. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Boatswain Spyder |
Не е лошо писанието, но както винаги лъжица катран разваля кацата. Качеството на президентската институция е функция на калпазаните в нея. Те пък са функция на плебса, който ги избира. Какъвто плебса, такава и банката кадри-не само в тази институция, ами навсякъде. В партии, в администрации, футбол и медии, ако щете. Жельо беше достоен президент, Петър Стоянов-тожеЖельо е селянин, колкото и Първанов. .От там нататък-тури и пепел на институцията. Тури и пепел и на държавата. Връщането на земята в реални граници" отключи разсипия и грабеж. Тук изпадам в положението на Дон Кихот"Глава тридесет и пета, в която се разказва за ужасната битка на Дон Кихот с меховете, пълни с червено вино, и която съдържа края на историята за безразсъдното любопитство." Двайсет години обяснявам, че това е клише и неистина. Мехове червено вино в главите. Българското земеделие повтори съдбата на всичко останало. Причините са две. Първата е общонародната собственост-основата на социализма. Тито помолил Св Петър да го върне за малко в Югославия. Връща се и вижда синори и пущинак. Чии са тия ниви-пита. На кооперацията. Аха, ами тия, с двуметровата царевица. Тия са на Миле Йованович. Ами тая, дръгливата крава. Ами на кооперацията. Ами що на Миле кравите са дебели и лъскави, а на кооперацията ще умрат от глад. Ами щото в чужди руце само курец става... Втората е алчността на българската комунистическа номенклатура от дребен и всякакъв калибър. Връщането на земята в реални граници беше единствено възможното решение. Грабежът беше дело на други-вж по-горе. Не търпя никакви аргументи в защита на обратната теза. Когато изядете лайната, които аз съм изял по темата-тогава. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Зе Мария |
4-и февруари 1992 година... 20 години от тогава... Тогава стана ясно, че държава няма... Лустри още тогава е трябвало да търси спасение, а не да чака да става Лустри... |
И между другото - в Сърбия няма и никога не е имало ТКЗС-та и кооперации като българските - и земята, и тракторите там винаги са били частни. Така, че - вицът за Тито е дрън-дрън ярина. |
Boatswain Spyder, разбирам, че дипломатите се поддържате. Само че мнението ми е, че не ви е виновен Ахмед Доган. Защото Ахмед Доган е един от вас. И той е изпълнил заповед на тези, които и на вас са ви разпореждали. Защото няма дипломат, който да няма връзка със службите. И ако си мислиш, че "оня списък" не бише известен на турците много преди Доган да им го предостави, жестоко се лъжеш. Няма смисъл да ти обяснявам как се жертват фигури за качество. А що се отнася до хайдутите, мнението ми е, че винаги ги е имало и ще ги има, когато държавата не си е на мястото. Само че "тогаващните" хайдути са взимали от богатите и са давали на бедните, а днешните взимат от бедните и дават на богатите. /за справка зърнопроизводителите/. А твоят колега "лустриран..." ме ядоса с квалификациите си. Не е необходимо да оценяваш някого без да го познаваш достатъчно добре. Както и не е нормално да подчертаваш презрението си към "низшите" от чиито данъци доскоро си получавал заплатата си. Но всеки има право на мнение! И нищо лично... |
Лустриран-фрустриран, ти къде...? А вие, непочитаеми Микеле, къде? Главно - ОТ къде? Кой сте? Чий сте? Откъде накъде съдите? Какво ще споделите за горестната си младенческа участ и люта борба срещу червените си тиранТи? Цялата съм зрение. |
Ауу, наблюдаваме у некои форумци ефекта на пеперудата преди хибернацията в стадий имаго. яйце ларва, известна още като гъсеница какавида възрастна пеперуда (имаго) |
И между другото - в Сърбия няма и никога не е имало ТКЗС-та и кооперации като българските - и земята, и тракторите там винаги са били частни. Така, че - вицът за Тито е дрън-дрън ярина. ъхъ.... това "никога не е имало" изглежда изключва петилетката след историческия Пети конгрес на Компартията на Югославия от юли 1948 г. Да се чуди човек колко частна е била земята и тракторите на следните "Сељачке-радне задруге", образувани по повеля на Партията. Seljačka radna zadruga „Dr Dragiša Mišović“ 1947-1953 – Atenica, Seljačka radna zadruga „7. juli“ 1948-1953 – Belo Polje, Seljačka radna zadruga „Mijo Korčagin“ 1949-1953 – Beršići, Seljačka radna zadruga „Novi život“ 1949-1955 – Bečanj, Seljačka radna zadruga „Socijalizam“ 1949-1953 – Brđani, Seljačka radna zadruga „Napredak“ 1948-1953 – Bresnica, Seljačka radna zadruga „1. maj“ 1948-1953 – Brusnica, Seljačka radna zadruga „Crvena zvezda“ 1948-1953 – Vapa, Seljačka radna zadruga „Novi dani“ 1948-1955 – Velereč, Seljačka radna zadruga „Novi dani“ 1949-1953 – Viča, Seljačka radna zadruga „Novo doba“ 1949-1952 – Vranjica, Seljačka radna zadruga „Voja Purić“ 1949-1953 – Vrnčani, Seljačkaa radna zadruga „Crvena zastava“ 1949-1955 – Gornja Gorevnica, Seljačka radna zadruga „Golubac“ 1949-1952 – Gornja Kravarica, Seljačka radna zadruga „Crvena zastava“ 1949-1953 – Gornja Crnuća, Seljačka radna zadruga „Bolji život“ 1949-1953 – Gornji Branetići, Seljačka radna zadruga „Čedo Vasović“ 1950-1953 – Grab, Seljačka radna zadruga „Borac“ 1949-1954 – Grabovica, Seljačka radna zadruga „Crvena zvezda“ 1949-1953 – Guberevci, Seljačka radna zadruga „Belica“ 1949-1953 – Guča, Seljačka radna zadruga „Partizan“ 1948-1953 – Donja Gorevica, Seljačka radna zadruga „ Pobeda“ i „Blagoje Nešković“ 1947-1954 – Donja Trepča, Seljačka radna zadruga „7. juli“ 1949-1954 – Zablaće, Seljačka radna zadruga „Crveni proleter“ 1949-19521 – Ježevica, Seljačka radna zadruga „Ratko Mitrović“ 1949-1953 – Kulinovci, Seljačka radna zadruga „Prvi ustanak“ 1947-1956 – Leušići, Seljačka radna zadruga „Budućnost“ 1949-1953 – Lipovac, Seljačka radna zadruga „Dr Ivko Đolović“ 1949-1953 – Lozanj, Seljačka radna zadruga „Tihomir Matijević“ 1949-1956 – Lunjevica, Seljačka radna zadruga „1. maj“ 1949-1954 – Ljubić, Seljačka radna zadruga „Milenko Nikšić“ 1949-1954 – Milićevci, Seljačka radna zadruga „Morava“ 1949-1954 – Mršinci, Seljačka radna zadruga „29. novembar“ 1948-1953 –Nevade, Seljačka radna zadruga „9. maj“ 1948-1953 – Ozrem, Seljačka radna zadruga „Ovčar“ 1949-1953 – Pakovraće, Seljačka radna zadruga „Preporod“ 1949-1955 – Pranjani, Seljačka radna zadruga „Radovan Jovanović“ 1948-1953 – Preljina, Seljačka radna zadruga „Božo Tomić“ 1949-1953 – Prijevor, Seljačka radna zadruga „Polet“ 1947-1955 – Prislonica, Seljačka radna zadruga „Slavko Krupež“ 1949-1953 – Rakova, Seljačka radna zadruga „7. novembar“ 1949-1954 – Ručići, Seljačka radna zadruga „Milorad Petrović Pućo“ 1949-1953 – Savinac, Seljačka radna zadruga „Proleter“ 1949-1953 – Sinoševići, Seljačka radna zadruga „Jelica“ 1949-1954 – Slatina, Seljačka radna zadruga „Komunist“ 1950-1953 – Stančići, Seljačka radna zadruga „Prvoborac“ 1949-1953 – Trbušani, Seljačka radna zadruga „Budućnost“ 1949-1955 – Trnava, Seljačka radna zadruga „Budućnost“ 1949-1952 – Turica. |
щурец под водопада... червей под есенен вятър... и гръмна гръм - пеперудата на Шекли... | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Лустриран, не фрустриран |
Господин Иванов ("господин" го изписвам с уважение и респект - не ми се обръща ръката да натрака фамилиарно "Джимо" , или "Димитри" ) , винаги чета с интерес Вашите материали и ... просто няма какво да се коментира - толкова точни попадения не се нуждаят от допълване . Днес ще си позволя да Ви допълня "Днес в българския парламент от опозицията казаха, че управляващите са мръсници, а управляващите казаха, че опозицията са мръсници. Те бяха прави." - Кои бяха прави? - щеше да ме попита моят началник и аз щях да отговоря: - Всички бяха прави. Алеко го е казал чрез незабравимия си герой : " И едните, и другите са маскари!... Ти мене слушай, па се не бой! Маскари са до един!... Ама какво да сториш? Не се рита срещу ръжена!..." | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: PARAGRAF22 |
Левите, значи, са българофили, а десните - българофоби. В най-общи линии, като статистика - да. Ако го кажем така: "Левите са по-често патриоти, а десните са по-често национал-нихилисти" ще бъде съвсем точно. Според моите лични наблюдения по въпроса (а той ме занимава още от "зората на демокрацията", ако човек е с "евроатлантическа" ориентация е по-вероятно да си пада по писания като онова, дето го беше пуснал тук Вени Марковски преди 3-4 месеца, отколкото ако е от "носталгиците по соц-времената". Факт. И, Сократе, това дето си го написал за мечкоубийците е наивно. Да не говорим, че и то е по същество българофобско - щом 'нашенец' има много пари, значи е мошеник. Виж, чужденците ..... ех ! А пък това, дето било "Отвратително ми е също както например прищявката да си докараш на сватбата "Джипси кингс". ? Ами сега ? Аз, грешният, поканих на сватбата си една чудесна българска група. (Ако можех, щях да поканя Ерик Клептън и Дейвид Гилмор, ама не ми е толкова дебел портфейла ). И вече ще ти бъда отвратителен, така ли ? |
"господин" го изписвам с уважение и респект - не ми се обръща ръката да натрака фамилиарно "Джимо" , или "Димитри - интересно - аз пък като изписвам "Джимо", също с уважение и респект го сторвам - и нито тракане се чува, нито оборотни движения на ръката се наблюдават... |
В най-общи линии, като статистика - да. Ако го кажем така: "Левите са по-често патриоти, а десните са по-често национал-нихилисти" ще бъде съвсем точно. И коя е тази статистика, ама наистина съм много любопитен. |
"И, Сократе, това дето си го написал за мечкоубийците е наивно. Да не говорим, че и то е по същество българофобско - щом 'нашенец' има много пари, значи е мошеник. Виж, чужденците ..... ех !" *** Kалки - аз се смятам за ляв, но това не ми пречи да имам същото мнение, като Сократ по въпроса не само за мечкоубийците, но и за всякакви ловджии. За мен същите тия "ловджии" са просто непроявени човеко-убийци. Не разбирам какво удоволствие може да получи някой убивайки беззащитно животно. В постинга си загатнах за произхода на парите на българина-мечкоубиец. Въпреки че дори и най-честния труд не може да оправдае пари дадени от някой желащ да задоволи садистичните си желания. Ако за теб симпатията към природата е българофобия, то тогава Грийн Пийс ще да са най-големите българофоби, а Хемингуей баш българофил. |
пеперудата на Шекли... Не е на Шекли. A Sound of Thunder... | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Don |
"И гръмна гръм" - Бредбъри - за първи път го прочетох в "Сборник научно фантастични разкази" с лилави твърди корици - издание около 70 година | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: nikola_tsanev |