Отиди на страница:
| ботев кой е всеки със сърцето си оценя, политкоректен ботев в библейска пасторална идилия на кайве с чорбаджии да наблюдава народа как сладичко пасе, не не е моя, той е харамия, със сърце мъжко де не трае, юнак, и целата природа нему коленичи и го жали в най прекрасната в света библейска балада за юнака божие първородно творение, да мислиш за други първом, поробените братя, преди за себе си, отвътре иде, не се изучава, и ботев хъша, журналиста, воеводата е лицето на българия пред света, знака че ни има, че в дългото ни робство той света ни е отписал, не ни е имало кат народ, как ботев ще научел що е свобода, първий бунт против окупаторите на българия е още в 15 век, 1404 година, скоро и хайдути тръгват в бой, не и не, друго е било погубено, паметта, и затуй паисий я възвърнал, как велика сме били държава, втора и равна с франки и моравия ни е делила и там пресветите братя изнасяли духовност и култура |
| Не ги е научил. В момента и по последни преброявания има поне 1.6 млн които са убедени, че по голяма ценност е изпъкналия тумбак, цървулщината и силната ръка на батко. Иронично същата маса много твърдо е убедена и че е "народ" (прост работен - обикновено наистина прост, много рядко работен), и че диктатурата "здравата ръка ... за пръв път от 23 години" ще оправят нещата. Българина категорично няма и на представа какво е то свобода, как се употребява, за какво служи, що е закон или подобни "изкелефещени ценности". Ако има нещо което категорично да е доказано последните три - 4 години, то е че масовката, или поне голям процент от активното по избори население, е влюбено в ботуша. Колкото по износен и подкован - толкова по добре - защото това е доказателство че е "народен", тоест че всеки може. Абсолютно невъзможно е да се твърди, че едно общество знае и цени какво е то "свобода", и същевременно в същото общество да се наблюдават, да се протектират и да се налагат изкривявания и модел на каквито България е свидетел в момента. Подобно твърдение е оксиморон. Ботев е прекрасен, романтичен, исторически пример, но се опасявам че Бг общество е много далеч от разбирането какво е то свобода, още по малко тя да е сред ценностите му. Свободията може би, Свобода, категорично не. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: intel_inside |
| Това интервю ми вдъхна онзи оптимизъм, който само любителите на антиутопии не са способни да разберат и усетят. Благодаря! |
ВИДЕНО …Огънят грее. Майка му на Иванча преде, а Иванчо забол на котката опашката в поясчето си, стиснал й със зъби ухото, а с ръцете я държи за предните крака. Котката свири „гайда“. Иванчо. Мамо мари, ами кога порасна аз, какъв ща стана? Майка му. Ти стани човек, та тъпанът на тейка ти е готов на тавана. (Видиш ли, домнуле Мънза? И тъпанарин да стане някой — трябва да бъде човек). ---------------------------------------------------------------------------------- Блогът на Генек |
Интел,много елитарно го даваш напоследък.Да не си се одраскал и случайно да си видял,че кръвта ти е синя.  |
| свободата не е ценност, тя е право, на свободна воля, на живота си ми господарче, ал на волята не си, и бедния, финансово не независим в коя е свобода и избор, да не яде ил да е гладен, и народ от род се ражда и не е нация, и се обича както себе си, eдин от всички, един за всички и всички кат един, и ако ли човек сам не харесва себе си, той няма да харесва и околовръст себе си, |
Но това, което е направил поетът Ботев, е много повече от това, което е направил поборникът Ботев. Мисля, че не трябва да се разделят двете, даже е вредно! Има нещо обезкуражаващо в това възрастен суперспецилист от БАН, филолог, да натрака стотици (или хиляди, два тома) страници в/у няколкото десетки поетични и публицистични Ботйови изяви, които за 150 години си остават недостижими. Защото Христо Ботйов е Гений, и доказа това по неоспорим начин, който можем да наблюдаваме единствено във фантасмагорични филмови продукти, предимно от САЩ.  |
| П.П. Да не забравяме, че Ботйов, както и мнозинството революционери по него време рядко са доживявали до 30 г. |
Пред себе си е имал една традиционна маса хора, която мисли и си представя света, стъпила на два мирогледни фундамента - митовете и фолклора, от една страна, и традиционното християнство - всяка неделя, като иде на черква, попът да им чете там от Писанието. Не ти прави чест нескопосаната ирония, авторе.Това наистина са основите на една нация и именно тези фундаменти са спасили българския народ от асимилация, колкото и толерантно да е било отношението на Цариград към живота във провинциите.Аз лично мисля, че най-голяма роля за така нареченото "пробуждане", за зараждането на неловката мисъл, че тази земя наоколо не винаги е принадлежала на падишаха, има дядо Петко Р. Славейков с неговите издания на български.На пръв поглед в тези вестници няма и мирис на революция, но пък има свеж повей - самоопределението.Този едва доловим полъх разрошва черните калпаци на подбалканските поданици на султана, шушне в ушите им и ги кара да засукват провисналите векове наред мустаки... Да не забравяме - минали са повече от 4 века от както българите са станали част от Отоманската империя, на никого и през ум не му минава, че може да има някаква друга власт освен тази на Високата Порта. Миролюбивото и изпълнено с респект към власта книгоиздаване на дядо Петко е еднакво ценно за осъзнаването на една народност, колкото и безумно смелите, огнени и неподражаеми слова на Ботьова. |
| Христо Ботев е голям поет и писател, най-големия, и каквото и да ми казват аз няма да го повярвам. Не го вярвайте и вие. За свободата и българите са изговорени много глупости. Бъдете уверени, че идеята за свобода у българите е била узряла, с труда на много хора - в продължение на стотина години. И въпреки усилията на достатъчно много мерзавци, чиито имена ще спестя, не е време за това. Поклон и признание! |
| антиклерк бил ботев, свободата на върха на копието е санчо, ей и достоевски, велик творец на руската християнска култура, в "Дневника на писателя" що е писал за нашето априлско въстание, "Турски садист се готви да избоде очите на малко българско детенце. Наблюдава трагичната сцена литературният герой на Толстой Пиер Безухов (привърженик на християнския принцип за несъпротивление на злото) и се вайка: "Боже, той ще избоде очите на детето. Може би трябва да го блъсна, да го ударя?" "Па удари!" - вика Достоевски. "Но турчинът може да извади нож, може би трябва да го убия?" "Па убий!" - крясва християнинът Достоевски. "А, не. Аз ще се махна да не гледам как турчинът ще избоде очите на детенцето. Ще ида при Кети." |
| Ей, никога няма да му го простят на Ботев това "Символ-верую" и че вярвал в единний светлий комунизъм. Сигурно затова като избухна "демокрацията" някои го обявиха за камуняка (е, тогава терминът беше друг), дунавски пират и терорист, отвличащ кораби на суверенни държави. недотам добър поет и какво ли не. Ядец, човекът си остана икона (макар, че човек-икона звучи малко парадоксално). Ми като не става така, решиха да си го признаят за икона и да обявят, че не е вярвал баш в това и че всичко е мистификация. Доказателства? "Бе той един друг се занимаваше с тая работа, ма той почина, ма го доказа човекът, извън всяко съмнение." И атеист не е бил. Аргументи? "Ми той познава толкоз добре библейските притчи." Като че ли е било възможно по онова време да получиш образование като на Ботев без да си изучил и Библията. И в Русия ги учил, отгоре на всичко. Няма ли за него Американски лицеи или поне турски... И що ви трябват двутомни анализи по тези въпроси. Човекът барем в нещо вярвал, а ние днес по вяра и идеали и до кончовите на ботушите му не стигаме. |
| Ботев просто трябва да се чете! Това е същото като се взреш в нощното звездно небе - пред теб е цялата Вселена и всеки съзира там това, което мирогледът му позволява. Не обичам, хората, които все се опитват да ми обясняват" какво и защо е искал да каже Ботев". Той го е казал - веднъж и завинаги! Без мистификации и обяснения "под черта". "Това е то Ботев. А ти го усукваш. Та тук за осукване нема! Повзри се в живота и ето ти Ботев, и ето ти цяла поема!" Което не значи, че не трябва да четем книги за Ботев. Може пък да научим нещо, което все още не ни е било известно!? |
| Не ща да се съгласявам с интел инсайд, щото не вервам в стереотипи. Имам предвид - не вервам на приказки като българинът - такъв, българинът - онакъв. Има всекви българи. Има всекви "цигани, турци, арменци". Но, признавам, че науката опровергава предразсъдъка ми. Едно време великият Гаус написал един интеграл, без да предполага че ще стане основа на цяла приложна наука. Интегралът на нормалното разпределение. Ща не ща, ще кажа, че ако го пресметнем в определени граници, ще видим, че мнозинството от нашенците не разбират какво е национална свобода и не я ценят. Моята статистична извадка е от тоя форум. |
- А не които са чели Омир и Шекспир... - Дори Паисий не са чели. Интелигентните хора, образованите, са били под 1%. Така че това е напълно традиционно общество, в него понятия като свобода, достойнство, нация и т.н. не съществуват. Нашите възрожденски деятели е трябвало да ги създадат. И най-силният техен създател е именно Ботев. Така е. Но Паисий не е разчитал на високата читаемост на неговата "История...". Впрочем, той е имал възможността, а и средствата да я отпечата в Сремски Карловци. Но не го е направил, защото е искал историята му да бъде преписвана. По същество книгата на Паисий е програма за създаване на национална духовна интелгенция сред българите, които той виждал, че били "прости и няма от тях много търговци и грамотни, и вещи, и знаменити на земята в днешно време, но повечето от тях са прости орачи, копачи, овчари и прости занаятчии." Ботев е различна категория и паралелите с италиянското рисорджименто са напълно основателни. Ботев подава на една вече изградена българска интелигенция начина как да въздейства на въпросните орачи, копачи, овчари и прости занаятчии като обединява национално и социално - напълно в духа на Левски, впрочем. Разбира се, остава неразбран и опитът му да повтори похода на Гарибалди в балкански условия трагично се проваля. Интел  | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: бонго-бонго |
| Баладично писмо Не сколасахме с четата, байо. Залудо затрихме момчетата. Залудо измряхме, Българио. Като псета ни клаха. И нека. Робува си роба робията. че що са за роба пет века? Щом овчари стадата си криеха и ни сочеха подли пътеки. Затуй ли главите ни горди анадолски дервиши побиваха. И цяла нощ клета Околчица мълчалива кръвта ни попиваше. Че ден бе! Кънтяха челата ни. Дълба ги оловото жежко. Из урвите псуваше вятърът. Орлици се виеха тежко. И сбъднах молитвата. Спяха телата ни - парцаливи, низвергнати, диви. И ние кълняхме и плачехме, Дяконе: - Ще възкръснат ли в Българско живите! Ветровете са нашите мисли и тъмна вода е скръбта ни. Като мътно небе сме надвиснали - двеста неми зловещи камбани. По мъртви от мъртвите, мили народе, по-живи от живите, робе и скоте, ний пак ще превземем със гръм парахода и пак ще загинем! Подписвам се: Ботев. Балчо Балчев |
Миролюбивото и изпълнено с респект към власта книгоиздаване на дядо Петко е еднакво ценно за осъзнаването на една народност, колкото и безумно смелите, огнени и неподражаеми слова на Ботьова. Ъхъ..... и все пак защо не погледнеш тиражите на българската преса през Възраждането и по колко време просъществуват тези вестници, как да се издържали. И ще видиш, че реалният адресат на Славейков също е тъй ограничен, както и на Ботев. |