Отиди на страница:
Да попитам: Като ликвидираме частните училища Въпросът не беше ли: Бива ли с държавни пари да се задоволяват частни амбиции? Никой тук не е казал да са закриват. Даже е хубаво да има, дори и да има и няколко за "надарени" деца така, че държавата да може да сравнява и да коригира образователната си политика, ако случайно в тези училища се родят някакви дабри практики. Образованието е консервативна система, търси се спокойствие и сигурност за максимално възприемане на познанието. Нека експериментите с държавно финансиране останат за университетите и научни институти. |
| Туткалчев, има статистика за нивото на грамотност и образованост по страни и то от 19 век насам. В края на 19 и през по-голямата част на 20 век България е на водещо място в света по грамотност и ниво на образованост на нацията. |
Както казват колегите, работещи в основни училища, рибата се смирисва между 5 и 7 клас заради безумните програми, а от 8 до 12 съвсем се овоняват нещата. пак поради липса на нормалност. Да, Писи, точно така, провалът в образованието започва в прогимназията, а в гимназиалната степен нещата достигат до пълна катастрофа. Но това не е толкова заради безумните програми, колкото заради факта, че децата на тази възраст започват да се еманципират, да проявяват по-голяма самостоятелност и да попиват общата култура, ценностна система и поведение, присъщи на обществото. Родителският контрол и учителският авторитет вече не са на същото ниво като в началното училище - пак поради чисто възрастови характеристики. В гимназията пък вече the generation gap е в силата си. Разбира се, фактори са и допотопните методики, и ужасяващите учебници, и слабото личностно присъствие на учителите (учителките), но основното си остава пренасянето на мутренския манталитет на обществото в училище. За това има лек. Но то е предмет на друга тема. |
Туткалчев, има статистика за нивото на грамотност и образованост по страни и то от 19 век насам. В края на 19 и през по-голямата част на 20 век България е на водещо място в света по грамотност и ниво на образованост на нацията. Дай ги, де, дай ги тези статистики да ги видим. |
| Отде ги взимате вий тези неща? – – Тъй ли? Браво! – одобрява той с пълни от сочната круша уста. – Аз обичам  |
И аз искам да си купувам книга всяка седмица. Но не мога. Защото заплатата не ми го позволява. Моята заплата позволява да си купувам книги колкото си поискам. Около $30, но това е цената на една бутилка скоч. Сит на гладен не верва. Гладните са лесно мамипулируеми, а освен това са и елементарни - за това са гладни. |
| Писи, не знам дали си спряла да четеш, ще се радвам да не си. Само че статистиката е безпощадна: 29 пъти повече книги се купуват в Западна Европа, отколкото тук. Ако говорим за качеството, то е добре да видим какво най-масово се купува тук: фентъзи, кримки и хорор. Същото е и по света. |
Дай ги, де, дай ги тези статистики да ги видим. Ами нали си грамотен. Намери си ги. Има книги има и Гугъл. Ако не можеш да се справиш, срещу скромно консултантско заплащане ще ти ги дам. Няма да откажа и субсидия. |
| Ламби, що ли не си интересен. Можеш да се правиш на политически клоун, ама това бързо омръзва. Голословните ти изцепки не са тайна за никого. Предизвикваш само досада. |
29 пъти повече книги се купуват Абе кой днес, освен компютърно неграмотните пенсионери чете на хартиен носител ? Вдигнете пенсиите и ще запазите за още известно време покупките на хартиени издания. - Освен това, писаният текст е само един от начините за обмен на информация. Има много по-широки потоци и е напълно нормално при увеличената с хиляди пъти информация, спрямо тази преди 50 години, да се използват по-широките информационни канали, като видео, например. |
Туткалчев Прав си, че не само безумните програми са виновни. Факторът родители е важен. Повечето учители са безлични и с липса на авторитет поради всеизвестни причини. Една от тях е, че професията е непрестижна, неуважавана и слабо заплатени в България. Проблем е и липсата на ранно профилиране. Методиките не са чак такъв проблем. Въпрос на лична подготовка и интелект е как си организираш часовете, за да им е интересно. Както и че дори и в тези времена, учениците като разберат, че няма да им позволиш да ти се качат на главата, мирясват. Лично ние всяка година си позволяваме да "изгоним" двама-трима. Това се разчита като ясен сигнал от останалите, че никакви безобразия няма да се търпят. Имаме си и добри правила на вътрешния ред. Родителите ги подписват. Личен принос на директора/директорката е какви учители подбира. Разбирам, че в София няма как да се подбират учители, защото почти никой не желае да се занимава с тази професия. И в провинцията вече трудна су подбират, защото старите се пенсионираха, младите идват с ужасна подготовка, ние, между 35 и 55 годишните, все още държим фронта. Сега в кризата е малко по-лесно все пак с подбора на кадри. Пак ще напиша. Проблемите са много, но е добре, че са ясни. Остава да има желание за промяна. Но няма. |
| Какво им пречи на хората да купуват и четат стари книги - по лев-два струват на сергиите. Аз например чета предимно книги издадени преди 50 или 100 години и стигам до извода, че хората тогава са имали по-малко информация, но повече време за мислене. А в областта на обществените отношения почти нищо съществено не е измислено от времето на Платон и Аристотел. |
| Туткалчев, поздрави и от мен, ама що не си коментираш темата, вместо моята личност и твоето отношение към нея ? Може и някога да съм тема на статия, но сега не съм. Даже няма да ти напомням форумните правила, които имаш обичая да газиш. |
Истината е, че умишлено не се гони качество в държавните училища, за да стават все по-атрактивни частните училища и частните школи, които подготвят за различни изпити. Е кой да го "гони" това качество? Освен учителите и директорите на самите училища май няма кой. Имаше тук във форума една "грийнхорн" учителка дето обясняваше, че като се вдигнат парите за заплати и всичко ще се нареди. При предложения за високи заплати (само) срещу високо качество не беше съгласна с едното от двете неща. В държавно-общинските училища обикновено не се интересуват от качеството а само от парите, защото винаги има оцеляване. В частното училище няма как да оцелеят ако не поддържат някакво качество което да накара хората да си дадат парите. Когато се увеличат стимулите и възможните шамари и за държавните училища, тогава ще има истински разговор за качество. Докато се стигне до приемливо ниво на масовото качество, далеч не всички частни училища ще оцелеят, но и доста държавни също. |
Е кой да го "гони" това качество? Освен учителите и директорите на самите училища май няма кой. Имаше тук във форума една "грийнхорн" учителка дето обясняваше, че като се вдигнат парите за заплати и всичко ще се нареди. Ти изобщо ли не разбираш, че няма как да" гониш" качество, когато държавата иска количество??? И когато разни мутри - прости и необразовани, успяват повече в живота, отколкото умните, знаещи и можещи хора Освен това не знам кой какво и твърдял, но аз лично никога не съм казвала, че като се вдигнат заплатите на учителите и веднага ще стане по-добро образованието. Аз постоянно пиша, че трябват сериозни реформи. Ми вземи прочети няколко мои поста в тази тема и ще видиш. |
Тя е длъжна да си свърши работата. ние сме ддлъжни да я накараме. защото свикнахме да се спасяваме поединично, затова държавата си позволява да нехае и да върши безобразия. След като над 23 години ни набиват в главите - "Не питай какво прави държавата за теб, а какво правиш ти за държавата" (лош превод, ама тиквите по върховете така мислят), май ще чакаме още 2 пъти по 23 години, докато нещо се промени. И няма да започне от подобряване качеството на образованието, хората повече ги вълнува безработицата, сметките за парно и ток, цената на бензина, ... Ето, Туткалчев предлага нещо конструктивно, ама искате ли да се борите за неговите идеи? Всъщност организирането на българските училища през турско ... (всеки да си допълни харесващата му дума) не е ли започнало точно така? С някакви кооперативни форми, настоятелства и т.н.? Защо да не се даде възможност поне на тези хора, чиито деца са реално дискриминирани, да се организират? Сега, а не в светлото бъдеще... |
В частното училище няма как да оцелеят ако не поддържат някакво качество което да накара хората да си дадат парите. Нищо подобно - не ги зорят за да не избягат. Вместо това залагат на добри битови условия, добро отношение, подмазване на родителите, включително суперлативи за тъпичките им отрочета. Родителят естествено е горд и щастлив и развързва кесията. Бизнесът върви, хартия се продава, всички са доволни, знания няма. |
Brightman Нищо подобно - не ги зорят [учениците] за да не избягат. Вместо това залагат на добри битови условия, добро отношение, подмазване на родителите, включително суперлативи за тъпичките им отрочета. Родителят естествено е горд и щастлив и развързва кесията. Бизнесът върви, хартия се продава, всички са доволни, знания няма.  |
| Туткалчев, Брайтмана е прав за образователната система на българите по време на Възраждането. Уникална е. Читалищата също са уникална структура. И понеже българите не са имали ясно класово разделение, училищата са посещавани и от богатите деца на чорбаджиите, и от бедните деца. Линк и аз не знам как да ти пратя. Но чети история и ако искаш история на педагогиката в България. Както и история на българската образователна система. Малкото лордче в Англия е било немислимо да седи на един чин с детето на слугата. |
Методиките не са чак такъв проблем. Въпрос на лична подготовка и интелект е как си организираш часовете, за да им е интересно. Съгласявам се частично, Писи. Методиката е нещо, на което самият учител трябва да бъде обучен, а не да си го съчинява сам. Но за съжаление в България е така много отдавна. За разлика от Западна и Централна Европа, където учителите са направо мущровани в това отношение, имат огромно количество помагала и когато преподават един урок, знаят какво точно да правят от А до Я. За да получат правоспособност, учителите там две години учат само методики и педагогически дисциплини. И после имат период на стаж - 1-2 години. Да не говорим за новите интерактивни методики, прилагани повече от 10-15 години, при които се залага на диалог върху подаден предварително материал, в резултат на който учениците сами си извеждат съответните заключения, теореми, закономерности. Преди десетина години френското посолство заедно с Министерството на образованието беше направило подобни помагала по българските програми по история, биология, химия и география, беше обучило учителите от някои френски гимназии и беше демонстрирало тази методика. Резултатите бяха забележителни. Но правителствата се смениха, директорът на Френския институт, който правеше това, си замина, и всичко умря. Готова най-нова методика беше отхвърлена. |