Влиянието на турския език и на различните тюркски диалекти върху българските говори на ислямизираното българско население е довело до такива сложни форми, резултати и взаимоотношения, че тези говори с право биха могли да се наричат българско-тюркски или българско-турски.

Тези местни диалекти на българите притежават редица особености, които поотделно или като елементи на цялостната диалектна система ги отличават от анадолските турски говори.

От фонетичните особености по-характерни са:

Затвърдяване (депалатализация) на гласните е, о и у. След съгласна те преминават в мекост на съгласната и твърда гласна: г’ал — ела, г’орди — видя, г’уз’ал — хубав, и др.

Неутрализиране на вариантообразуващите протуберанси на предните и закръглените гласни: ек’мек’ — хляб, гузел. — хубав, гул. — роза, бул.бул. и др.

Неутрализиране на позицията като определяща вариантите на е: бен — аз, гел.ди — дойде, деделер — дядовците, и др.

Неутрализиране на влиянието на сонорните съгласни пред гласна за удължаване на предходната гласна: олду — стана, кардаш — брат, салдъ — пусна, бенден — от мене, и др.

Потъмняване на неударените гласни: уннар — те, уну — него, уджак — огнище, ирик — слива, душек — дюшек, и др.

Закръгляване на гласната а: борут — барут, собун — сапун, довул — тъпан, чобук — бързо, и др.

Йотуване на предисловните гласни: йеллерим — ръцете ми, йет — месо, йекин — жито, йетти — стори, направи, йoл.ду (йулд.у) — умря, и др.

Замяна на предисловното ъ с и: илък — хладък, ишък — светлина, исмарладък — поръчахме, и др.

Наличие на съгласната ц: улувица — бухал, аджийца — хаджийца, Цанко — умалително от Хасан, каца — каца, Милица — местност около с. Климент, Варненско, и др.

Обеззвучаване на краесловните в и з: каф — прахан, еф — къща, деф — великан, демон, джевис — орех, бис — ние, и др.

По-характерни морфологични особености са:

Изразяване на биологичния род чрез наставките ка: мухтарка — кметица, фотанка — жена от Фотиново, софиянка; -ко/-ку: Алико, Исмаилку; -чо/-чу/-чи: сончо — изтърсак, последно дете (от думата сон — край), каинчо, каинчу, кайънчи — шурей, и др.

Повторение на притежателното окончание за 3 л.: бурнусу — носът му, аннъсъ — челото му, куусу — селото му, и др.

Субстантивиране и прономинализуване на числителните имена: бешлер — петте, петимата, бешлери — петимата, учлер — трите, тримата, учлери — трите, тримата, и т. н.

Употреба на български местоимения. Кратката, местоименна форма си се съчетава с преходни и непреходни турски глаголи: душунмуш си — помислил си, ал си — вземи, вземи си, гиттим си (взех, че) отидох (лично, самият аз), гитмиш си — отишъл (си), заминал (си), алдъм си — взех, и др. Кратките винителни форми на личните местоимения, съответно за род и число — гу, йа, ги: ал си гу — вземи (си) го, брак си гу — остави го, качирдъм си йа — изтървах я (овцата), ат си йа — хвърли я (ябълката), бактъм си ги, е, буду лер — гледах ги (децата), е, пораснаха, йаздъ си ги — (тези неща) ги записа, и др.

Глаголната система претърпява промени, които засягат граматическото значение на формите. По-значителните от тях са: инфинитивът на -мак/-мек се субстантивира; поради отсъствието на синтетични форми за значението на наложително наклонение неговата основа губи парадигматичността си и се превръща в неспрегаема форма; поради същата причина повелителна и желателно наклонение се сливат и граматически нееднородните им форми започват да функционират като единна система: сегашно и сегашно бъдеще време показват тенденция към сливане или са се слели, бъдеще време поема някои нюанси и случаи на употреба на сегашно бъдеще време, минало неопределено време разширява обхвата си за сметка на минало свършено време, преизказната свидетелска и несвидетелска форма на сегашно време изцяло е изчезнала и е заменена от съответните форми на сегашно бъдеще време, което се наблюдава и в условно наклонение; неспрегаемите глаголни форми — причастията и деепричастията, отстъпват своето място на конструкции, в които участвуват спрегнат глагол и въпросителна дума, преосмислена като относителна (съюзна): разширява се употребата на непълния глагол *имек за сметка на неговата функционална успоредица глагола олмак — ставам, бивам; глаголно словообразуване по български образец или от българска основа и др.

От служебните думи са запазени отделни български думи с твърде специфично значение и служба: те, чак и др.

Синтактичните особености, отразяващи български черти на народните говори, са регистрирани навсякъде по българската народностна територия. Те придават чужд, нетурски характер на т. нар. румелийски турски говори. Тези черти се съдържат в строежа на словосъчетанията, в словореда на простото и сложното изречение, във връзките между главното и подчиненото изречение, в рамките на сложното съставно изречение, където въпросителни местоимения и наречия изпълняват службата на съюзни думи. В някои говори се е появило и двойно допълнение, при което и двете думи, с които се изразява, са във винителен падеж. Променената според българския първообразец рекция на глаголите създава в изречението друг вид синтактични връзки.

Речниковите особености на българско-турските говори зависят от начина, по който са се формирали и развивали тези говори. Същевременно те отразяват в различна степен речниковите особености на съседните български говори. Така например в родопските и пиринските говори са запазени думите: пеперуга, катриса/катерица, плоча, тикла, галвач, лочка, кроено, бръснига, пила, ребло, липа, корлеш, шипка, гърба, бобулка, гурел, кука, ракаф и т. н. [51]. В Североизточна България българската лексика има по-различен характер: баба/бабу, божур/бокжур, брана/бърана, гущри/гущери, датка/ятка, катерица, квачка/кувачка, клочка/кулочка, козанак, колач, копана, коприва, кошара, кочара, кросно/кросна/кросну, кука, купраля, мазга/мъзга, миске /мисирка/, морков/морку/моркул, пандар, патика/патека, печка, пляна/пиляна /пелена/, попара, пуста, пупка /пъпка/, пъйка/ пуйка, сосал/сосел/сосил, соя, стърга/ъстърга, унука, чирешне, чебър, йарка, йасла, пешере, тояка, чендиле /цедило/, земник/зимлик и др.

Е това ако не е геноцид какво друго може да бъде ???

в България, де юре(по Конституция) и де факто, НЯМА национални Малцинства, а има само етнически(и