Отиди на страница:
| Става дума за селски духови оркестри, свирещи народна или популярна музика, аналог на сръбските "трубачи". |
си го разпечатай и си го закачи някъде където може да го гледаш ката ден... Той го знае. Зер се изживява като идеолог и пречупва всичко през идеологията. |
stupido, ако не ти е известно гр. Госпич се намира в областта Лика, населена преди 1995 г. от 98% сърби, така че Тесла си е чист сърбин, роден от майка и баща православни. Далмация Е била сръбско владение по време на цар Душан и там има много православни манастири. Stoyancho , стига си чел гулето. 98% сърби ? По кое преброяване? Един личен въпрос: ти в Далмация живял ли си? Не вярвай в пропагандата. По същото преброяване в Цариброд живеят 0, 1% българи. Не си се сблъсквал със сърбите. А иначе за Тесла...просто за него ми хрумна. Де факто си е Австро-унгарец, завършил теоретична физика в Австрия, нещо рядко срещано по онова време. Изоставил академичната кариера, качил се на един параход за Щатите и станал асистент на Едисон, който от своя страна нямал и основно образование. Ако някой се чуди от къде македонците са развили този "инстинкт", всичко да е тяхно, да знае че е от сърбите. Същите самохвалковци са. |
| При тази фрустрация на нашето население на тема сърби и "македонци" не бива да се учудваме, че ония наши сънародници ни класифицират като татари. Може и да не е така, но на запад от нашите граници това върви като свинска мас на филия. Благодарение изключително на нашето твърдоглавие. Хондрокефалос, както казват гърците. |
Отношенията м/у българи и австрийци по границата им в ПСВ също далече не са били безукорни. Л. Милетич пише много интересно за съперничеството им в Дебърско. Но пропуска да спомене, че местните албанци посрещнали австрийските администратори като освободители ... от българите. Виж Грациан за македонската наденица. |
| Бонго, Не съм срещал това у Милетич, но затова пък проф. Йордан Иванов има цяла статия как албанците в 1916 г. симпатизират на българите и определено ги предпочитат пред австрийци или италианци, да не говорим гърци (за сърби не става дума - те са разбити), ако трябва да живеят под чужда власт. |
| Няма никаква фрустрация, Доне, има само исторически факти. Стоянчо, Никъде не съм казал, че има проблеми между обикновените хора от двата народа. Аз имам приятели сърби в Ню Йорк и дори като български дипломат, работещ в ООН за приемането на (части от) резолюции за правата на българите, осъждащи остро Сърбия, винаги съм поддържал добри отношения със сръбските колеги дипломати (които бяха остракирани тогава и не ги пускаха на заседанията, а само отвън ни разпитваха какво става и ние и руснаците им казвахме). Разказвал съм как поканих сръбския ми колега по комитет на първия ми прием като управляващ мисия, което се случи да е на Кирил и Методий в 1999 г., по време на бомбите. И той се чувстваше у дома си. Жените ни бяха приятелки. Но като потомък на два бежански рода (бежанци от сърбите), като историк (втора специалност) - студент на Д. Гоцев, като бивш професионален правозащитник и просто като бълг. патриот не мога да не казвам историческата истина. Икономическите връзки на българи и сърби през Възраждането се развиваха динамично, главно по линията на бълг. гурбетчии в съседна свободна Сърбия. Цани Гинчев има превъзходни спомени за бълг. градинари от Лясковец в Бялград, как научили сърбите що е домат, чушка и патладжан и какво се прави с тях. В 1876 г. 200 бълг. градинари с Ботев тръгнаха от различни влашки пристанища за Кладово, Бялград и Нови Сад - значи такава гледка е била тогава нещо напълно обичайно. В Сърбия всички по-сложни занаяти били в ръцете на чужденци, дори албанци - дюлгери, сърбите били лениви, не искали да се учат и все ги теглело към веселби. Но след Освобождението алъш-веришът не потръгна главно по причина на неискреното отношение на Сърбия към България и по-точно лакомията й за бълг. земи и население. Особено границата от Ньойи, прокарана едностранно и под диктат от Сърбия, обрече българската погранична зона на бавна смърт, блокира контактите не само по търговия, но и между роднини, между селото и гробището му. Граничните общини от Видинско до Пернишко и Кюстендилско се разориха и обезлюдиха, хората им се струпаха в София. Сърбия (с руска и западна помощ) измести границата стотина км на югоизток, е не чак до "Искара (нема бугара)", но почти. Омразата на съседните народи - хървати, босненци и албанци - към Сърбия е голяма, изобщо не може да се мери с мекото критично отношение на шепата бълг. исторически грамотни патриоти като моя скромност, да не говорим за бълг. сърбомани. Тази омраза трудно може да се обясни с нещо друго освен с истинската си причина. Антибълг. пропаганда на Сърбия е истинска класика в жанра на расистката клевета. Тя не е самотна. Антихърватската и антикатолическата, антиалбанската и антитурската пропаганда на Бялград също не са по-благонамерени. В МВнР събирахме материали за антибълг. пропаганда като доказателство за тормоза над българите в Сърбия, бях събрал два дебели класьора изрезки от централни сръбски вестници - става дума за средата на 90-те години - и транскрипти от радио и ТВ предавания на националните медии. По едено време отворих форумна тема за изучаване формите на антибългаризма, особено у съседните страни. За съжаление тя не получи особено развитие, като много други мои теми (сещам се за османотурските топоними), изпреварили далече равнището на форума. "Мегютоа" си струва да познаваме основните мотиви на антибълг. пропагада и особено - да си даваме сметка за причините за нея. На първо място сред тях е страхът - страхът от една обединена и свободна България, проявил се още при създаването на Бълг. екзархия и особено след Цариградската посланическа конференция от 1876 г. и Санстефанския прелиминарен мир (в Бялград и Атина са шокирани от предложените граници на новото княжество). Но дори в 1919 г. и след това, в истериката на сърби и гърци във Версай и след него личи огромният им панически страх от България, чиято армия са видели току-що в действие. Това показва и границата ни със Сърбия - всеки, който е пътувал с кола за Калотина, я е виждал, и границата ни с Гърция в Родопите. Чета и препрочитам докладите на нашите историци, археолози, етнографи, фолклористи, езиковеди, географи, икономисти, правозащитници и други специалисти, включени в сборниците от двете експедиции до новоосвободените ни земи в Северна Добруджа и Македония, в 1916 г., организирани от щаба на действащата армия с цел да издирят и съхранят свидетелствата за българския им облик и да подкрепят научно претенциите ни за бъдещите ни граници. Удивително е самочувствието на тези хора, както и на офицерите, които им помагат, това са хора от съвсем друго тесто. Те са героични фигури като Микеланджело и Брунелески. Енциклопедисти. Един проф. Б. Цонев, граматик, е написал освен другото и цяла стратегическа студия за бъдещите ни югозападни граници. Археологът К. Шкорпил сам е свършил работа колкото за цял днешен институт за една петилетка. Историкът Й. Иванов - стратегически анализ за отношенията ни с албанците. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Чичо Фичо |
| По отношение на музиката - бълг. традиционна музика е много по-богата и по-интересна от сръбската. Духовата музика в двете Мизии - българската и сръбската - има общ произход - от модерните полкови музики по западен образец, първо турските, в които свирели много местни цигани, после и сръбски и български в свободните княжества. Австроунгарското, средноевропейското влияние в тия полкови музики било много силно - за едни мои приятели руснаци Дико Илиев звучи като чардаш. А той си има и авторски чардаш. Дико бил капелмайстор на Козлодуйския полк (в Оряхово) и там написал най-хубавите си хора. Полковата музика била центърът на музикалния живот и развлеченията в градовете. Естествено в двете съседски духови музики си е казала думата дълбоката музикална традиция на двата народа. (Такъв бил и произходът на джаза, когато черните мзуиканти се сдобили с медни и дървени духови инструменти от оркестрите на разбитата Конфедерация, а по-късно в амер. армия в ПСВ имало сегрегирани черни части с черни военни оркестри, чиито музиканти после продължили да свирят за гражданска забава.) Друго подобно съседско художествено явление е юнашкият епос, който у българи и сърби е много сходен, с едни и същи герои, с едни и същи събития от 14 в. Иван Венедиков показа блестящо как българският епос е по-старият, по-автентичният спрямо древните модели, коренящи се в сватбените игри. |
| Това за "татарите" е страшна глупост. Какво е прочее "татари", обида ли е и защо? А и бая смешно беше в Охрид да говорим по тоя въпрос с нашите македонски екскурзоводи, и двамата симпатяги, бая чернокоси и мургавички, Адриана и Сашо, и ние - с нашите бледни блондинки и светлокестеняви от стара България, сред които само моя скромност с босилеградски ген се тъмнее в тъмнокестеняво. |