Как се правят библиотеки само с една книга в тях? Познайте коя... |
Аз чакам тука анти-черпаклийската тирада на тенора. --- Блогът на Руританец - Ruritania Press |
Колкото пъти съм се връщал в България, винаги съм прескачал до библиотеките, за да си почета с кеф българска литература - не че в NYPL или Library of Congress липсват, но за да се потопя в атмосферата на една държава затъваща бавно, но сигурно в ЧАЛГА, "мъдри мисли", политически прения, нон-стоп избори и боксуваща в 1989 година. По тази причина ВСИЧКИ мои книги на брой 59 672 са определени за дарение на щатските библиотеки във Вашингтон, DC и Нюйоркската Народна Библиотека, а са, поради факта, че нито синът ми, нито щерката могат да говорят на български - език, който е на изчезване и няма да им трябва никога. |
И само да добавя, че от някои сентенции лъха на незабравено 200, 500 и т.н.-годишно "присъствие". Значи, ако България иска да спаси литературата и изкуството като цяло, трябва колкото може по-бързо да изнесе всичко в САЩ, меката на пазителите на световната ценностна система, култура и ЦИВИЛИЗАЦИЯ. И само една лека интродукция към твърдението. Скоро посетих Нашвил... Натиснете тук Натиснете тук Натиснете тук Редактирано от - The Spy на 14/11/2011 г/ 21:37:35 |
Даването на пари за съхранение на хартия е глупаво. Държавата еднократно трябва да плати за оцифроване и излагане в интернет на всички книги на български език за свободен достъп. Това биха били добре инвестирани кинти. А, инак в компа ми има над 200К книги /заемат само около 170GB/, но човешкият живот е кратък, такава алчност е безмислена. |
Даването на пари за съхранение на хартия е глупаво. Тъй, тъй. Що ли да не срине Цвъц с булдозер бившата (сега не я знам как се казва) Народна библиотека и да я изрине с багер? На нейно място - спортна зала Красавица ІІ и вътре един офис за Манрико с електронен каталог. А за Лувър ІІ (софийски) що да троши Веждичката бюджетна пара за оригинали? |
Не ставаше ли въпрос някъде по темите до преди дни, но зная със сигурност, че дори и епикризите в Германия за такива като RumenS имат давност за хартиено съхранение до 100 години. |
Шломо, я си препрочети "Херострат ІІ". И тогава за подобни цели го е гласяла една друга държавна глава туй пространство "...за библиотеки, отколкото за не знам какви си перачници и за някакви си конюшни!..." "Аз ще разруша това славянско гнездо и ще го превърна в конюшна." |
Хартията се съхранява трудно, струва скъпо, заема място и лесно се унищожава. Имах няколко хиляди хартиени книги навремето, когато открих всички предимства на компа пред хартията, всичко хартиено го изхвърлих /част от книгите никой ги не щеше и като подарък/. Сега всички книги са винаги с мен, навсякъде, съхранението не отнема място и нищо не струва, имам няколко запасни копия. За удобството на дърти години да си сложиш каквито си искаш големи букви, цвето и подсветки няма да задълбавам. Да и практиката показва че хартията вече е излишна. |
Света Мъдрост, що аз да го препрочитам? Някои първица следва да го прочетат. Ако им се каже кой е Херострат. Ама и тогава в най-добрия случай ще награбят ентусиазирано кибрити, запалки и горелки. Пък Боко от свода през гъстия дим, ще чака да слегне най-гъстият дим. И тогава с бюджетния шланг ще погаси жаравата, колкото да не е без хич. |
Книгата е вечна, а това, дето е на компютъра на Румен, след 10-15 години и той няма да може да си го прочете. След 50-100 - край. И още нещо опасно има - променяемо е. Хартиените книги са постоянни. Веднъж вече цитирах една много интересна лекция по този повод - ""Will anyone remember us? Thoughts on information loss due to progress". |
Не е вярно Хекси, в интернет има безброй копия на книги. И те са ВЕЧНИ. 99.9999% от хартията в билиотеките след 200-300г ще изгние на пепел. Трилионите копия в милиони компютри по света, ще оцелеят вечно /или докато има хора/. Друга тема е кой ще ги чете след 1000 години. Сигурно никой, но кой чете хартиени книги на по 1000г? Да, на простосмъртен няма да му дадат и да се доближи до такава книга. |
Слуховете за смъртта на хартиената книга са силно преувеличени, макар "Амазон" от година време да продава повече електронни книги, отколкото книги с твърди корици. И въпреки че повечето научни списания вече нямат хартиен вариант (ползват се в платени електронни библиотеки, има и безплатни). За малкотиражни научни издания, речници, справочници, енциклопедии издаването на хартия наистина не е оправдано (не само по финансови причини). Хората обаче четат предимно художествена литература. И повечето хора предпочитат да четат романите на хартия. Поети и писатели също държат да си видят книгите на хартия. Можа да е от суета и т.н., но тази нагласа трудно ще бъде превъзмогната. Тук не играят роля само рационални аргументи. Изобщо представата, че хартиената книга е отживелица, е типична само за България. Поради бедност и произтичащото от нея желание да имаш всичко достъпно и на аванта. В Западна Европа картинката е съвсем друга. Пълно е с книжарници, в които клиенти никак не липсват. На всеки битак, каквито масово се организират всяка седмица във Фарнц; ия, белгия, Германия, също се продават (и купуват!) за евроцентове купища книги. Цялата литературна, философска и пр. класика непрекъснато се преиздава в най-различни формати. В градския транспорт също е пълно с четящи хора - по всяко време на деня. Читалните на библиотеките също са пълни. Всякакви изложения на книги са масово посещавани. И няма нужда да ходите до Франкфурт, идете на есенния панаир на книгата в Белград и вижте какво стълпотворение е там (500 000 посетители за една седмица срещу 10-15 000 на Софийския коледен панаир). |
Да, хартиената книга никога няма да изчезне, но тиражите й ще намаляват. Електронните книги стават все по-евтини, киндлите са вече по 79 долара. Българските хартиени книги - в миналото поне - бяха на нетрайна кисела хартия. И ние имаме донесени няколкостотин от България, главно детски, и много от тях са вече в лошо състояние. Така че освен поддръжката на библиотеките с хартиени книги държавата наистина трябва да тури на интернет всички по-значими стари български книги, вкл. и с образи и нотни текстове, в подходящ за сваляне и печат вид. Тия дни се занимавах с ноти на бълг. песни и е намирането им е голям проблем, и дори амер. певци, които ги харесват, имат трудности да ги намерят и пеят. Правата на всички тия текстове, дето има, да се изкупят от държавата. Българските издатели трябва да усвоят електронните формати. В САЩ е много трудно да се намерят български хартиени книги. Пътят за популяризиране на бълг. слово в САЩ е горе-долу ясен. Този месец издаваме първата песнопойка на нашия детски хор с 39 бълг. детски и други хубави песни, преведени и на английски - колегите познават вече някои от преводите и дори някои са ми помагали с идеи за редактиране, които съм възприемал. Имаме намерение да продължим с цяла поредица, представяща хем българските училища и общности в чужбина (над 100) едно на друго и на българите в отечеството, хем и българската поезия и песен пред чуждоезичната публика в тези страни. Чуждата публика - това са първо другоезичните родители, семейства, приятели, съученици и учители на нашите деца. Беше ми много приятно да чуя "червеноврати" амер. чичковци, наглед екскурзианти от Тексас, да викат възторжено "Уеел!" за нашите деца, пеещи в центъра за посетители в ООН "Върви, народе възродени" на български и английски. Или да гледам видео на тубата как съучениците на наше дете от амер. училище в Куийнс пеят "Над смълчаните полета" на английски и български. |
Я, ги виж ти! "Ctrl +" им трябвал на старците да си уголемяват шрифта... Пазете книгата, ей! Тя не е ваша! Ще повярвам аз в изчезването на хартиената книга, когато ми покажете малчуган научен да чете и пише на компютър... Предполагам и някога читалищата са били създадени с мисъл за дребосъците. Ако покрай тях и възрастните прихванат от магията, значи успехът е отвъд очакванията. И затова читалището е добре да е културен център - и музика, и театър, и какви ли не още чудеса нужни на малката общност от хора... |
RumenS, За цялостно творчество по темата тук - Само бих добавил, че освен в електронен вид, книгите (и въобще документите) би трябвало да се правят и в независещ от кодиране вид на негорящ материал поне в няколко екземпляра, както и на трайна основа и се съхраняват в защитени места. - Доколкото знам немците от десетилетия качват всички книги и документи на някакви негорящи и практически вечни микропланки и ги съхраняват в някаква дълбока пещера. |
Разбираемо е желанието на авторите да имат гарантиран пазар от читалищата. Разбираемо е желанието им да привлекат и архитекти и строители с бонбонче за ремонти на читалищата. Само дето времето на читалищните библиотеки отмина безвъзвратно. И дори поставянето на компютри в тях не е решение, при положение, че вече наложилата се тенденция е за безжичен достъп до всяка информация, включително книга, от всяка точка. - Читалищата имат бъдеще само, ако се развият, като културни пространства за самодейност - театри със собствени състави, киноцентрове, изложбени зали със собствени щколи, музикални сцени и т.н. и т.н.. Библиотеките, обаче са онлайн и едно пълно и поддържано издание на библиотека е напълно достатъчно да се ползва от всеки и отвсякъде. - Няма нужда да добавям, че щом това е финансирано и субсидирано от обществени средства, то трябва да е и напълно безплатно. |