Правописецо, като даде политкоректния превод на Притури се планината се сетих за нещо, което все още ме възмущава. В Родопите, където живея, знаете има доста интересни диалекти, голяма част дори запазили старинни граматични форми като окончания за далечно и близко - примерно, планинаса, и планинана /кое беше за близкото, кое за далечното, не помня, щото не съм израсла в този край/. Та освен чисто граматически и лексикални особености, местният диалект си има и специфични фонетични особености. Примерно вместо "река", родопчани казват "ряка" с ударение на първата сричка, вместо "леска" - "ляска". Тези същите две думи са /всъщност бяха/ наименования на две села. Хората така са си ги нарекли преди десетилетия, така си им викат. Така бяха наименованията и на пътните табели. Не щеш ли, може би преди две години да стана това, пътувам си аз по пътя, който минава през тези села и гледам - възродителен процес - село Ряка е вече село Река, село Ляска е вече село Леска. Още съм си възмутена, защото имената са най-консервативното нещо в един език, особено имената на местностите, и именно чрез имената на местностите учените /и историци, и археолози, и лингвисти/ успяват да потвърдят своите хипотези за дадени исторически личности или събития. И хоп, с командата на някой тъп чиновник, името е променено. Ми не се прави така. Даже скоро някой ми каза, че бил от Леска и аз хич не се сетих и попитах къде е това село. Знаете колко градове бяха преименувани по соц времето, ама хората си помнеха и използваха старите им имена, някои имена бяха и върнати. Но да подменяш произношението на дадено име, ей това не го разбирам, след като хората така си го наричат. |
len, все надявах да се майтапиш - дотолкова хайванска ми се вижда тази работа... не знам как е сега, ама при стария режим имената се сменяха с указ на държавния глава... |
Двама перничани гледат мъж, разхождащ кучето си (порода самоед). Единия пита другия: - Каква е тази порода? -Самует. - Да бе да, ТУ 154. |
В онзи дериват на езика, който днес е познат под името македонски език също съществуват тези ( които смятам за доста практични окончания/наставки): Натиснете тук. Доста пластично и логично. Там съществуват и думите лани и оломнани, като лани ви е ясно какво значи, но оломнани е нещо което се е случило преди лани. Доста креативно, нали? Редактирано от - gratzian на 28/9/2011 г/ 20:23:58 |
От коя дума произлиза ГРАМОТЕН не знам, щото сигурно не съм толкова грамотен. Знам обаче, че не се казва КУР капан, а КУРТ капан - вълчи капан. Курт(вълк) е една от малкото думи в езика ни останала от древните бОлгари, |
Ако не се лъжа ЮНЕСКО имаше някаква програма за опазване на редките езици и говори. Родопският говор е може би най-красивият от нашите. Ето го в песен... също от най-красивите. Месечинко льо, грейливка, грейливка и светкаливка, ти грееш по цела света, високо, още далеко. В нашено село грееш ли, грееш ли, още видиш ли? Сбират ли моми попрелки, сидьот ли любе до любе? Сидьот ли любе до любе, до мойно любе кой сиди? |
мен пък ме трогва "Ветре ле, ненавейнико" от "Полегнала е Тудора": А тя му се люто сърди, "Ветре ле, ненавейнико, сега ли найде да вееш!" |
nafarr, защо "и" на български? Както стана ясно от по-горе - вметката на грациан - също на български имаме и дума оломнани |
Чувал съм, но не съм сигурен, че думата с най-много представки в БГ език е ИЗПОНАСРАХМЕ СЕ - ИЗПОНАЗАСРАХМЕ СЕ води с едни л... пардон, гърди.... |
След 100 мнения... ДИ, простете отклонението от темата. Но аз съм от читателите Ви, не от коментаторите. А отклоненията лекуват. След гнева, който споделямe. |
На това му се вика "чист български": Покана за събор на новоселяни в София (от Ново село - Видинско) - 2010 г. ----------------------- КЛИКАНЕ ЗА НОВОСЕЛСКИ ЗБОР (на зиму) 2010 Със овой що стъ гъ узели у руке уместо с поклон Ви кликамо на збор на сви новоселяне... Натиснете тук Редактирано от - Zmeja на 28/9/2011 г/ 21:40:31 |
Езикът е жив, той не би трябвало да бъде мумифициран в някакви скучни сиви дрежки само и само за да подсигури поминък на куп прагматични бюрократчета-цензурчета.[/quote ] ---- Грацки, виж сега какво. Ще се опитам да ти го обясня поулярно, като за теб. Доколкото знам, ти си музикант. Значи, представи си, че някой пее и/или свири фалшиво. Ти го усещаш и това те дразни. Той обаче ти разправя; «Аре стига, ве! Музиката е жива, тя не би трябвало да бъде мумифицирана в някакви скучни сиви дреШки (не мога да го напиша с Ж като теб), само и само да подсигури поминък на куп прагматични музикантчета-цензОрчета» (пак не мога да го напиша грешно като теб). Сега разбираш ли за какво иде реч? Правописът е като правилно изпълнената музика, като аритметиката. Няма произвол, не е въпрос на прищевки. Въпрос е на фундаментален водораздел, който разграничава музикалните от немузикалните, грамотните от неграмотните и аритметиците от неаритметиците. Или го владееш, или не. Редактирано от - Даскал Цеко на 28/9/2011 г/ 21:47:37 |
Интересно ми е дали разбра посланието ми изпъстрено с нарушения на езиковите норми или правописните грешки замъглиха изказа? А това пък е голямото оправдание на всички езикогрешници. Не бивало да се гледа КАК пишат, а КАКВО. Демек, те били достигнали висини (или дълбини?) на мисълта, а другото са дребни работи. Формата не била важна, било важно съдържанието. Сякаш фОрмата е някаква незначителна кошница, пълна с величаво съдържание. А бе, аланкоолу! Какъвто ти правописът, такова ти и мисленето, такова ти и съдържанието. Как може сериозно да се възприеме човек, който пише «дреЖки» или 2 + 2 = 5? Ми никак. |