни" човешки маси. Излишни, като производствени възможности, но не и като консуматори. Щото, ако изчезнат, като консуматори излишните производители ще станат още повече. В прогресия. - Гарантирането на "държава на благоденствието" е просто гарантиране на системата на капитализма. |
Нещо става напоследък с Хърсев - започнал е да пише политически некоректни текстове. Чудно каква ли е причината (Воци е напипал една), но каквато и да е, мисля, че все някой трябва най-накрая да започне да нарича нещата с истинските им имена. Поради което - поздравления за Хърсев: ____________________________ Всеки, който вярва, че експоненциалния растеж може да продължи до безкрайност, в един ограничен свят, е или луд или икономист |
| Статията е определено не на място. Икономическата религия на последните десетилетия, която бе следвана не само от България, но дори и от бастиони на социално-пазарния принцип като Германия, е пазарният фундаментализъм. Утопична религиозна вяра в свръхестествените сили на бога-пазар. Страшна и опасна като всяка друга форма на фундаментализъм. . Кризата не произлезе от "уелфеър стейтс", точно обратното. А и населението в тях е много по-млако пострадало от това в пазарно-фундаменталистките. |
| Надявам се, че след като господин Хърсев пледира по темата, знае вярното решение, но от пуста скромност не го казва. Проблеми винаги е имало и ще има. Въпросът е нашите проблеми напоследък кой ни ги натътрузи. Но понеже видите ли, така е по целия свят, не сме ние виновни. Тази теза господинът отдавна я лангърка, белким се забрави негoвия принос. Иначе е порастнал както се вижда. |
| „Държавата на благоденствието” на времето беше идеалът на английските социалисти - лейбъристите. Този идеал беше тяхно знаме дълги години наред и от оттам той стана емблема на целия западноевропейски социализъм. Едно от най-големите постижения на английския стремеж към идеала на "държавата на благоденствието", поне за мен, беше, че през последните години от властта на лейбъристите в Англия държавният бюджет за образование беше по-голям от бюджета за отбрана. Английската "държава на благоденствието" фалира отдавна – когато Тачър и Рейган победиха на изборите и възстановиха неолиберализма като официална капиталистическа и държавна доктрина на световното развитие. За срам и позор на тогавашната конкуренция в лицето на нашия много тежко закъсал по същото онова време източноевропейски социализъм. Който, между другото, също си отиде заедно с английската „държава на благоденствието” - и по същите „технически” причини – защото масата на работническата класа тръгна да клони към намаляване и изчезване. Хърсев може да си приказва каквото си иска, но това е съдържанието на истината за понятието "държава на благоденствието". Това беше на времето основна доктрина на западноевропейския социализъм, но отдавна вече не е. Обаче, неолиберализмът, който победи тази доктрина и на времето се превърна самият той в основна концепция на световното икономическо развитие, напоследък също нещо здравата го е закъсал, нали така? И е дошло времето да се връщаме, може би, както стана на времето и с неолиберализма, по един или друг начин към старите политически и икономически принципи на държавната регулация, които така разплакват нашия новопръкнал се пишман капиталист и теоретик Хърсев? Както и да е - може и да е така, може и да е иначе, но онова, дето го е заплескал Хърсев във вестника, еша си няма по своята глупотевина. При всички случаи градивната истина за смяната на концепциите в световното движение напред няма нищо общо с тези претенциозни пишман енциклопедически бълбукания, с които той си е напълнил канчето, пардон - колонката. Глупости. Защото колкото и много да лапацолиш, трябва все пак да можеш да отделяш зърното от плявата. Иначе не ставаш за нищо, дори и да наливаш гола вода в канчетата на вестниците. Редактирано от - ламбен на 04/1/2010 г/ 10:45:10 |
| Брайти, Д-р Хърсевият шаячен пафос се явява (косвено, понеже говори само за социалните помощи, не за политиката на доходите изобщо) в пълно противоречие с писанията на мнозинството съвременни икономисти (особено имам предвид скорошните нобелисти Кругман и Акерлоф). И в съзвучие с напълно грешния наклон на сегашния ни некадърен и безхаберен кабинет. Освен всичко друго, "държавата на благоденствието" е и продукт на класова война, компромис, гарантиращ мира на стария континент и също изпълнение на международноправни задължения на страните по Международния пакт за икономически, социални и културни права и др. инструменти. |
| Стара история. Тука вече свалиха боката неколко пътя, там жерманците фалирали. Отдавна описани неволи на ония дето ходили след коча и аха, аха да дочакат да паднат.. |
в пълно противоречие с писанията на мнозинството съвременни икономисти (особено имам предвид скорошните нобелисти Кругман и Акерлоф). Чичо Фичо, дай моля някой линк да видим какво пишат "мнозинството съвременни икономисти" по въпроса за "политиката на доходите изобщо"? Изясниха ли на масовата публика, че "икономически растеж" всъщност (в повечето случаи) значи растеж на цените, а не на доходите или количествата? Защото у нас Станишев по едно време се хвалеше с растеж от 6%, ама забравяше да спомене за инфлацията от 13%. И защото всичкото пропаганда не спира да ни засипва с добри новини как вече повечето икономики излизали от рецесията и отбелязвали "ръст", пък то в един момент се оказва, че този ръст всъщност не е никакъв ръст, че даже и напротив. В САЩ за последното десетилетие имаше постоянни "ръстове", а гледай какво се оказва накрая: САЩ отчетоха цяло ”загубено десетилетие” ... За първите десет години на 21 в. се е понижило общото ниво на благосъстояние на американските семейства от средната класа, разкриват статистическите данни. През 2008 г. средностатистическото семейство в САЩ е разполагало с по-малко средства отколкото през 1999 г. За подобряване на ситуацията не е допринесъл и фактът, че в първото десетилетие на века производителността на труда се е повишила значително в сравнение с 90-те години на миналия век. Натиснете тук ____________________________ Всеки, който вярва, че експоненциалния растеж може да продължи до безкрайност, в един ограничен свят, е или луд или икономист |
Каквито и закони да приемем, е ясно, че нацията може да има само толкова благоденствие (каквото и да значи това), колкото произведе, продаде и получи като дар или заем отвън. Всичко друго е преразпределение, което има граници. Тук май е избил един абсолютизъм. Доколкото познавам историята, богатите или благоденстващи нации си мерят "богатството" по-скоро с това, което са успели да създадат и съхранят, отколкото с бройката на манифактурата. Отделно, че е имало периоди, когато "произведеното" уж за дар и благоденствие не е могло да бъде консумирано (или консуматорът тъп, или стоката вредна кат икономическа прогноза на икономически доктор). От този абсолютизъм не е ясно като как се "преразпределя" здравето, образованието, сигурността на имането и др. обществени "жизнеподържащи" дейности. Не споря, че в тия сфери има тарикати, които искат да се облагодетелствуват в повече от собствения им принос или направо да покраднюват, не споря и че са много за нашата икономика. Любопитна ми е "икономическата гледна точка" на явлението/болестта СПИН. Какво ще се "преразпределя" - вирус, права (човешки и не само), средства, превантивни мерки, медицински знания, научни умения, хигиена, култура на общуване? Или ще го чакаме "като дар или заем отвън". Опит с чакането поне имаме, от "бай Иван" та до 2012-та  .Ако вземеш от работещия повече, отколкото може да носи, той просто спира да работи. Това е толкова вярно, колкото и мислата "Ако не вземеш от работника нищо, той спира да работи" (без вариации на "носенето" - "тежестта на богатството" и вица за Гарабетовият капан за мишки без сиренцето - клатейки глава при думите "А-а тука няма сиренце", тя се отделя от тялото благодарение на бръснарското ножче). А причините това да се случи надхвърлят по брой сите макроикономически паказатели на всички икон. теори на "сички кълбета". Като се почне от смъртта, естественна, принудителна, спинозна, и се мине през увредената (окрадена) инфраструктура и се стигне до липсата на "средства за производство", що не е имало кой да ги изобрети или поне организира. Понеже г-н Митев ме е върнал в "Капитала" да се запознавам с "понятието конкретен труд и с понятието АБСТРАКТЕН труд" и от имагинерната позиция, където съм стигнал, от "абстрактния труд" на работника може да се взема "абстрактно" колкото трябва, но конкретният не се пипа, що "конкретно" "момчето си отива". |
Станишев по едно време се хвалеше с растеж от 6%, ама забравяше да спомене за инфлацията от 13% Пенкe, растежа се мери, чрез растежа на съвкупните цени минус инфлацията. Това означава, че когато говорим за 6 % растеж при 13 % инфлация, то номиналният растеж е бил 19 %. |
Ако вземеш от работещия повече, отколкото може да носи, той просто спира да работи. Това е точно така. Но тъй като преразпределението е нужно и колкото по-концентриран е капитала, толкова по е нужно, то то трябва да става неутрално и по възможност от никого персонално. Затова са измислени косвените данъци, а най-безболезненият и стимулиращ икономиката начин е инфлацията. |