Отиди на страница:
| Докторе, като си казал 10 years after. Настъпи ме по любимия мазол, както се казва.  |
| Да де...щото "Buоna sera signorina, buоna sera" на Louis Prima е хит от 1950 Натиснете тук ...и се учудвам, че никой не се сети за този господин, който половин век по-късно се представи и в София: Paul Anka - Diana (1957) Натиснете тук ...или за Oh! Carol и Neil Sedaka Натиснете тук ...ами чуй тогава тази класика: Ten Years After - Help Me Натиснете тук Редактирано от - Doctora на 12/10/2011 г/ 13:02:41 |
Спомням си, как някъде в началото на 70те аз и моя най-добър приятел Ангел(Мики) ходихме около десетина пъти в кино "Македония" (където майка му беше касиерка) да гледаме един филм с Алън Аркин -Rafferty and the Gold Dust Twins ( който беше преведен като Рафърти и двете момичета) тъй като там имаше една дълга сцена в която Луи Прима (вече на години) цепеше та се късаше на сцената на едно казино във Вегас.  |
| Калки, беше неудачна прогноза. По мое мнение днешното есе е навързано доста по-майсторски, отколкото в някои други случаи. А за намеците - имам предвид казаното за царя. |
Пак ли дойде време да си чоплим пуберските пъпки?  Моята възраст - ти си моята съдба Натиснете тук или The Platters : Натиснете тук Редактирано от - w201 на 12/10/2011 г/ 14:35:30 |
Ха, Докторе, благодаря за кадрото на ранната Фурцева. Симпатично лице, смътно напомня студенината на Катрин Деньов, славянски изглед, нещо отдалеч навяващо за le charme slave. Обаче, никакъв полов белег бе, никакъв намек, че това е жена. Обичана жена. Това трябва много трудно да се понася... |
| Това, което аз харесвам в популярните песни от едно време е, че имат превъзходен хоров съпровод. Редактирано от - dabedabe на 12/10/2011 г/ 14:52:29 |
| И този път ДИ не е изневерил на стила си в писмо.Напълнил е купата с имена, заглавия, автори с подправки от разпиляните книги от вагоните с надежда всеки като бръкне да извади нещо за вкуса си. Дали това е шопска салата, царска туршия или плодовата македонска салата всеки да намери своето парченце... |
| Don, вие говорите за сексапил. Е, това за жените си е дар Божи. Не е само плод на мъжкото въображение, макар и то да е от значение. Една жена може да е много добре сложена и да е само месо. |
...А за намеците - имам предвид казаното за царя... Сократе, предполагам, че си спомняш много добре сума си интервюта на Георги Марков (Николай) и на Стоян Ганев (ваклого агне), в които подробно фактологически и хронологически разказваха как са убедили Симеон да се заеме с политика в републиканска България, как са го "докарали" в България. Всички си спомняме отличо кои бяха най-доверените му хора, кои го обслужиха около имотите, кои го обслужиха около бизнесинтересите на синовете му, кой с появата си на политическата сцена разпредели дупетатчетата така, че да му осигури още един мандат на яслата в рамките на тройната... Споменатото трибуквие в контекста на темата за Симеон според мен е от желание да се хареса авторът на повече читатели... Не с литературните си умения, а със заеманите позиции. Есето е сложен литературен жанр и изисква сериозни интелектуални усилия (респ. потенциал), за да разбереш идеята на автора. И да оцениш демонстрираните от него литературни умения. Все пак това е изкуство, а не наука. Историята е наука. В която понякога остава написаното в литературата, а не това, което се е случило в действителност. Ние живеем във времена на култивирани примитивизъм и посредственост. И за да се хареса на повечето читатели една манджа, в нея трябва да има за всекиго по нещо... Иначе за днешното есе като литература -  |
| Дон, нали се сещаш за този израз "баба как памятник".. Па и с единия гол сексапил трудно е могла да стане член на ЦК, па и дългогодишен министър. Макар че, ако не ме лъже паметта имаше намеци за някаква топла връзка с Хрушчов Никита Сергеевич... |
| Сократе, това ли имаш предвид :"Но може друго да е обещал на хората от БСП, които го доведоха, за да се скрият зад гърба му." ? Това е съвсем нелепо изказване и не си струва коментара. Има хора, на които им допада тезата, че всички са комунисти - и Симеон, и Ф.Д, и Желю, и Иван К. - Д.И. просто е направил реверанс към тях, за да бъде писаницата му "за всекиго по нещо". Аз затова я нарекох 'боза' - като нямаш какво да кажеш, нахвърляш десетина несвързани логически помежду си абзаца - авось, кто нибудь клюнет Този път най-много клъвнаха на buona sera  |
Ама аз не съм казал, че е проста. Малко по-нагоре изразих едно мнение по принцип. Че как месо без мозък?  |
| Колега Калки, Бате Джимо е толкова готин, защото е ерудит и умее да извиква асоциации. А в коридорите на неговите паноптикуми винаги може да се улови The Thin Red Line, която разсеяните понякога не следват. Но това е моето лично мнение..a personal view..както обикновено завършваше беседите си сладкодумецът Kenneth Clark. |
| Е, благодатно плетиво. Но аз, да си призная, като почнах да го чета и видях, че става дума за изобразително изкуство и музеи, се надявах да се навържат бримки към нашия Пикасо и към новооткрития музей (за там Комарницки е сътворил една епична творба, но и на ней ще й дойде времето). На някои места асоциациите аха, аха, ама не. Нищо, ще има и за друг път. |
Kenneth Clark. Ако някой ми е поотворил малко очите - това е този, както и Бърнстейн, пък купищата други са направили толкова малко, че не ги броя за нищо. |
| dabedabe Че как месо без мозък? ******************************* ******** Ми, ей така.Аз не съм чувал мъжове да казват:"Брей, тая, какъв интелект върти" или пък:"Леле тая, какви знания тръска" То и дядо Вазов е писал: Ненките й кат два портокаля ********* аз да ги погаля. Звездичките не означават нещо цинично-просто аз съм забравил как беше и съм запомнил само най важното . |
Не знам дали пък някой си спомня Шейла. Шейлà си я спомняме, как иначе! А тая с кристалния глас - какво ще кажеш за Франс Гал Натиснете тук А комуто толкова му се слушат такива неща - то си има цяла радиостанция: Натиснете тук До преди малко свиреха Мишел Делпеш. Écoutez. Редактирано от - Nickolas на 12/10/2011 г/ 17:04:47 |