"Връщането на земята в реални граници" отключи разсипия и грабеж. Разсипията, драги ми Дмитри започна още 1975 г.когато комунезите създадоха АПК и отнеха финансовата самостоятелност на ТКЗС-тата.Всички приходи отиваха в София и властта даваше сетне субсидии на кооперациите.Хората спряха да работят и се заеха с присвояване.Комунезите се видяха в чудо и измислиха "самозадоволяването".Бай ти Тодар и то се видя в чудо е рече, "ама не можем да субсидираме всичко!".Така загина селското стопанство, уважаеми авторе, а не защото се били появили демократите.Слад като земеделието изпадна в колапс по причина на комунезите, не беше ли връщането на земите в реални граници единственото, което е издържано и логически и юридически преди да се пристъпи към неизбежното ново коопериране?А за грабежа от имуществото и/или нечии чужди земи при връщането мисля, че е излишно да се говори - това са общочовешки противни черти, алчност и пр.От този грабеж се облажиха комунезките земеделски шефове. |
Дон, В подобни моменти най-ясно усещам, че живея в два свята, единият от които се отдалечава безвъзвратно, отнасяйки душата ми. |
ГОЙКО, Наистина ли вЕрваш че насилственото ликвидиране на ТКЗСтата и разпарчелосването на блоковете на стотици нивички с непознати собственици (наследници) е довело да модерно продуктивно земеделие? А защо ли сега ядем турски домати и полски картофи?.От този грабеж се облажиха комунезките земеделски шефове. . "От този грабеж се облажиха комунезките земеделски шефове." Ами да! Ликвидационните комисии бяха създадени по искане на СДС и се състояха от СДСари. Мръсни комунези! . | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Неверния Тома |
След драматичната 1989 г. старият социалдемократ и лагерник Петър Дертлиев щеше да стане български президент с политика на неучастие на България във военни съюзи и интервенции. Дертлиев говореше ясно и просто, но не просташки, като сегашния български премиер Бойко Борисов. Българските комунисти избутаха социалдемократа Дертлиев и пробутаха наивния комунист Желю Желев, вярващ си, че е философ и дисидент. Човек от село, не милеещ за селото. "Връщането на земята в реални граници" отключи разсипия и грабеж. После - все по-карикатурни президенти на България. Бракоразводният адвокат Петър Стоянов. Стрелящият по архари ловец Георги Първанов. Астрологът Росен Плевнелиев. Все по-надолу от Дертлиев насам. Низходяща градация на президенти и вицепрезиденти, които са по начало излишни, тъй като България не е президентска република. |
Наистина ли вЕрваш че насилственото ликвидиране на ТКЗСтата и разпарчелосването на блоковете на стотици нивички с непознати собственици (наследници) е довело да модерно продуктивно земеделие? А защо ли сега ядем турски домати и полски картофи?.От този грабеж се облажиха комунезките земеделски шефове. Я па тоя! Това, че ядем турски домати и полски картофи няма нищо общо с връщането на земята. Горисов е прав - към 1989 г. в ТКЗС бяха останали само хора в "трета възраст". АПК беше това, което съсипа селското стопанство. Проблемът не е в самото връщане на земята, а на начина, по който беше върната. Нямаше предвиден механизъм за комасация, хиляди декари бяха "върнати" с използване на кушеревски свидели, не се предвиди механизъм за опазване на селскостопанската техника и инвентар на ТКЗС-тата. |
Целта на "връщането на земята" никога не е била постигане на съвременно и ефективно земеделие. Питайте ФД какво е целял. Ако е постигнал обогатяването на комунезите - моите съболезнования. Каква футболна драма, драги зрители! |
До неотдавна съдбата пращаше в кабинета ми едно след друго две старчета. Легнали по очи за обезболяване гърбът на единият беше изкривен на ляво, на другият вдясно. И двамата на 16 години са били борци за свобода. Единият преди Девети бил в шумата, а го хванала туберкулоза. Другарите му го оставили в пчелина на доверен човек. Хранил се с горска шума и мед и така преборил болестта. Идваше с протрито синьо яке, а аз се шегувах, че са ме нападнали да ги лекувам все пенсионирани полковници! Веднъж събличайки се с гръб към мен попита:"Досега имал ли си генерал?""Не!". Той протегна нагоре един пръст и каза:"Пиши един!" След година си отиде от скоротечен рак, без пред мен да наругае или одума някого, само кротко се усмихваше... Другият станал борец за свобода след Девети. ДС ги изловила още преди първата им бойна акция след училище... Нямал още 16 навършени години и затова не намазал въжето. Кривият гръбнак му беше от Белене, където Дертлиев и други кръстосвали ръцете си под гърдите му, за да не потъне в дълбоката прах и се задуши докато спят - толкова бил кльощав. По-късно избягал и дълги години се мотал по Америка под чуждо име. Останал без образование, блъскал като прост бачкатор там. След Демокрацията се върна у дома с малка пенсия и големи мечти за България. Още е жив, дай Боже да е за дълго. И до днес ако го подкачиш за българската му мечта той я разказва. Но с малко променена версия! Искам казва, парламентаристите и управляващите от последните 20 години някой да ми ги даде на мене, в Белене. Аз знам как сами ще се организират в отряди по партии и т.н. Аз си знам! И всичко ще си дойде на мястото... Гърбът вече не го боли толкова... |
Забравих да кажа, че за мене тази история е един вид ДОКТРИНА СИНАТРА /My way/. И понеже е абсолютно автентична е посветена на Бате Джимо. |
Miguel de Cervantes is a great Spanish novelist, poet and playwright. The time of the battle, he was 23 years old and was serving the Spanish infantry. Although Cervantes was taken down with fever, he refused to stay below and decided to take part in the battle, saying that he would rather die for his God and his king rather than hide under the blankets. During the fight, he got three gunshot wounds: two in the chest and one in his left arm, which paralyzed and was cut off. Cervantes used to say that he lost his left hand so that he could glorify his right hand, making, of course, a reference to his literary work. Many of his military experiences are recorded in his famous novel "Don Quixote". His brave fighting in the battle of Lepanto granted him this imposing iron statue, in which he is looking at a feather he is holding up with a proud gesture, as a representation of his distinguished literary work. The inscription above the statue says "Miguel de Cervantes Saavedra (1547-1616), Spanish soldier, genius of letters, honor of humanity, wounded heroically at the naval battle of Nafpaktos". Натисни тук | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Dart Dorvalla |
Димитри Иванов, с усещането съм, че в желанието си да покажеш отрицателното си отношение към днешното управление правиш грешка, коята и много други правим, може би без да искаме и без да осъзнаваме. Говорейки срещу представителната власт, срещу институциите ние говорим срещу родината си. Зачеркваме това което ни обединява, че сме потомци на един род и то стар род. Не искам да кажа, че не си прав в съжденията си, но може би трябва да помислим всички, как упреците ни към отделни личности във властта да не са насочени и срещу родината ни. Защото това ни разделя. Знаеш девиза "разделяй и владей". А ние днес след толкова години продължаваме да сме разделени, силно разделени, тоест владеят ни и то ефективно. И може би това е по-страшно от управлението на ГЕРБ. Между другото факт е, че България е имала за цар свинар. От това царската институция не е пострадала. Защо да няма за министър председател и пожарникар? Е казваш бил "мутра"... Хайдутите навремето също са били своего рода "мутри". И тогава са отвличали за откуп и днес. Но хайдутите се възпяват, като защитници на рода в епоса. Нека да гледаме на премиера като институция, а Бойко Борисов да оценяваме като личност. Нека не приравняваме институцията с личността. Нека уважаваме институциите си и тогава може би ще се научим да избираме и по-достойни хора, които да ги представляват. Иначе, моите уважения... |
Говорейки срещу представителната власт, срещу институциите ние говорим срещу родината си. Хайдутите навремето също са били своего рода "мутри". И тогава са отвличали за откуп и днес. Без коментар. Докторе, помагай! |
Добре написано и истинско. Тъй като няма журналистическатап дарба на автора, по неговия съвет само резюмирам : Долу милиционерите-комунисти ! Let it be ! |
*** | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: sybil |
Никой не е разбрал нищо от "форумната раздумка за Економист", за която говори авторът на статията, ако не е видял това: "Постепенната девалвация на еврото става неминуема. Развитието на дълговата криза в Европа и очевидният, макар и скрит, натиск от страна на американците рано или късно ще принуди европейците да емитират нови количества валута, което неминуемо ще доведе до отслабване на курса на еврото. Нека да си спомним, че още преди да оглави Федералния резерв в Америка, Бен Бернанке обещаваше в програмата си, която сега се изпълнява, разбира се – да печата и едва ли не „да разхвърля долари с вертолети” над американската територия. Така, че – в печатането на нови пари е реалното спасение – никой в Европа няма да се смили да събира пари, за да ги даде като заем (който никога няма да бъде върнат, разбира се) на банките, за да били те спасели еврото. Разбирай – на първо място, за да си запазят те огромните лични приходи и бонуси. Вие бихте ли дали пари за кредитиране на днешните банки, които ограбиха света и сега продължават да не искат да поемат отговорността и последствията от постъпката си? И аз не бих. Следователно – само печатането на пари и неминуемо последващата девалвация на еврото ще смекчи и ще отслаби дълговата криза. Това е реалността, която ни очаква и която ще ни се случи така или иначе. Но защо тогава са ни необходими икономиите, за които постоянно ни приказват не само местните пълни некадърници, но и безпомощните европейски лидери? Ние трябва да се откажем или от едното, или от другото – или ще печатаме много пари, или ще правим жестоки икономии. Не може и двете едновременно. Руснаците имат един разкошен виц за евреина в руската баня – казват му: Рабинович - или си свали кръста от врата, или си обуй гащите – не може и двете заедно. Та така става същото и сега с нас – или пускаме силно печатницата, или затягаме здраво коланите. Аз лично не виждам как ще избегнем първото и затова много се дразня, когато ми говорят за второто." Писал съм го аз. | |
Редактирано: 4 пъти. Последна промяна от: ламбен |
Чета ви и ви се радвам. Малко ирационална мерудия. Строевете са класификации на властови индикации. Писах ви, че Ленин е бил масон тридесет и първа степен. Нямам представа защо е ненавиждал религиите. Злото едва ли осъзнава, че работи в полза на доброто. Чисто бяло поле, където будният ум сам започва да търси. И намира. Предполагам, че е някякъв план да се вкара света в пътя, но то така не става. Всеки сам оре нивата си и полага бразди, семето е навсякъде, растлано по цялата земя. Идваме на обучение. Да осъзнаем божия план и онова, което ни внушава, чрез ролите на всеки в историята. Защо ли по Римско са скрили учението и дори Ап. Павел споменава, че изповядват тайно учение? Опасявали са се Антихристът да не ги чуе? Или да изгубят властовите лостове. Така или иначе, властта твърдо и грубо бърка в Акаша и ни готви изненадки с "тайната". Почетох в сайта, мечтите на масоните. Благородно. Но някак си изчакващо, друг, явно незнаещ да се набутва. На кукичките. Да го играе жертва. Радостното е, че безпаричието ни спасява от вълна емигранти, с което Европа се напълни, а гетата са неуправляеми държавици в държавата. Направо троянски кончета. "Болното общество", цитирам текста, което не знае бъкел за нравствената духовна решетка. Блага, блага. Докато чергичката се изхлузи и останем несретници, да се скитаме по света, чужд хляб да делим. Това за обединението на Европа е добра идея и ми се струва, че Слава Севрюкова ги светна. Много пътуваха насам-натам с новото знание и бъдеще. Когато висшият разум даде информация, винаги има и кукички. Как ще реагираме и постъпим. И ни припряха да търчим и се обединяваме. Да, ама не. Материята, изпревари ли духа, все едно телето да тича пред кравата. Първом пригодните мозъци. Почнаха с ресурсите, предстои земята. Стара песен, на нов глас. Алчността и властоманията вървят ръка за ръка. Другото е говорилня. Не се ли светнем до пет години, ще ни спретнат пак едни страхове, ще хукнем да си продаваме земята, то и сега се костеливим с частните си жилища. Не стана така бързичко, както се очакваше, макар, че онова странно самоубийство на тролейбусния шофьор ме позамисли. Падаме, но пак ставаме, няма отчаяние, с филия хляб, но стъпката да е бодра, умът свеж. Вж. нета план Ранът, светна ме колежка. Няма богат, няма беден(ако критерият е пари)-всички сме в кюпчето. Ако е в душите, най-богатият народ сме. Така, че , още малко остана, ще се посмеем, стига да знаем да се отстояваме, всичко ще си дойде на мястото. Сега златото, после водата, имаме да патим и мислим. Мъдростта не расте по дърветата, тя се търси, или изстрадва. Четох за бащата на Недялко Йорданов. Разтърси ме. Ето такива носят цял живот страданието на плещите си, след това песните ги знаем. Да не говорим, че заради убеждението му и любовта към свободата на човешките същества, страда цялото им семейство. За една книга, го вкарват в затвора. После, като скочим на трончето, почват обвиненията и репресиите. Прошка? Че как се катери катерушка без боричкане и топене на хора. Поука? Вземем ли да мразим и съдим, без грам човещина, или без познание за бога, пък после, кой какво си заслужи, всички са потърпевши. Сега се изпокараха за баницата. И уловките са внушенийца. Амнистията ни преседна, не я преглътнахме. Кушлев намаза единствен от недомисленото си законче. Националното богатство отива другаде. Където го очакват с отворени обятия. Някой да обучава друг в познанието? Освен водосвет и приоритет, друго няма. От Освобождението насам. |