Отиди на страница:
| Макар и вечер, поздравявам автора на статията с едно "Утро" на Прокофиев. Както винаги, един чудесен, точен изказ, ненатрапващи се аргументи и факти, дори и за широката публика. |
| Господин Донков,"Бяла роза " в никакъв случай не е чалга. Натисни тук. Ето,това е чалга. Натисни тук |
| Правилно. Музиката се харесва, а не се "разбира". Какво и има да и се "разбира"? Седем тона и пет полутона, паузи там, динамика, хармония, полифония и разните му там други нещица свързани с "кухнята" са предимно за твореца и изпълнителя...потребителят не се интересува от тези скучновати детайли. Дали квинтолата изпълнена от обоя, дали крешчендото на тимпаните или пицикатото при виолончелите е предизвикало неговото одобрение, той често дори и не съзнава ( а и не би трябвало). Тази аурална склуптора просто влиза през ушите ти и ти я възприемаш или с любов, или с безразличие или с омраза. Едни се дразнят от накъсана ритмика, други от мазни тембри, трети от влиянието на ориенталски маками. Всеки си е башка луд. Това е абстрактно изкуство и се възприема по-скоро със "сърцето" (ако искаме да поетизираме посланието), отколкото с мозъка (въпреки, че "поетичното сърце" си е някъде в мозъка...това обяснение е за буквалистите). Фактът, че твоят вкус предпочита даден жанр, не те прави нито по-възвишен, нито по-интелектуален, дето има една "космата" дума. Ти просто си харесваш този род музика, или онизи и туй то. |
| Уважаеми господин Донков, тъга струи винаги от Вашите откровения. Докато при бате Димитри преобладават ирония и сърказъм, често и здрава гьостерица, някой път проклетисване - откровена гавра, с по-нисши умствено индивиди, при Вас ни поглъща носталгия по неродено дете, ненарисувана светла мечта и недовършен финал на задушевна мелодия...Стилно е, Ваше е, неповторимо е, и е тъжно. Вие сте деликатен човек, който на мравката път струва. Възхищава ме това Ваше качество, да търсите някаква логика в правото на живот на негативизми и примативизми, дори в залялата ни помия, наречена чалга. Можете с невъзмутимо търпение да снимате бурени, блатни пейсажи, утайката в пречиствателни станции и да представите цялата купчина от негативи - всеки да си ги проявява сам, в лабораторията на самотното мислене. Нощем, в изгнание. Прочитайки Ви, много от ревностните читатели ги прогонва тъгата без изход. Тъгата, която не вижда спасителен бряг. Затова са толкова малко на брой коментарите, вие съзнателно слагате бариера пред коментари... Светът щеше да бъде по - добър, ако ги нямаше Митко Пайнера, Слави Трифонов, чалга певиците и певците, знайните и незнайни - откровени простаци и циници без граници, вируси, паразити, мутанти, които храбро се размножиха в помийните ями на чалгата. Защо ми се струва, че тази зараза пристигна от Сърбия и сръбската част на Македония? А при нас избуя до границите на видиотяване. Докато в реквиема за призрачно българско село, с умираши къщи, имаше някакво утешение - макар и микроскопично, в това есе има само присъда. Благодаря Ви, все пак.... От сърце да си пожелаем да чуем някой път и оптимистични акорди, Маестро! |
| Анастаси, прав си, че "Бяла Роза" не е чалга, ама и никой не казва, че е. Впрочем и това, които си пуснал също не е чалга, а просто бъзик, много нескопосан, за съжаление, при това. Чалга е ей това: Натисни тук С всичките и "екстри" и "прелести"...   А този "рап" - остравям на вас как да го наречете: Натисни тук   | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Капитан Немо |
| Хайде да се повторя: 30 Януари 2013 19:29 Не слушам чалга. Не знам даже дали ми харесва или не. През 1991, когато напуснах България, чалга нямаше. То нищо нямаше тогава. Изглежда обаче, чалгата се харесва на много хора в България. Добре или зле, този стил се наложи в страната, и не можеш да обвиниш хората, че харесват нещо. Не можеш да ги накарш да слушат насила Виенската филхармония, нали? И не е нужно. По стечение на обстоятелствата в България не са се родили велики композитори като Бах, Бетовен, Моцарт, Чайковски. Тяхната музика се слуша и се харесва на много малък кръг хора. Нека го наречем интелектуален елит, или каквото там искате. Останалите хора, да речем 90% харесват не-класическа музика - джаз, поп, рап, ...... и чалга. Това е положението. И ако Митко Пайнера е взел отлично бизнес-решение преди години, и е инвестирал време и пари в чалгата - защо това да е непременно лошо? |
| Г-н Донков, великолепно есе! Напоследък чета Вашите есета. Предишното Ви беше изключително силно! С благодарности! |
| Ако виното е кръвта на Бога, бирата е част от метаболитите Му. Ако Симфонията е душата на Музиката, чалгата е неминуемата духовна помия - винаги има петимни да я консумират. |
Изрядко се появяваха някакви жалки парчета Това ме подразни, а не издразни. Не можеше ли да се използва непретенциозното "по-рядко"? Инaче четиво с много смисъл, даващо широко поле за размисъл и обсъждане. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Mura |
| Музикалната компания "Пайнер" записа три албума на тенора Ивайло Гюров. И младите започнаха да слушат и опера. Тенорът никога не би запял чалга, но направи дует с Нелина - чудесна песен. Записа песни, пяти от Андреа Бочели, Хосе Карерас, Лучано Павароти. Но щом е в Пайнер - значи е чалга. Известния по света като златната флейта Кристиян Коев изнесе концерт в зала "България". Искаше да изпълни песента "Аве Мария" заедно с Азис - песента е писана за кастрат - не му разрешиха. Правел го за пари. Това, ще по този начин щеше да привлече младите, бедните "културтрегери" не ги интересува. Щом те нямат и никой не се интересува от творчеството им, за никой да няма и никой да не е популярен. Не може в Меката на класическата музика - зала "България" - да пее "Бащата на чалгата", та дори и класика. То бащата май се казваше Тодор Колев и свири и пя в залата, ама неговата чалга се издаваше от "Балкантон", пък и е гъст с всички културтрегери от София (не от Димитровград), така че, за него може. Нима Ванеса Мей, Васко Василев, Бонд, Апокалиптика не поднасят класическата музика по един нов начин, та да стане тя привлекателна за широката публика? Да, те са велики (без Васко Василев - българин, млад, красив, умен, талантлив, успял - е как да не го плюеш?), ама ако запишат в Пайнер, ще станат чалгаджии. Е как бе, господин Донков, да се върне младежта в залите, при толкоз завистници със силен глас в милата ми Родина? Ако завистта се продаваше и струваше и една десета от цената на патрола, България щеше да е по-богата и от Кувейт! |
| Сиров "Бяла роза" не е чалга, Славка Калчева пее само автентични народни песни, малко с по-модерен аранжимент, но я издава Пайнер. Занчи е чалгаджийка. И песните и са чалга. Още повече, че се слушат и жената не може да си почине от участия. Какво по-лошо от това за великите хора на изкуството, дето познатите им телефона не си вдигат когато им звънят, защото знаят, че за пари ще ги вънкат? Когато тази музика се нарече регетон, когато Шакира си върти задничте части, когато я пеят Джипси Кингс заедно с Ищар, когато носи името на Горан Брагович (без да е създадена от него) - тя е ненадминато изкуство. Ноооо, когато е изпълнена от български изпълнител, обикновено с превъзходен глас - то това е най долната извратения на човешката природа. Особено, ако този който я изпълнява, печели пари. Че другите не искат ли? |
| Има само 2 вида музика: тази, която харесваме и другата. Затова съм на страната на автора, нека тези които милеят за не-чалгата направят колкото Пайнер и да отговорят достойно на предизвикателството. Иначе слушам почти единствено класическа музика, но нямам злоба към чалгата. Щом се изпълнява значи има кой да я харесва, макар и за един ден. |
| Не знам дали има смисъл да пиша това за г. Донков, който явно не чете форума. Но ако го четете, в тоя форум, г-н Донков, е имало немалко смислени теории как и защо се появи чалгата. Съвсем накратко, това не е "фолк", а професионален комерсиален жанр, продуциран от мутри и предназначен за лумпени, т.е. която има солидни основания да живее и печели предвид влиянието на мутрите и многочислеността на лумпените. Лумпените са хората без корен, захвърлени в големия град на прехода, лишени от соц поминък и самоуважение, респ. вкус. Естетически чалгата е компилация от късноосманската вулгарна музика на градските низини (плюс други влияния, вкл. от съвр. западен поп до Боливуд), която намира публика сред низините из всичките постосмански земи и се ползва и с известна екзотичност за западния непретенциозен турист. При соца тази постосманска музикална среда имаше - по политически причини - по-широко разпространение в Сърбия и Гърция и затова у нас се приемаше като "сръбско" и "гръцко". Османският характер на чалгата е причината за нейната пълна естетическа чуждост спрямо традиционния български селски фолклор, това просто са различни вселени. Г-н Донков поставя и един реален проблем - участието на бившите априлски и пр. социалистически културтрегери, композитори, продуценти, певци, инструменталисти, текстовици и пр. в производството на чалга. Ясно - трябва да се живее, никой не може да хвърли камък. Разбира се, елементи на чалга имаше и в старата ни соц естрада, и те се засилваха през 70-те и 80-те години, та имаше някаква приемственост. Най-сигурният белег кое е чалга и кое не - е вулгарността. Вулгарността е като порнографията - не мога да кажа точно какво е, но тутакси я разпознавам, щом я видя. Щом чалгата губи вулгарността си, като надявам се в случая с песента по музика на Т. Русев и по стихотворението на г. Донков, тя престава да бъде чалга и става обикновена естрада или каквото там е. Чалгата далече бие по вулгарност сходните с нея образци на масова култура от Африка, Предна Азия, Латинска Америка (в последната католицизмът създава съвсем друга среда). Давал съм много конкретни примери за това. Проблемът с европарите за Пайнер, най-големият продуцент и издател на чалга (а и на други неща) е напълно реален и се състои най-вече в това, че за да има европари, трябва да има и българска държавна субсидия. Особено българска държавна субсидия за чалга е абсурд, а също и евросубсидия. Абсурд, защото, първо, чалгата е печеливш продукт и Пайнер има почти монополни позиции, т.е. субсидията е недопустима държавна намеса в пазара, против конкуренцията и потребителя, и второ, защото естетическото съдържание на чалгата не е хич съзвучно с интереса на държавата като такъв. Чалгата например учи слушателя да бъде лош гражданин, престъпник (на закона мамата е*бал съм, карай бясно на червено и се сбий заради мене), да не работи и плаща данъци, а да търси лесна далавера (и в Сибир когато бях бели мечки продавАх), да не създава семейство и да възпитава деца, а да се занимава с беразборен промискуозен рекреативен секс (ах, банана) и пр. Една цивилизована държава би обложила чалгата с данък порок и би използвала постъпленията за естетическо възпитание на децата, а не да чака чалгарите сами да се сетят. Освен това има и друго. Чалгата е културна долница и тя, разбира се, си има право на съществуване като такава, но у нас липсва културната горница. Налице е масово обезкултуряване, чалгизация, което се проява не на последно място и в популярността на примата Борисов, в интелектуално безкритичното, ирационално и аморално възприемане на света, което всекидневно виждаме и тук. Тази безкритичност, аморализъм, цинизъм и позитивистична едномерност, вкл. възрастова едномерност, просто диша духа на чалгата. Обикновено младите, тийнейдж деца се бунтуват срещу възрастните, това е и биологически обусловено, и социалнопсихологически. Младежката субкултура обикновено е изградена на бунта на поколенията, на конфликта на поколенията. Нищо подобно в чалгата - и 50-годишни матрони, и тийнейдж им дъщери заедно въртят оргиастични задни части по масите. Аз за разлика от г. Донков съм слушал и чалга, това е много лесно с Тубата, с интереса на изследовател, макар да предпочитам съвсем други видове музика за слушане. На радио Пандора имам няколко десетки станции, от Бетовен, Дебюси и Шостакович през Чик Къриа, Том Жобим и Сантана до Джон Ленън, Дийп Пърпъл и Марк Нофлър, обичам понякога да слушам и соц естрада от 60-те и 70-те, и примерно Висоцки, и чилийски агитки от 70-те, и Червоне гитари, и Марила Родович... Дори съм изливал тук патриотична похвала, че Азис събрал 30 хил на стадиона, а Цецка Величкович - само три хил. Разбира се, Азис не може да пее, няма глас. И самият факт, че българинът мачо харесва един избелен, епилиран гей циганин от Костинброд, подражаващ троглодитски на някакъв Фреди Мъркюри или Майкъл Джаксън, има и положителна интерпретация, като прогрес. И че другите балканци, например косовските албанци в Ню Йорк, харесват много чалга и я имат в колите си, и с това България им се явява като интересна, значима страна, е полезно. Но като цяло чалгизацията на България, г-н Донков, е национална трагедия, докато не е уравновесена с (поне толкова мощна) културна горница. Тя е белег на несвобода, простотия, безхаберие, безбожие, бедност, порок и безнадеждност. | |
Редактирано: 4 пъти. Последна промяна от: Чичо Фичо |
| "Бяла роза" е градска кафанска песен, циганска, borderline на чалга. Обикновено веселбата обаче не се свършва с нея, стига се до Азис и Ивана. Азис няма кастрато глас, няма никакъв глас. Абсолютно некадърен е като вокалист. Чалгата е клубна музика, ек-статична, за куфеене. Не мога да си представя да си седиш у дома сам и да слушаш съсредоточено чалга със слушалки. Кеворкян, тоя същ колос на соц културтрегерство, имаше най-голям принос за израждането на чалгата, както и Слави. Тодор Колев беше по-друг - като Чаплин с цигулчицата, с полуавтентичните си цигански шуменски чалгии за варненския влак с вино и коняк. Това беше за друга публика, ретро, миришеше на старо, на реститутки и бяло сладко. В България няма многобройна образована в истински университети професионална средна класа, която на запад поддържа масовия интерес към високата култура. За един българин би било eye-opening опит да види едно безплатно лятно оперно представление на Голямата поляна в Централния парк в Ню Йорк, с 50 хиляди празнуващи, полегнали на лек пикник с вино и свещи, предимно млади, професионална средна класа хора от всички раси. Едно влизане в Мет опера или Ейвъри Фишър хол, или Карнеги хол също, както и опашките пред музеите. Американският университет създава образована средна класа. Ама то и съветският университет и дори технически институт също създаваше. В САЩ още не съм видял прост лекар, адвокат, инженер или архитект, а у нас... (Виж, зъболекарите...) | |
Редактирано: 4 пъти. Последна промяна от: Чичо Фичо |
| "Бела роза" си е чиста помия. Помията, наречена милостиво "чалга", НЕ Е БЕЗОБИДНА. Тя е поток от помия, който се влива в душите на слушателите. СЛЕД ТОВА те го изливат в леко преработен вид връз околните. |
Така че трябва да съм предпазлив, когато споменавам попфолка. Спорът и така е хаотичен, понякога екзалтирано разгорещен. Имам чувството обаче, че мнозина от онези, които се горещят, тайно слушат и припяват - особено на маса. Не съм попадал на смислен дълбок анализ откъде се появи тази музика, какви вини и какви заслуги стоят зад нейния победен марш в българското общество Подкрепям. Наистина има върли противници, които после си тактуват на маса я с крак, я с ръка. Не мога да ги виня. Ако мога да дам скромния си принос за възникването на чалгата. Възниква от смесването на няколко "фолклорни" ритъма в един, като поради наслагването музикалното въздействие е такова, че влияе на подсъзнателно ниво на слушащия. Доколкото знам, поп-фолкът тръгва от бившата СФРЮ, където тази музика се създава с цел обслужване на голямата югославска диаспора в света. И понеже тя е била шарена като вкусове, религия, бит и манталитет, този "буламач" стил се оказва, че пасва на всички. И това някъде откъм началото на 70-те години, когато вече касетофони и касети са навлезли масово в продажба. Оттам нататък нещата само се развиват почти лавинообразно. Следват видеокасетите, компакт дисковете, сега вече и всички такива сайтове в интернет. Иначе бившите югославяни имат чудесна естрада, на години напред от нашата, както и много качествени изпълнители. Но е по-непозната от чалгата, защото с промяната през 90-те, а и малко преди това - именно буламач стилът нахлу и наводни България. Донякъде го отдавам на това, че поради тогавашните ограничения много българи, особено в западна България, "ловяха" и слушаха и гледаха югославски радио и тв програми. А поради елементарността и донякъде универсалността си, чалгата "лепваше" повече, отколкото истинската естрада. Може пък да е и до национален наш манталитет.  А една музикална къща си иска нова техника. Това не ти е армията, че да й спазариш стари самолети... А затова - страхотно попадение. Добра кратка характеристика за държавни приоритети. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Breitling |
| Чалгата започва там, където се преминава границата на приличието. Когато от еротика се минава към порно. От един... по-откровен език - към вулгарност и пошлост. Дори само в рамките на музикалния език, границата се преминава чрез предозиране на ориенталското, сладникавото ио тогава накъртват. Но те не "накъртват" когато се съчетаят с предозиране на алкохол и опиати... Затова чалгата е и музика на многото алкохол. На хората, които обичат да прекаляват с него и тогава им трябва прост, набиващ се ритъм и ясно натрапчиво послание. А темите трябва да са "първични", за да са разбираеми от замъгления мозък. Пияният човек трудно говори за любов, но лесно за секс. Прочее, границата се минава и при словото. Ето, горните излияния на известния ни форуме Фичо са пример за ЧАЛГА, защото приличието е преминато. Пример: "жанр продуциран от мутри и предназначен за лумпени". Грозна обида към много хора и то несправедлива. Нахалната неграмотност, в случая музикална, е също чалга: "Азис ... няма никакъв глас. Абсолютно некадърен е като вокалист." или "В България няма многобройна образована в истински университети професионална средна класа, която на запад поддържа масовия интерес към високата култура" ???? Моля? Какво е висока култура - опера? А какво добрата българска народна музика - "проста култура" ? И затова е обект на изследване и подражание в целия свят? Масовият българин на село слуша народна музика. И не обича чалга. Онази, калната чалга се слуша в градовете, от музикално объркани хора. Те са агресивни, затова явлението се натрапва. |
| Прочее, от Бяла роза ми се повдига. Текстът вероятно е нормален (никога не съм могъл да го изслушам), но повтарянето на сладникавите натрапчиви мотиви е убийствено. То в това е и трикът, химията, на чалгата. Някои хора, като Брайтмана, носят на интрузивно сладникаво, както мексиканец може да рупа люти чушки... |
"Бела роза" си е чиста помия. Помията, наречена милостиво "чалга", НЕ Е БЕЗОБИДНА. Тя е поток от помия, който се влива в душите на слушателите. СЛЕД ТОВА те го изливат в леко преработен вид връз околните. Hugin ??? На българска сватба бил ли сте? Виждал ли сте как скачат сватбарите на тази мелодия?! Не че съм слушал чалга, но БЯЛА РОЗА е нещо мнооооооого далече. |