Отиди на страница:
не знам за провинцията, нито за софето. но една гарга ми каза, че в софия вечи на твърдо ни мож са чу да са говори. голема омраза към тая софия и голем мерак да са нагласити на сточна гара. Предполагам, че в София се използват главни букви. |
Абе майтапът настрана, но преди автобусите спираха където им кажеш - на Окръжна Болница, на Плиска, на Сточна Гара, на Всека Керемида. Имаше едно брожение за въвеждане на правила, въведоха ги, но ето сега другарката нема кой да я направи щастлива - недоволни винаги ще има. Да гледаме на положителното. Натиснете тук |
крайно време е да се повдигне и въпросът какъв е тоя автобус №4? в софия таков нема Има има, от край време върви от Младост до Горубляне. |
| Така е, козеле, прави са хората от цитираната статия. Затова шофьора от статията е трябвало просто да отвори вратата за 5 секунди при почти опрели до тротоара десни колела и червен сФетофар. Опасност за живота на пътника няма. Нещата в София по такъв начин цялостно са устроени, че правила трудно могат да се спазват. |
| Не за пръв път форумният фолклор бива въплътен в статии на любимата газета. Да очакваме появата и на фризьорка с портрета Му. (Може и да чете Коелю  ) |
Затова шофьора от статията е трябвало просто да отвори вратата за 5 секунди при почти опрели до тротоара десни колела и червен сФетофар И в същия момент някой малоуник с мотоцикъл решава да се пререди на сФетофара (по същата логика).... |
| здравият разум говори, че в този случай това е така. в най-дясното платно и при червен светофар и при трето и при четвърто, но да - правилата по принцип се спазват трудно. защото за едни са удобни, за други създават затруднение, но пък ситуацията може да се случи да е обратната при спазването на някое друго правило, като например ако другарката би желала да мине на пешеходна пътека, а автобусът трябва да даде предимство. тогава спазването на правилата би работило в интерес на другарката. непрестанното преразглеждане на правилата от позицията на моментния здрав разум обаче създава предпоставки за тяхното цялостно неспазване. поради което ако утре другарката, сакън, бъде блъсната на пешеходна пътека, ше я замола предварително да не пише народоведска статия. |
И в същия момент някой малоуник с мотоцикъл решава да се пререди на сФетофара (по същата логика).... Ми тя жената си е на тротоара и гледа другия светофар, ако ще пресича (щом сме тръгнали да тъним ситуацията). Кондинова изглежда по-голяма от 16 и по-малка от 60. |
| Знам, че е ватман Минчев. Но все пак е бил водач на превозно средство в СГТ. И писател - след това. За другите му естества няма да говорим. Та такъв сложен изказ - само от бъдещ писател. А впрочем, всички тук обсъждащи забравят елементарното здраво чувство на водача, че макар и безопасно стоварил авторката извън спирката, от дебнещ контрольор, който ще му друсне глобата, това не го спасява. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Геновева |
| Козеле, в случая с Кондинова ситуацията е отиграна. Лека нощ. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: mercury |
| "Защо пък не мога да си спомня ни един шофьор на градски транспорт в чужбина, който да е спрял по молба на пътник и отворил, за да слезе, пък ако ще и на кръстовище, на което е чакал половин час? Затова пък - винаги спиране със заковаване до тротоара, изчакване на всички пътници за качване и слизане, задължително сваляне на платформата до нивото на тротоара и други действия, които в нас се усещат като екстра и свръхлюбезност, а там са правило." *** Геновева, моля не идеализирайте. Не знам как е в малко градче нейде си из Албиона, но тук където съм шофьорите са друга ракия. Спомените ми са свързани с 45 мин чакане на непокрита спирка при проливен дъжд, а шофьора напук дори не спира автобуса въпреки отчаяните ми опити да го спра. Друг път бидейки в автобуса го караш да спре на спирка, а той се ослушва и евентуално спира 500 м по-надалеч, като поискаш обяснение така затваря вратите, че те халосва по гърба. Като почнеш да протестираш ти казва - заминавай или викам полиция. И това не става в Горубляне, а в щатска столица. Е, слава богу отдавна не ползувам градски транспорт и се надявам никога вече да не ми се наложи. Иначе при комунизъма един на Шьонефелд ме закара от спирката до летището, като му казах, че изпускам самолета. Та имало едно време в Европа... |
| Козльо, тук имаме принципно различие, правилата са да се спазват. Отвъд е хаосът, ентропията и смъртта, колкото и мелодраматично да ти звучи. Знам го от личен опит с пешеходни пътеки в София. |
| Геновева, ватман или шофьор е от фундаментално значение в случая. Ватманът не може да се приближи до тротоара и да отвори вратите... |
| Изобщо не идеализирам. Това ми се случи. Случи ми се един път. Може да съм попаднала на трима свестни изведнъж, знам ли. Спомням си и мястото, дето трябваше да сменя линиите - някакъв dungeon - музей. Вярно, че случката беше по интелигентен маршрут - от историческия туристически център до Университета и все пак в малък град, тогава все още ненаводнен от гастарбайтери и мултикултурно разнообразие на цвета на кожата. От Лондон нямам такъв спомен, но и нищо лошо не си спомням. От Берлин имам спомени от идеално автобусно обслужване. Много неща съм споделяла тук и всички са били истина. ПП Ееее, стига формализъм, гаче ли неясно се изказвам. Само стила на отговора обсъждаме, иначе движението на шофьора и движението на ватмана са две различни неща, знаем, знаем. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Геновева |
| Кодинова, преди 2 седмици пътувах с "Етап" от Варна до София. При регламентирано спиране само във В. Търново и преход от 6,5-7 часа, шофьорът спира 6-7 пъти след Търново по разклони за да прави "по-щастливи" пътници като Вас. Така пътуването ми продължи почти 8 часа. А ако имаше и още 3-4, искащи малкокато Вашето щастие? И си бях изпуснал самолета? Но Вас това не Ви интересува, нали? За Вас е важно единствено собственото Ви малко щастие, пък майната им на другите. И на правилата. |
За Вас е важно единствено собственото Ви малко щастие Хахахах... Твоето щастие явно е по-важно. Е тва сме ние, българите в политсистемата на демокрацията. Всеки си гледа собственото щастие, вместо заедно да подобряваме нещата. Явно нас могат да ни "оправят" само контрольорки, дето късат железни долари. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: mercury |
| Да поздравим шофьорчето за проявената гражданска позиция. Какво ли ли става от държава в която шофьорите са последия бастион на законоста? |
гаче ли неясно се изказвам. Ъ-хъ, не разбрам какво искаш д кажеш със следните два (противоречиви) цитата: Защо пък не мога да си спомня ни един шофьор на градски транспорт в чужбина, който да е спрял по молба на пътник и отворил и Това ми се случи. |