Отиди на страница:
| Dokich-по повод репликата за гола на Патрата...Има един пловдивски хроникьор-Гавраил Гавраилов..та в една своя книжка описва следната история от 30-те години на 20-ти век. Сборен арменски отбор по футбол от Пловдив отива да играе мач срещу софийски отбор. Губи катастрофално с 11-1, но пловдивските арменци се връщат весели, засмени.Устроено им е грандиозно посрещане в двора на арменското училище.Виден представител на арменската общност дръпнал кратка, сбита двучасова приветствена реч в чест на победата.Естествено, никой от посрещачите не знае резултата.По едно време някой се сеща да пита кой е победил...Тренера на пловдивските арменчета без грам колебание викнал-"Ние".. Последвали овации, скандирания и още няколко речи.Вратаря, обаче се шашнал и казал на треньора-"как ние бе, те ни вкараха 11 гола, а ние само 1.." И тука идва култовият отговор: "Един, ама бабач /голям/...Има да го помнят цял живот." Та нищо ново под слънцето, искам да кажа... |
Nevrokop,   Умирам за история като тази. Виждаш, горе-долу век скоро ще се изпълни отттогава, ама още се носи легендата за гола-бабач  И преди и сега Левски значи свобода! Само ЛЕВСКИ, обичаме те! Натиснете тук  |
| Неврокоп - ------------------------------- Блогът на Генек |
| Косатка, така е. "Нашенчето" е майничка и това още повече ми дава надежда че в скоро време ще набута един, ама бабач на Кока Кола. |
| Между другото този Гавраил Гавраилов е свидетел на описваните събития...Дава следното описание на мач между "Шипка" и "Спортклуб" на днешният стадион "Спартак"....Цитирам: "Понякога положението ставаше неудържимо.Особено през второто полувреме, когато играеха"Шипка"и "Спортклуб".Гратисчиите напъваха стремително.Полицаите се огъваха.Тогава изневиделица ще се яви някой техен ротмистър, ще огледа като Наполеон фронта пред себеси и ще подаде команда-Саби, вън...ставаше страшно.С изтеглени саби полицаите нагъваха гратисчиите.Насиняваха им задниците, с опакото на на сабите и ги пращаха при майките има да ги налагат с лук и захар. Толкоз.. |
Насиняваха им задниците, с опакото на на сабите и ги пращаха при майките има да ги налагат с лук и захар. Неврокопски (не знам дали си от нашия край де, ама съдя по ника ти) наистина успя да ме разсмееш  |
ve -уважаеми..караш ме да си мисля-съвсем неоснователно-, че мога да се докосна до класата демонстрирана от теб и преуважаемият Драгой  .Но съм учуден, че освен от Пловдив имаш и подробни впечатления и от Гоце Делчев.Но неведоми са пътищата Господни...Извън краеведческите ни занимания тази сутрин само да кажа, че се изкефих как Байерн развинти Сити... |
| nevrokop, драгий и преуважаемий, единственото неоснователно в твоите изказвания е излишната скромност. И друг път съм имал възможност да ти спомена, че съм приел Светото кръщение в "Св. Архангели" в Гоцето - на невръстна шестмесечна възраст. Тамошната митрополия ми е много близка на сърдцето. А иначе за едно от предложенията на преуважаемия Dokich, свързано с яркия гений на Dragoi, относно употребата на неговия невероятен хумористичен талан - да, една книга за футбола в хепи-соц-България от запалянковска гледна точка би избила всичката риба във водоемите на Завинагито и предполагам, че ще направи своя автор богат. |
| nevrokop Обаче де го тоя ротмистър да даде заповед някой да нарита задниците и на нашите мързеливи "дзвезди", белким следващия мач да вземат и да потичкат малко... |
| Е, задниците се ритат лесно.За да има ефект, трябва и малко психология.Иначе Гонзик рита задници и гледа лошо, ама психологията му куца, че ритането не мотивира.... |
| bm1914ls, съгласен съм, че на наритването на задници Гонзо е ненадминат. Сега, ако можеше да изстиска максимума от всеки, да ги нареди правилно, да извършва в точното време, точните смени, да сменя гъвкаво тактическата постройка срещу конкретен противник, да не върти еднокраките Калво и Райков уж за заблуда на противника по крилата, да спре да разчита за цял мач ставащият единствено за жокер Йовов и т.н и т.н. щеше досега да е надминал постиженията на Мъри. Четвъфинал в ЛЕ и класиране в групите на ШЛ. За у нас да не говоpим |
Боже! Боже! /Когото всъщност няма.../. Какви незаслужени оценки за мен от трима тъй заслужили форумци – Dokich, Ve и Nevrokop! Препрочитам ги сега, а съм ги получил в часа, когато пътувах към ветиринарната аптека във Велики Преслав, за да изпълня рецептата на д-р Въков и да облекча страданията на коладника Спас. /Форумците знаят, че аз не се зевзеча със звездата, защото дълго преди появяването й в Парка на свободата, всички мои коладници носят това име, както е с прасето от хумористичния разказ на писателя Васил Цонев./ Вярно, притеснен съм, но и много се радвам заради присъденото ми звание „хумористичен талант”. А ако се стигне и до публично награждаване, вече съм намислил на кого да благодаря за форумния Оскар. На първо място, това няма да бъдат майка ми и баща ми /Бог да ги прости/, макар че те са ми дали най-необходимото, за да стана левскар, а от и там човек. Няма да бъде и тъщата, която е връстник на АС-23 и дори е имала вземане-даване с някакъв партизанин. Инак се кълне, че жена ми няма нищо общо с тази авантюра. Пък и да има, вече не ми пука, защото е почти на килограмите на Спас К /коладника/ и това ще е другото основание да не я споменавам при награждаването. По-накратко – с най-големи заслуги за сатиричните ми проблясаци във форума са определените от Докич като „славни опоненти”. Всички, които се опитват да се шегуват на едно неподходящо ниво с една сто годишна спортна организация, която няма бъдеще в никакъв музей. Като онзи, окупиран вече от петолъчката... Инак заслужават внимание насърченията за едно книжле, макар със всичките авторови рискове да се получи клубна дискриминация. Ако е живот и здраве, това може да се случи преди славната стогодишнина на клуба „Левски”. Възможно е да се получи малко забавяне по финансови причини - ако тъщатата, връстничка на АС-23 и също кандидат столетница, реши да ми направи дългоочакваните разходи. Но по-добре късно, отколкото никога. Отнася се както за бъдещото книжле, така и за червената гордост на фамилията ни. Но във всички случаи най-важното не се променя - САМО 'ЛЕВСКИ' , ОБИЧАНЕ ТЕ! |