Отиди на страница:
| Битката е кой да оглави църковната мафия, нищо друго. Но докато има наивници тъй ще е. |
| Скандалите ги създават и раздуват медиите и сорофците, като проф. Иван Желев. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Kotka |
 На фотото е показано "шиле", ще рече , неподходяща за днешното време ,"калинка" . Светата ни Българска Православна Църква , сега влиза в своя "преход". Обществото е доволно пропатило от него и ако Нейните архиреи не се усещат ,То следва да поеме Свещената си Длъжност , Кротко и със Смирение , да ги подсети . Нуждаем се от колкото Бог е дал време и от най-близко подобие на блаженопочившия Максим , Патриарх Български . Политически казано , нито един от "лобитата" , а по-нататък - Божа работа ... |
Малечко мили ,  , Не бях прочел писаното в "После", но и не съм нарушил "авторското право" . Справка: Поне последните 20 постинга на песа ...  | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: beagle |
Kotka 13 Ноември 2012 20:46 Скандалите ги създават и раздуват медиите и сорофците, като проф. Иван Желев.  Натисни тук Дейността на държавна сигурност и българската православна църква по време на комунизма Богословски факултет към Софийски университет „Св. Климент Охридски” организира академична дискусия „Дейността на държавна сигурност и българската православна църква по време на комунизма”. Дискусията ще се проведе на 10 ноември в Зала 8 на Богословски факултет. П Р О Г Р А М А 13.00 – 13.10 Откриване Встъпителни думи и приветствия към участниците Доц. д-р Александър Омарчевски, декан на Богословския факултет ПЪРВА СЕСИЯ 13.10 – 13.30 Държавна сигурност – митове и реалност Екатерина Бончева, Комисия за разсекретяване на документите на ДС 13.30 – 13.50 Агентурният апарат на Държавна сигурност – развитие, обхват и контрол Христо Христов, разследващ журналист и публицист, основател на независимия специализиран сайт Държавна сигурност.com 13.50 – 14.10 Ролята на Москва за „демократизирането” на Българската православна църква Д-р Даниела Калканджиева, Център за изследване на религиите, СУ 14.10 – 14.30 Държавна сигурност и Зографския манастир Д-р Горан Благоев, историк и публицист, БНТ 14.30 – 14.50 Дискусия върху изнесените доклади 14.50 – 15.30 Кафе-пауза ВТОРА СЕСИЯ 15.30 – 15.50 Духовната академия в плановете на Държавна сигурност Дфн Момчил Методиев, историк, главен редактор на сп. „Християнство и култура” 15.50 – 16.10 Моето досие в комунистическите служби на ДС Проф. д-р Иван Денев, Богословски факултет, СУ 16.10 – 16.30 Агентурната дейност на ДС в Духовната академия – поглед от вътре Доц. Дилян Николчев, Богословски факултет, СУ 16.30 – 16.50 Свобода на волята, вина и отговорност: около разкриването на досиетата на ДС Проф. дфн Калин Янакиев, Философски факултет, СУ 16.50 – 17.10 Зависимостта от тайните служби като богословски проблем Гл. ас. д-р Павел Павлов, Богословски факултет, СУ 17.10 Заключителна дискусия Източник: Uni-sofia.bg Снимка: Anamnesis.info Новината е цит. по Anamnesis.info Дописка за Кръглата маса „Българският комунизъм – две десетилетия по-късно“ във вестник „Култура“ Дописка за Кръглата маса „Българският комунизъм – две десетилетия по-късно“ във вестник „Култура“ Тук може да прочетете дописката за Кръглата маса „Българският комунизъм – две десетилетия по-късно“ във вестник „Култура“ - КОМУНИЗМЪТ' 2011 - Между присъдата и носталгията. Кръгла маса: Българският комунизъм – две десетилетия по-късно Кръгла маса: Българският комунизъм – две десетилетия по-късно Как се мисли комунизма 20 години по-късно, с неизбежно променящата се от отдалечаването във времето гледна точка, през филтъра на натрупалия се през тези две десетилетия жизнен и обществен опит, с неотслабващите (при)страстия на живелите в онази епоха поколения и при безразличието или невежеството на по-младите? Търсейки отговор на тези въпроси, Българският хелзинкски комитет, Институтът „Отворено общество“, Международният център за изследване на малцинствата и културните взаимодействия, Институтът за изследване на близкото минало, Центърът за академични изследвания и Центърът за либерални стратегии организират кръглата маса Българският комунизъм. две десетилетия по-късно. Идеята е да се обсъдят още веднъж бели полета в изследванията, соцносталгията и изобщо черно-бялото отношение към комунизма, възможните рефлексии при интерпретацията на този период от миналото ни. С настоящето писмо Ви каним да участвате в Кръглата маса. Дискусията е свободна, като се очаква да се включите със свои разсъждения (в рамките на не повече от 10 минути) по избрани от Вас проблеми от широката обща тематика на съответния панел. Кръглата маса ще се състои на 9 ноември 2011 г. (сряда) от 10.00 до 18.00 ч. в зала 6 на хотел Радисън. Български хелзинкски комитет Институт „Отворено общество“ Международен център за изследване на малцинствата и културните взаимодействия Институт за изследване на близкото минало Център за академични изследвания Център за либерални стратегии |
| Разрешението на въпроса за нов Патриарх на БПЦ е: Натисни тук |
| Те сега вече Първо и Шесто като се хванат за гушите и ще блеснат в цялото си великолепие. Само стойте и гледайте къв сеир ще е следващите месеци. |
| ФАЦ: Кодово име "Патриарх"Православните в България – християни без църква След смъртта на патриарх Максим Българската православна църква се готви за избора на негов наследник. Длъжността е пожизнена, поради което патриарх се избира извънредно рядко. Ако и новият патриарх остане на поста толкова дълго, колкото Максим, следващите подобни избори ще бъдат едва през 2050 година, пише Михаел Мартенс на страниците на "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг" (ФАЦ), цитиран от Дойче веле. Най-важната задача на новия патриарх е ясна още отсега: той ще трябва да се погрижи за имиджа на своята институция, защото към този момент той е - меко казано - увреден, пише по-нататък Мартенс и припомня: През януари тази година Комисията по досиетата оповести, че 11 от 15-те митрополити са били сътрудници на бившата Държавна сигурност - факт с ужасяващи последствия за Българската православна църква (БПЦ). Някои от духовниците били вербувани още през студентските им години - със заплахи или примамки. Само самият патриарх, както и по-късно влезлите в Синода свещеници не са принадлежали към службите - или поне няма данни за това. Всъщност българите и преди са знаели, че ДС има свои хора и в църквата. Въпреки това е стряскащ фактът, че срещите на Светия Синод се явяват един вид съвещания на ДС. При това Светият Синод и до днес мълчи по въпроса за разкритията. Грешките от миналото Софийското бюро на германската фондация "Конрад Аденауер" разпространи наскоро два обширни анализа за състоянието на БПЦ. В анализите се посочва как би могло да се осъществи прочистването на църквата. Обръща се също така внимание на въпроса защо това прочистване би било от голямо значение за България. Българската социална система има редица недостатъци, много от пенсионерите бедстват, социалните връзки в градовете са слаби, провинцията страда от обезлюдяването на цели области, а потребността на населението от духовна опора е голяма. Най-голямата църква в най-бедната държава от Европейския съюз би имала много важни задачи в тази насока. За целта новият патриарх би трябвало да има смелостта да признае предишните грешки на своята институция. Проблемът обаче е, че именно персонифицираните грешки от миналото движат нещата в БПЦ - включително при избора на нов патриарх. Две десетилетия след края на комунистическата диктатура може да се заключи, че в България политиката на изтласкване на църквата е била наистина "успешна". След сталинистката фаза на терор, убийства и отвличания на духовници, от 1953 година нататък методите стават доста по-рафинирани - религията трябва да бъде "преодоляна", а на църквата се отрежда статут на "паметник на културата". И ако през 1945 духовниците са около 2 500, то 40 години по-късно те са само 1 000. Официално комунистите твърдят, че целта им е разделяне на църквата от държавата, но всъщност става дума за отделяне на църквата от обществото. Или както се отбелязва в доклада на фондация "Конрад Аденауер" - църквата се превръща в институция за извършване на ритуали. Рилският манастир, който е най-големият и най-красивият православен манастир в България, е одържавен и превърнат в музей. По Великден църквите са заградени от полиция - уж за защита на миряните, които дори трябва да удостоверяват самоличността си. Пак по Великден държавната телевизия излъчва любими западни филми или шоу-програми, за да задържи вярващите по домовете им. Всичко това се случва по време на комунизма и отдавна вече е минало, но определено дава своето отражение и днес. През 90-те години пък се стига до разцепление в църквата - алтернативният патриарх и неговите поддръжници провъзгласяват своя "истинска, чиста църква". След което обаче се оказва, че алтернативният патриарх бил сътрудник на ДС още от 50-те години - под кодовото име "Патриарх". И ако разцеплението на църквата като институция е до голяма степен преодоляно в течение на годините, то това на българското общество не е. "Резултатът е едно объркано в религиозните си убеждения общество, което често отправя противоречиви очаквания към същата онази църква, за която много добре знае, че е ръководена и представлявана от свещенослужители със съмнителен обществен авторитет", пише в доклада на германската фондация "Конрад Аденауер". Християни без църква При преброяването през 2011 година 80 процента от българите се определят като православни християни, но само малцина от тях имат връзка с църквата. Държавата се е оттеглила почти изцяло, подкрепата й за православната църква е около половин милион евро годишно. Поради това свещениците се издържат от продажбата на свещи и извършването на церемонии - кръщенета, венчавки, погребения и помени. А междувременно някои български духовници прибягват към нестандартни идеи, за да попълват бюджета си. Така например Старозагорският митрополит Галактион удостои трима местни бизнесмени с почетната титла "архонт" - в знак на благодарност за финансовото им съдействие. И все пак - за разлика от влиятелната във вътрешнополитически план Сръбска православна църква, българската не допуска да бъде използвана за националистически политически цели. Авторите на анализа на фондация "Конрад Аденауер", които очевидно са добре запознати с църковния живот в България, констатират също така, че се забелязват известни признаци на подобрение. Така например съществуват сайтове, на които интересуващите се миряни могат да следят и оценяват действията на висшите духовници. Това все пак е нещо. А най-много надежди се възлагат на онези млади свещеници, които успяват да сформират жизнени църковни общности в крайните квартали на София или в провинцията. Някои митрополити обаче явно осъзнават опасността, произтичаща от тези "своеволия", и местят въпросните свещеници в други църковни общности, пише ФАЦ, цитиран от Дойче веле... |
| Много им се иска на някои да направят и от БПЦ корпорация, да я разделят на лобита и да натикат и нея в индианския резерват като всичко друго в България. |
| Едно уточнение - специално Иван Желев НЕ Е от "сорофците". И да, митрополит Николай е кандидата на Бойко, Костов, Паси, Сорос, хелзински комитет, и пр. мерзавци. Един съвет към тези които с лека ръка плюят Българската Православна Църква - не го правете. Недейте защото това са топорни удари в основата на българщината. И бъдещето на България като независима държава. Ако някой знае рецепта какво и как да се направи, нека предложи. Ако ли не, спрете мътния кален поток! Много е лесно да се руши но кой взима да реди камък върху камък? Мнозина от вас не сте запознати отвътре с църквовния живот, с реалните факти. Да не говорим, че Православната Църква е хилядолетен организъм. Опитен, мъдър и подпомаган от нашия Спасител. Далеч по-коварни люде са се проваляли в стремежа си да унищожат Православната Християнска вяра. Нека изберем страна. Врагове или защитници сме ние? |
И да, митрополит Николай е кандидата на Бойко, Костов, Паси, Сорос, хелзински комитет, и пр. мерзавци. Извинявай, но ако може едно поне доказателство, че митрополит Николай е кандидат на Костов, Паси и Сорос (да оставим настрана, че все пак това е доста разнолика компания). |
| Допълнение и корекция към вчерашния ми пост за кризата в БПЦ. Днес прочетох целия устав, не само няколко подбрани члена като вчера, прочетох и сайта на БПЦ, който има богата информация и много документи. Та положението е следното: на 6 ноември, тутакси след смъртта на патриарха, старшият по митрополитско служение член на намаления състав на Св. Синод, Григорий, свиква заседание на намаления състав (отсъстват Кирил и трима други). Калиник предлага Йоаникий за наместник председател на Св. Синод и Николай - за наместник на Софийска митрополия, което е противозаконно и противоуставно (вж. по-долу). Решава се Григорий да изпълнява според устава длъжността временно ръководещ Св. Синод до избора на наместник-председател в седемдневен срок, а наместник на Софийска митрополия да стане Николай. Това също е противозаконно и противоуставно, защото, както посочват в особени мнения Галактион и Гавриил, съгласно чл. 10 ал. 1 от Закона за вероизповеданията и чл. 42 ал. 1 от Устава на БПЦ Софийска митрополия не може да се управлява и представлява от друго лице, освен от Българския патриарх. Освен това решението е взето в намален състав, отсъстват четирима митрополити. На 10 ноември се свиква ново заседание, на което присъстват 12 (Григорий, Калиник, Йоаникий, Дометиан, Кирил, Неофит, Натанаил, Игнатий, Галактион, Гавриил, Николай и Амвросий), отсъстват само 2 (Симеон и Йосиф, които са в чужбина). Председател е Григорий. Изслушват се особените мнения на Галактион и Гавриил. Решава се гласуването да е тайно, което не е противоуставно. Кирил получава 7 гласа, Йоаникий - 4, Неофит - 1. (Впоследствие Йоаникий изпраща писмо, с което се отказва да участва като кандидат в избор за патриарх, има го на сайта на Сливенска митрополия.) Изборът на Кирил е уставен, защото дори и при 14 митрополита при равенство определящ е гласът на председателя Григорий, който пръв поздравява Кирил с избора, т.е. подкрепя го, а не възразява на избора. След избора заседанието продължава под председателството на новоизбрания наместник-председател Кирил и в присъствието на Йоаникий, Дометиан, Григорий, Неофит, Натанаил, Галактион, Гавриил и Амвросий. Напуснали са Николай, Калиник и Игнатий. Решава се в новия намален състав, че новоизбраният наместник-председател Кирил е и управляващ Софийска митрополия до избора на патриарх и софийски митрополит. Решава се да бъде изготвено общо удостоверение за настоящия състав на Св. Синод. Писмата на Николай и Григорий, които критикуват решенията на заседанието от 10 ноември, нямат правно основание и не пораждат правни последици. Отмятането на Григорий явно под сериозен външен натиск и казаното от Станишев за намесата на директора на изповеданията пораждат съмнения, че правителството поддържа групата на Николай. Евентуална правителствена намеса в работите на БПЦ би представлявала несъмнен интерес за ЕС. А също и дълг на вярващите е да се опълчат срещу това ограничаване на религиозните им права. Неизбирането на Николай, който е неизбираем по възраст и е компрометиран, в т.ч. с фанатична нетолерантност към католиците, ще бъде и удар срещу прогнилия и катастрофален за страната герберски режим. |
Това също е противозаконно и противоуставно, защото, както посочват в особени мнения Галактион и Гавриил, съгласно чл. 10 ал. 1 от Закона за вероизповеданията и чл. 42 ал. 1 от Устава на БПЦ Софийска митрополия не може да се управлява и представлява от друго лице, освен от Българския патриарх. Освен това решението е взето в намален състав, отсъстват четирима митрополити. Цитираният член на устава не казва нищо подобно: Натисни тук Чл. 42. (1) Когато патриаршеският престол овдовее, Светият Синод временно се ръководи от старшия по митрополитско служение член на намаления му състав. Той уведомява за кончината Поместните православни църкви, президента на Република България, председателя на Народното събрание и министър-председателя и ръководи делата на Българската православна църква – Българска Патриаршия до избирането на Наместник-председател, което се извършва в седемдневен срок от овдовяването на патриаршеския престол. (2) Наместник-председателят със Светия Синод предприема необходимото във връзка с избирането на нов Български патриарх, което трябва да стане най-късно до четири месеца от овдовяването на патриаршеския престол. Законът за вероизповеданията - да: Чл. 10. (1) Традиционно вероизповедание в Република България е източното православие. То има историческа роля за българската държава и актуално значение за държавния й живот. Негов изразител и представител е самоуправляващата се Българска православна църква, която под името Патриаршия е правоприемник на Българската Екзархия и е член на Едната, Свята, Съборна и Апостолска църква. Тя се ръководи от Светия Синод и се представлява от Българския Патриарх, който е и Митрополит Софийски. (2) Българската православна църква е юридическо лице. Устройството и управлението й се определят в нейния устав. (3) Алинеи 1 и 2 не могат да бъдат основание за предоставяне на привилегии или каквито и да е предимства със закон. Но, никъде не се казва изрично, че временният председател на Св. Синод следва да е и временно изпълняващ Митрополит Софийски. Както вече споменах, вземането на Софийска митрополия има ключово значение за бъдещия избор на Патриарх. Тя има най-много делегати на Избирателния събор, така че и.д. Софийски митрополит, ако е митрополит получава предимство при бъдещия избор. Затова, по мое мнение, най-удачно е за тези няколко месеца, Софийска епархия да не се управлява от друг митрополит, а до избора на Патриарх и Софийски митрополит да бъде управлявана от викарния епископ на починалия патриарх и Софийски митрополит. Ето функциите на викарните епископи, според устава на БПЦ: "Чл. 94. (1) Епископ без епархия не се ръкополага. (2) Светият Синод може да ръкоположи епископи за помощници на Българския патриарх като предстоятел на Българската православна църква и Софийски митрополит, както и за помощник на престарял или заболял митрополит. По искане на митрополит и по преценка на Светия Синод при необходимост за Църквата Светият Синод по изключение може да ръкоположи епископ. (3) Викарният епископ при богослуженията подпомага епархийския митрополит. (4) В административната и стопанската област викарният епископ упражнява правомощията, които са му възложени с писмена заповед или изрично упълномощаване от епархийския митрополит." |
Отмятането на Григорий явно под сериозен външен натиск Недостоен ученик на премиера - Той поне се отмята от ден до пладне, на митрополита му трябваха три дни и три нощи. Ако честно, срамно си е, откъдето и да го погледне човек това поведение! Искам да чуя какво би казал "архонтът" Манджуков, ако бизнес-партньорът му му звънне три дни след сделката и рече, виж сега, оттеглям подписа, пък ти твойте компютри ли, компоти ли, каквото искаш, това си ги прави! |
| бонго, трябва да си разноглед* за да ти се стори тази дружинка разнолика: Бойко, Костов, Паси, Сорос, хелзински комитет, и пр. мерзавци. криви пръсти на черна ръка. * използвам думата заради словесния каламбур и без намек за лична обида към теб |
| Бонго, В устава също е така - Чл. 38. (1) Българският патриарх е и Софийски митрополит. Респ. изборът на наместник на патриарха е и избор на наместник на Софийския митрополит. Гавриил посочва в особеното си мнение, че избирането на две различни лица на двата поста на 6 ноември (се прави с цел да) компрометира и бъдещия избор на патриарх (например с номинирането на делегатите на събора от Софийската митрополия, които са двойно повече от тези от другите митрополии), а това е в интерес на Николай - той иска да се протака изборът. Но уставът ясно казва - 4 месеца, март 2013 г. Николай навършва 50 г. през май 2019 г. А църковен събор за промяна на устава, обясни Кирил, се свиква само от патриарха или от упълномощен от него наместник, какъвто явно няма. Т.е. няма начин Николай да се кандидатира уставно на предстоящия избор. Не харесвам Николай заради идиотщините му с католиците и глупостта му за трагедията на Охридското езеро. Явно е мракобес, а сега виждаме, че е и твърде напорист, невъздържан, правен нихилист, че лъже и явно е склонен към манипулиране и изнудване на колегите си. Досиетата тук явно нямат роля - другите двама без досиета не са с Николай, а самият той няма досие, защото е твърде млад, на 20 г. в 1989 г. Баща му обаче е офицер от ДС. А сините (изглежда и Борисов) агитират за Николай, въпреки, че не е избираем, и пак наливат вода в мелничката на Инокентий, който самият едва ли знае. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Чичо Фичо |
| От интервю с д-р Николай Михайлов - Политици, бивши или настоящи, се изказват по въпроса какъв да е патриархът, дори шефът на НИМ Божидар Димитров си позволи да “номинира” пловдивския владика Николай? - Добре е да се знае какво иска Божидар Димитров, за да се попречи да стане. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: engels! |