Отиди на страница:
| Браво Калине, и мен ме върна в спомените от ония времена. Благодаря ти  |
Честно мечтаем , но напусто - сега стягаме Сезона . За есето , 
и толкоз ... | Великолепен текст, господин Донков! Има ли още хора, които пишат така? Със сладкото българско слово и със сърдечна естествена човечност. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Туткалчев |
| Помислих си, че фарингита ми се е обадил...а то било от Г-н Донков!!! Евала, Г-н Донков!!! Да сте жив и здрав много години, за да не изчезва (или поне да има кой да ни напомня за нея) човещината. |
Хубава статия, авторе ! И тъжна - трудно могат да се реализират мечтите в тези тежки за повечето хора времена ...  |
| Много ме трогна. Великолепна статия. Явно все още има писатели, които използват хубавите български думи, и то подредени така вълнуващо. Благодаря на г-н Донков за прекрасното четиво. |
| ВЪВ ВЪЗТОРГ СЪМ!ОТДАВНА, НАИСТИНА НЕ СЪМ ЧЕЛ ТОЛКОВА СИЛЕН И ДЪЛБОК ТЕКСТ.бИЛ СЪМ КОЛЕГА НА ПРЕКРАСНИЯ СИН НА Г-Н ДОНКОВ.ЯВНО Е ЧОВЕК, СЪЗДАДЕН ДА СЪЗДАВА НЕПРЕХОДНИ СТОЙ НОСТИ.БЛАГОДАРЯ ЗА УДОВОЛСТВИЕТО. |
Струва си да се преборим за всеки свой копнеж, докато това е още в нашите ръце. Да не оставяме самотни, безстопанствени, сиротни най-съкровените си копнения и сънища. И най-вече - да не ги възлагаме на идващите след нас. Да ги изпълним в собствения си живот - за да не ги обричаме, нито да ги прокобяваме с нашите жажди и фантазии, да им оставим избора, или дори случайността, които и на тях им се дават само веднъж. А може да се каже и по-просто: да мечтаем честно и да не се предаваме... Всичко е казано. Благодаря! |
| Като няма "приятели" на Жоржи Амаду... Бороться и искать, найти и не сдаваться С английского: То strive, to seek, to find, and not to yield. Первоисточник — поэма «Улисс» английского поэта Мьфреда Теннисона (1809-1892). Эти строки были вырезаны на надгробном кресте, который был поставлен (январь 1913) в Антарктиде на вершине «Обсервер Хилл» в память английского полярного путешественника Роберта Скотта (1868— 1912). Стремясь достичь Южного полюса первым, он тем не менее пришел к нему вторым, спустя три дня после того, как там побывал норвежский первопроходец Руальд Амудсен. Роберт Скотт умер на обратном пути. В русском языке эти слова стали популярны после выхода в свет романа «Два капитана» Вениамина Каверина (1902—1989). Главный герой романа Саня Григорьев, мечтающий о полярных походах, делает эти слова девизом всей своей жизни (т. 1, гл. 14). Цитируется как фраза-символ верности своей цели и своим принципам. |
| Де за беше толкова просто.... Животът е почти неуловим... Натисни тук |