Отиди на страница:
| Още нещо за свещта (в друг контекст, но според мен - пак добро): Натиснете тук Авторът - верен на себе си (което не е малко !) -  |
| Кое, бе, готин? Това на Калин Донков, ли? Ми той е скромен човек доколкото разбирам и не претендира да наричат писаното от него както и да е. Наричай си го както щеш, може и имамбаялдъ. Рубричката се казва "нерви и утехи", а не "Великите шедьоври на Несравнимия Донков". Калине |
| Жалко, че "темата Желева" отклони вниманието на колегите от статията на Донков ... заслужаваше повече от страна на форума (според мен). |
А "Доктор Живаго" и аз не приех. Доста тромаво и претенциозно. И аз така. Същото се случи и с "Майсторът и Маргарита". Някой да ми обясни защо се прехласват по нея толкова?... Започвах я три пъти, но така и не можах да стигна до края. Прекратих с опитите. А за руската поезия- наистина изключителни шедьоври. Като тези, които колегите вече посочиха. Без да фетишизираме свещта, тя все пак носи много смисли. Не свещта, а светлината е божествена. Всеки път, когато запалваме свещ сякаш казваме: Да бъде светлина! И биде. Свещта в храма е символична жертва пред Бог, който не иска кървави жертвоприношения, а само цветя и свещи. Аз обожавам свещите, особено ароматните, мириса на тамян- също. Така сетивата помагат на душата да се въздигне- гледайки, слушайки, вдишвайки. Благодаря на всички за доставеното удоволствие! Г-н Донков, прегръщам Ви!  |
| Фрида, на вкус и цвет, товарищи нет /не съм сигурна в падежите/. И на мен Др.Живаго не ми е най-любима, а пък Булгаков, помня, когато за първи път я четох, ми аз я четох почти цяла нощ, без да я оставя. Въпрос на предпочитания. |
| Преди всичко, за есето на Калин Майстора - "Майсторът и Маргарита". Някой да ми обясни защо се прехласват по нея толкова? Фрида, Не може да ти се обясни, докато САМА не го усетиш и проумееш. Не е въпрос нито на вкус, нито на снобизъм. Ако не можеш да разбереш този роман, значи не можеш да разбереш пълноценно какво е - религия - комунизъм - абсурд - човещина - величие на духа и много други неща. Има една книга на руски за символите, семиотиката и кодирания език на Булгаков в този върховен роман, мярнах я в един каталог, докато я поръчам се разграби, сега се опитвам да си я набавя. Бедна ти е фантазията какво съкровище е скрито в "Майстора и маргарита". От мен съвет - преди да направиш още един опит да прочетеш романа от кора да кора, почети малко критична литература за него на руски. Щом се възхищаваш от шедьоврите на руската поезия, не виждам причини да те затруднява прозата. Опитай, ше си ми благодарна. Бъди здрава. |
| Даскале, Щом един роман така силно е репресиран и дълго неиздаван от ком. режим, той просто няма как да не е добър, а този пък е просто гениален ! Трябва да се чете на руски, иначе се губи много от очарованието му. |
| Марсиански, мараба! То литературата най-добре е да се чете в оригинал, а не в превод, ама човек няма как да знае всички езици. Кстати, о Майсторах и Маргаритах - в интернета попаднах и прочетох два различни превода на романа на английски. Единият не струва, но другият е изненадващо добър. Друг е въпросът колко могат да го проумеят читателите от братските англоезични страни.  |
| "Майсторът и Маргарита", на майстора БЪлгаков, е една от най-магичните книги, които съм чел! Изключително оригинално величие е да поднесеш висша езотерика в роман и с дълбоко чувство за хумор при това... Лично за мен от тази книга получих ключово познание за епохалното събитие - саможертвата на Христос. Също и от Кво вадис и Копието на съдбата. |
Ха, ха, господин Донков ме четял, пък и се обиждал, пък отгоре на това и опровержение спретнал цяло. Ама моля Ви се, авторе, че така съм покрусил душата Ви, не съм искал  Аз за Вас и Вашия Талант изцяло положително, таковата ...И казвате, трагедия било, че несъстоялото се Ваше кръчме-кръщелниче от магазин било наследено. Упс, ентшулдиген зи битте, то било арт-такова, "и за срещи ... според Тинка ... ясно какви". Пак се изчервих заради себе си и примитивизма си, ето на |
| нее той е скромен и не чете той само писател.. "майстор" тук даже го титулуват..те и един бояджия таковата с фамилия Шикългрубер -художник му казваха пък то...  защо ли не носят на критика? не към тях самите а към производството?  |
На екрана на един телевизор се мъдри човек със свещ в ръка. "Драги зрители - казва човекът, - поради спиране на електрическия ток, ще продължим предаването си на свещ." Това са ситуации на т.н. "почуквания на духа", по Дон Хуан... Прочее, с това Донков показва нови измерения на майсторството си... усет за висшите енергии. Даже го казва. Въртим се около енергиите |
| реалиста, поне се информирай за кастанеда качествено и така наречения "дон хуан"... добрият роман ни казва Истината за героят си лошията истината за авторът си а за свеща..-никому ненужни псевдо откровения за $.. когато" изсмукваш" действителността от пръстите си остават само петна по съвестта ти.. Чувството на класова принадлежност е психическа характеристика. Затова чувството на принадлежност към по-висша класа е психическо отклонение |
| С моя Енженерен и много преди това лиричен и поетичен и прозаичен мозък се удивлявам на познанията които може да се добият в този и други форуми! Жалкото е , че не съм наясно как да вляза в разговор с приятели! Когато следвах взех изпит ЕИТ без да съм виждал ЖИВ компютър, ама знаех какво е- бейсик, алгол, кобол, фортран, паскал и так дальше! Удивлявам се на познанията на някои- не на всички- форумници! |
Фрида, Не може да ти се обясни, докато САМА не го усетиш и проумееш. Не е въпрос нито на вкус, нито на снобизъм. Ако не можеш да разбереш този роман, значи не можеш да разбереш пълноценно какво е - религия - комунизъм - абсурд - човещина - величие на духа и много други неща. [/quote] Хмм, Даскале, с цялото ми уважение, но всичко това разбрах много отдавна от Тенгиз Абуладзе и неговия филм "Покаяние". От Булгаков разбрах, че маи си пада по сатанизма и това никак не ми хареса. Някои пък смятат, че това било "магичност". Разни хора, нали така.  [/quote] |
| да кажеш , че тук написаното е майсторство все едно да кажеш че б.б е държавник- вярно има и такива мазохисти които си го харесват колкото и да ги оножда.. чувствителността е белег за чувства но когато имитираш за пари е демокрация.. |