Отиди на страница:
Съчувствам на несполучилия мераклия Ц, стар съм за мераклия. Съчувствам на сполучилия прокурор,достигнал висините на ч/б битие. |
| Пътят към ада е постлан с добри намерения! Ето така, с най-добри намерения, шофьор спира на кръстовище и отваря вратите за да може пътник да слезе по-близо до дома си. Ето така, с най-добри намерения пациент носи на лекарят, който го е излекувал, кутия с бонбони, бутилка с алкохол или плик с пари. Ето така, с най-добри намерения катаджия не глобява нарушителя и получава за това 20 лв в знак на благодарност. Ето така, с най-добри намерения, родител занася на учител нещо в знак на благодарност за усилията по обучение на детето. Ето така, с най-добри намерения ,данъкоплатец носи кафенце на служителката в НАП. ... После се чудим защо сме на това дередже! |
Със съжаление искам да уведомя авторката, че в бъдеще подобни неща ще й се случват все по-често. Младостта отминава, а с нея й ангажираността на шофьорите с нейното малко лично щастие  |
| Четейки много от мненията оставам с впечатление, че форума е пълен с уставняци и най-праволинейни и законобоязливи граждани, които никога и по никакъв повод не правят нарушения. Чак се чудя как всички те оцеляват в Абсурдистанската реалност. |
Чак се чудя как всички те оцеляват в Абсурдистанската реалност. Вероятно голяма част от уставняците не са успели да оцелеят в Абсурдистан и са се изнесли някъде, където законите наистина се спазват |
Ц, стар съм за мераклия. Съчувствам на сполучилия прокурор,достигнал висините на ч/б битие. Цъ, меракът няма възраст. Аргументативното безсилие, което се опитва да получи компенсация чрез плужешки иронизации - също!  |
| Много добре знаете, че основното което липсва у нас е липсата на уважение към хората, които са платили за дадена услуга. Ще те нагрубят, ще говорят зад гърба ти, ще трябва да слушаш чалга в автобуса... Обикновено така говори и Онзи от портрета...Затова винаги изненадата е голяма, ако срещна дружелюбен водач, кондуктор и т.н. Това е смисъла на статията, а не стриктното спазване на правилата в случая. |
| Акцентът в статията не е в ЗдвП, а в отношенията между хората. Нещастни хора - нещастни отношения. Лош материал. Не е важно дали автобусът е от масовия градски транспорт, на колко места спира в София и защо спира на тези места. Ясно ни е, че при неправилно качване ще отвори врати /ще получи пари/, а при неправилно слизане ще спазва правилата /трябва да спре, да губи време и сили/. В държавата на измамното спазване на правилата автобусът няма да спре на най-близкото разрешено място, когато пътникът иска да слезе. Въпроси към защитниците на правилата: никога ли не сте пресичали неправилно; никога ли не сте управлявали с над 50 км/ч в големите градове; повсеместното нарушаване на правилата за движение е отражение на какво; ежедневните пошли прояви на управленците помагат ли за моралното издигане на нацията? |
| добре де, всички разбрахме какво е искала да каже авторката. Начина, по който го е казала е откровенно неуместен. Примерите, които е позвала са неуместни и неадекватни. За това тезата и е поставена под съмнение. Кодинова - добър замисъл, лошо, ама много лошо изпълнение. |
| Ти пък кви аргументи бълнуваш, ти пък кви аргументи си представил, че да искаш такива? Нещо от сорта ли- Не правите разлика между лигла и интелектуалец? Нормално, така е по-лесно!..... Ми аз например правя разлика, но не смятам точно пък на теб да давам отчет! Кво прайм? п.с. Признавам, за съжаление нямам алиби! |
| По-лошото е, че като чета коментарите, народът очевидно приветства злобното поведение на шофьора. Не се замислят, че когато изпаднат в ситуация да имат нужда от помощ и им бъде отказана, няма да се чувстват приятно. Тогава разбира се, ще запеят друга песен, но важното е тук да си излеят злобата. Ето това постигнаха управляващите през последните 22 години - всеки е озлобен към другите и се радва на нещастието им. Едно време не беше така. Едно време хората си помагаха. Едно време шофьорът щеше да отвори и да го направи с усмивка, че е помогнал. Едно време автобусите спираха като им махнеш с ръка, а сега ти затварят вратите пред носа. Злобата на простака. Колкото и да търси извинения за действията си, в крайна сметка остава един тъп, прост, див селянин. После защо управляващите превели каквото си искат. Ами нормално, като се ядем един друг, вместо да се вдигнем и да изметем боклука... Докато има измет като въпросния шофьор и такива, които го подкрепят, няма да се оправим като държава. Впрочем, абсолютна малоумщина е в голям град като София да има само една спирка за междуградския превоз. Но това е ясно, че е направено за нечии интереси... |
| Привтствам идеята да се задължат шофьорите на междуградски хафтобуси да извозват пътниците до посочен от тях адрес! Даже няма кво да се ограничаваме с хафтобусите, да се разгледат варианти БДЖ да ползва наличната трамвайна мрежа в Сф и да извозва пътниците до местоназначението им. Предимство имат тези с най големи денкове и дамаджани! |
| И най-вече самальотите! Абселютна малоумщина е голям град като Сф да има само една аерогара? Ква е тая мизерия? Предлагам всеки самальот след кацане на Враждебна да прави една обиколка по околовръстното. Спирките може да се съчетаят с тези на 111. Митничарите и гр. полиция може да ги качват на борда от аерогарата или да карат едно бусче след самальота? |
| Бих приветствал изпращането на таз статия на роднините на онези 18 човека които загинаха на Бакаджика, щото някой някъде е направил "добро" на собственика на автобуса и си е позатворил очите за закона - да знаят, че това е ок в България. За авторката - ************ |
Едно време не беше така. Едно време хората си помагаха. Едно време шофьорът щеше да отвори и да го направи с усмивка, че е помогнал. Едно време автобусите спираха като им махнеш с ръка, а сега ти затварят вратите пред носа. Злобата на простака. Всеки си има лични спомени. За теб сигурно е било така. Но недей да абсолютизираш. Един от малкото случаи в живота ми, когато съм подивявал от ярост, беше през 1977 година. Автобусната спирка на Ректората. Вечер. Пороен дъжд. Аз с бебешка количка. Тичам. Автобусът затваря вратите под носа ми. Но не може да тръгне, защото пред него има коли. Избутвам количката напред, към шофьорската кабина. Махам на шофьора. Соча му количката. Показва ми среден пръст. След още 30 секунди потегля. |
Не съм получавала отказ - хора сме, защо да не си помогнем, след като нищо не ни струва. Ако обаче свети зелен светофар или автобусът не се е престроил в крайна дясна лента, не си и помислям да искам подобна услуга, Уникално. Чета и не вярвам на очите си до каква степен българинът не е научен да спазва правила. В Испания, подобна услуга е немислима, а санкциите жестоки. Нито пътникът, нито шофьорът биха си помислили да извършат подобно нещо. По същия начин не биха си помислили да не спират на зебра и да карат след консумация на алкохол. В резултат всяка година ПТПтата намаляват. Предполага се, че авторката е образована и спазва правилата. В тази статия тя дори не се сеща, че е в нарушение. Нерде Ямбол, нерде Стамбул и накрая статията преминава в обичайните .... не ме разбирайте погрешно, но доколко още може да е сбъркан един начин на мислене. Това ми напомня друга лична случка. Пътувам в автобус София-Пловдив. Нагла лелка на средна възраст е седната на нашите места. Нямаше божия сила, коята да я измести и да си седна на определения номер на седалката. Толкова за пловдив. И после все някой друг ни е виновен и все някой друг да ни оправя. За статията  |