Отиди на страница:
| Хей, момчета, дайте малко по-отворено, дайте малко по-разчупено, стига с клишета и етикети, Азис бил такъв, Тодор Колев онакъв, лумпени, вулгарност, реститтки. Пари. Субсидии. Все този плач за субсидии. Най-накрая се намери някой дето да прави пари от музика - жив ще го изядат! Моля ви, слушайте музиката, която ви харесва (без да пречите на останалите). Хубаво нещо са, разбира се, и обучителните матинета в читалището, и оперните спектакли за трудовите колективи, но честният простак (по Карбовски) ще ви каже откровено какво мисли за всичко това - няма да го цитирам...Хората наричаха това "Цигу-мигу" и сменяха станцията, но - понеже нямаше Фреди и Апокалиптика - попадаха на "обработен" автентичен фолклор или на правилната соц-естрада - в най-добрия случай получаваш Катя Филипова и Незабрава в ре-минор и такт 3/4. Бате ви Грациан ни припомня: If it sounds good, it is good. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: БатВаню |
| Това което е чалгата за България, в Америка е комерсиалното латино, агресивно налагано, и я няма изобщо "невидимата ръка на пазара". Ако това Натисни тук не ви развълнува, погледнете си тена в огледалото. |
в най-добрия случай получаваш Катя Филипова и Незабрава в ре-минор и такт 3/4. В ре-минор и 3/4 не е ли и скерцото на деветата симфония на Бетховен?  Аз отдавна питам тук - какъв е музикалният критерий за "чалга" и никой не може да ми каже друг, освен че когато Чичо я чуе, я разпознава. |
| Чалга е ориенталски кючек, донесен е от турците, сърбите го приели охотно - кафанса музика. За 500 г. българите не засвириха и не заиграха кючек, стана популярен след 1879г., но най-вече комунистите го харесваха, всички комунистически празненства завуршваха с кючеци, въпреки че по политически причини (друже Тито) официално беше забранен. Известна кючекиня от ония години е била Емилия Масларова. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Maximus II |
| Аз съм доста скръндзав на суперлативи, но този път Калин Донков е направо великолепен! Палчета  още за Vezuvius, дъртреалист и Manrico |
| Господин Донков, ако ви интересуват директни фондове на Брюксел или на Брюксел чрез София(Кохезионен фонд например), аз бих могъл да ви помогна. При това с най-голямо удоволствие и разбира се - безплатно. Европейските програми са над 30 и по някои от тях се разпределят пари ежегодно и за изкуство. Или за техника, която да се използва за изкуство - музика, танци, образование и т.н. Може да се кандидатства с предложение по обявени теми и програми. И ако предложението бъде оценено над определен праг, то ще бъде финансирано от Брюксел. Няма да мога да помогна обаче, за финансиране без състезание. Това за Брюксел е абсолютно сигурно. За София не толкова. Сам виждате какви скандали се вихрят за тези пари, които се разпределят в София. |
....Аз отдавна питам тук - какъв е музикалният критерий за "чалга" и никой не може да ми каже друг, освен че когато Чичо я чуе, я разпознава... И аз нямам точно определения за куха манерка, ама като се търкулне по калдъръма - веднага я разпознавам...  Чичо ако не друго - поне е написал подробно, макар и твърде "по философски" за повечето от нас историята на чалгата. Да се изцепиш, че нищо не е казано е просто селяндурщина (да не се бърка със добрия скромен селянин, който вече се е преселил в по-добрия свят) и обикновено изпонакалъчване. Да, всеки разпознава чалгата - когато мелодята е 100% копи-пейст от всякакви кючекчии (латино, афро, сръбско, гръцко, че измежду българското) без и една нота промяна, когато певачката има гласови възможности на кукумявка, джуки като маймунски г@з и цици като любеници (изкуствени, задължително), когато й се вижда сливиците отдолу погледнато, когато текста би накарал един каруцар от 20-те години на миналия век да се засрами... но най-вече - ВСЕЛЕНСКАТА ПРОСТОТИЯ, която цялата "песен" излъчва. Последното се усеща от пръв поглед и "ноти", ако ще певачката да е с вечерна рокля на Гучи, чанта на Фенди и глас на Адел... Айде пак пускам една еталонна чалга, да си я сложи Манрико в рамка, като има ноктюрнови съмнения:Натисни тук И накрая за прочистване на рецепторите - един мехлем за душата: Натисни тук |
| Е, от известно време и тук се увеличиха пишещите форумни ***********.(пусти банове, човек вече се съобразява с какво ли не. Някои се съобразяваме, другите бан не ги лови, както и да е.) Та... Фичо щял да каже кое е чалга и кое не е. Фичо занимавай се с фичовщините си и не хващай лопатата за дръжката. Още Алеко е казал кое и какво е чалгата, изводите се налагат сами - чалга е имало още от турско време, както казваше баба ми - става дума за "турско време", за чалга тя май не беше чувала. Останалото - всеки има право да си пише каквото си ще. Аз чалга не слушам, не давам около мен да слушат чалга и в заведения с чалга не стъпвам. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: taidzi |
| Намерих да го вмъкна от интернета, ето го: Кой? Аз да ги мразя? Съжалявам, гълъбче, че лошо си ме разбрал. Аз съм в състояние да се възхитя, да се забравя, да се захласна до екстаз от хубавите наши меланхолични народни песни, но от българските песни, а не от онези гнуснави пародии на чуждестранните вулгарни песни, които байганьовците ни предават изкълчени до неузнаваемост чрез ония цигански форшлаги и къртения на гърлото с пиянски трели и фиоритури… Ний имаме песни, но нямаме певци. Аз съм готов да прегърна своя враг, ако ми изпее, както трябва, песента „Богдане, бог да те убие“ или „Я запретни, Вело моме, бели ръкави“ и да погледна накриво приятеля си, когато видя, че се възхищава от „Зелен листец“, „Каранфилчето“ и други такива цигански прелести… | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: taidzi |
| НЕПРОТИВОЧАЛГАДЖИЙСТВАЙТЕ Дайте сега да се върнем в първо отделение и да започнем от там: До, ре, ми, фа, сол, ла...потече ми сопола. Това двустишие, беше едно от първите ми сблъсъци с иронично-вулгаристична нотка в музикален контекст и аз го намирах за смешно и нетрадиционално...виж ти, един вид...човек може да пее и такива " смешни глупости", значи...хи, хи, хи,хи. Малките деца се впечатляват от почти всичко, но когато наред с казионните химни на "санираната" музика предназначена за благовъзпитанието на изправни социалистически труженици, възпяващи красивото, героичното и монолитното, като "Майски балони, летете, летете", "Пусть всегда будет солнце", "Води ни Партийо, води ни", "Свири, хармонико, свири" те чуят и някои образци на нетрадиционално използуване на музиката и започват да се заинтригуват. Когато по пионерски лагери, те трябва да пеят и маршируват през деня "Пионери, комсомолци, комунисти винаги в единен строй", то привечер когато влезнат в спалните помещения започват да се забавляват с едни съвсем други напеви, които в общи линии са песни за пиратски кораби, воденици задвижвани от вино, обрани бижутерски магазини и разни такива интригуващи въображението на младите дихатели нещица, нямащи нищо общо с препоръчваната от музикалните капацитети репертоари. Напротив, това бяха едни спонтанни изригвания на неизвестни народни творци, които просто придобиваха популярност поради липса на адекватна легализирана такава музика. Така възникват и войнишките (възпявайки дизела червен и златната арда) и затворническите (тъмничарю, братко мили, направи се на заспал) и ученическите (щом се кача на тролея почва да ми става хея). Понякога това музиката е от известна песен ( вулгаризирана с подобаващ, най-често "мръсен" текст), а понякога си е съвсем автентична, обикновенно базирана на "светата троица на анонимния творец"(Ла минор, Ре минор, Ми) Лека, полека съзрявайки и слушайки постоянно музика по радиото, през онези времена, ние оформяхме нашия вкус. Едни се въодушевяваха от Робертино Лорети, други от "Скъсал си Черньо чехлите", трети от "Суингъл сингърс", четвърти от "Севастополски валс", пети пък от проникналите иззад желязната завеса образци на чуждоезични вокално-музикални форми...като дете, ти нямаш представа за какво пеят тия ми ти битълци, ама пък ти става едно толкова хубаво, че чак ти се иска да крещиш и скачаш в такт с тяхната музика. На всичкото отгоре тези станции биваха заглушавани, а колкото един плод е по-забранен, то той е разбира се толкова по-сладък. Почти всеки си намираше нещо което да го радва и да стопля душичката му. Музиката, които някои наричат чалга, други поп-фолк, трети турбо-фолк, а четвърти новокомпонирана е в действителност новият фолклор на балканските народи. Тя се произвежда именно от народа за народа и третира тематики които са близки до онези с които нормалния човечец се среща ежедневно...там има и курви, има и пиене, има и делавери има и всичко онова което е част от живота и по същия начин по който нашите предци са обрисували в творчеството си онова което ги е вълнувало през тяхното си време, така и днешните творци на неофолклор описват с "думи прости" онова което ги заобикаля. Нищо ново под слънцето. Докато творците на "неонази" музика се опитват да творят творби по канонизираните шаблони и намират лимитирана публика за своя продукт, то за всеобщо учудване на някои хиперинтелектуалци, почитатели на "онази" музика на тълпи посещават заведения, концерти и други подобни мероприятия, където техните "герои" пеят, въртът гъзове и показват новите си силиконови притурки...след като това ги прави щастливи, кои сте Вие, дами и господа да им забранявате да се радват на онова което ги ощастливява? Помислете, как вие бихте се чувствували, ако някой се опитва да забрани, очерни и поругае музиката която вие харесвате. Аз, лично, си спомням, какви псувни сипех по заглушителите на радиостанциите пускащи музиката която ме правеше щастлив. Колкото за корените, процесите и изпълнителите на този род музика, някой друг път ще ви пусна по-подробна информация. И не забравяйте: Music is the best ( както казва най-великият): Поздрави с една "американска чалгичка"  :Натисни тук -Клизменият бандит от Илинойс |
| Граци, извинявай, ама на дългата елегия ще ти отговоря кратко - ЧАЛГА=ПРОСТОТИЯ, братче, колкото и сложнописно и дълбокодумно да се волеизразяваш... |
| Ей, кога съм казвал че е сложнотия? Тъй де, простотията е естественно явление и ходи по хората. Не може обаче да се забранява нещо което е предназначено за прости хора, тъй като такива съществуват и те също имат право на своя естетика. По същия начин по който аз бих се възмутил, ако някой тръгне да поругава Ерик Сати, Франк Заппа, Кинкс, Кинг Кримзън, Роланд Кърк, Стравински или Мориконе (тук цитирам по малко от 0.1% от творците които аз лично харесвам много) аз ще съм направо бесен. Кой си ти, човече, та да съдиш моите избори? Никой няма правото да казва на другите какво е хубаво за тях. Толкова. Радвай се на твоите радостоносители и остави и другите да се радват на техните. Ама ха...аман от "естето-регулировчици".  |
| Граци - още едно уточнение - има разлика между прост (неук) човек и простак. И аз на никой не забранявам да е нито прост, нито простак. Първото обикновено е обстоятелство, но второто определено е въпрос на избор. Наздраве! |
| Грациане, в защитата ти на "правото на различност" тя покрива ли и - пошлостта и вулгарността, визуална, текстова и музикална? Например, в границите на попфолка има, вярно, простовати парчета, но "чисти", но има и просташки. Като посоченото по-горе. С какво право ги слагаш заедно? Едното е простовата музика, без амбиции, добре, не може всичко да е Токата и Фуга, а другото е ... отврат. |
| Does humour belong to music? Вулгарното за едного е хумористично за другиго. Красивото за едного е грозно за другиго. Няма един еталон за измерване на субективни величини. И това не е само в музиката, но и във всички други изкуства. За едни Пикасо е визионер надникващ в нови измерения, за други е просто посредствен художник. За едни Ксанакис е гениален композитор, за други е просто производител на хаотични шумове и звуци. За едни Стравински е ненадминат в полиритмиката пионер, за други е просто, ами...к'во пък чак толкова...гъзарщини и позьорство. За едни Бунюел е най-великият дадаист, за други е досаден и скучен. Колкото хора, толкова и мнения. Аз, лично много харесвам пародийността и едни от любимите ми автори са именно онези "осетили" тънката нишка, като да речем "Рокери с Мораву". Гениалността на Борис Бизетич (динамото на групата), се състои не само в способността му да пародира всеки познат ни стил, като почнеш от диско, минеш през кафанска музика, чалга, автентичен фолклор, мексикански мариачи напеви, унгарски чардаши, френски шансони (даже нашият майстор на пародията - Тошко Колев изкопира една негова песен в своя албум - "Кес ке се", ако се сещаш), реге, аржентинско танго, гръцко сиртаки, руски романси и какво ли не още, но и хумористичните текстове са съответно съгласувани с "амбиента"... Натисни тук Натисни тук Натисни тук Натисни тук Натисни тук Натисни тук Натисни тук Натисни тук Натисни тук Франк Заппа, също успява да се издигне на ниво в което не може да бъде категоризиран като такъв или онакъв - той просто е уникат родил се преждевременно и недооценен от широката публика. Разбира се, аз не очаквам онова което аз харесвам да е одобрено от социалната среда. Харасва ми и туй то...ако на теб не ти харесва - ами, дреме ми, в общи линии...аз не те принуждавам да слушаш онова което аз слушам. |
| Благодаря за великолепните Рокери с Мораву и за Запа ... но виждам, че имаме семантичен проблем, разминават ни се понятията. Във всичките ти примери аз не виждам чалга. Чалгата не е вид музика, тя не е отделен жанр. Тя е ... вид качество, по скоро липсата му. Поне аз така мисля... |
| В действителност има термин чалгия и този род музика е с дълбоки ориенталски корени. Много популярна в Македония, където трите главни "чалгаджийски" школи са: велешката ( от родния град на жена ми- Велес), битолската и скопската. Та, ако става въпрос за чалгия, ето точно това е чалгия (автентична): Натисни тук Много си мислят, че Македония е развъдник на "онази музика", която имаш ти предвид и която в България неправилно наричат "чалга", но в Македония този род музика беше, а и все още е заклеймявана като "шунд" ( демек "кичозна" и беше забранено да се излъчва по македонските медии. В последните години малко се поолаби обстановката и можеш да чуеш и там нещо "по-така"  Доколкото знам от ушеслушци и очевидци, в момента там се слушат и гледат български и сръбски канали, които да задоволят вакуума от този род музика, а моят приятел и колега - Наско Джорлев ( авторът на Баладата за Гунди и Котков, Лажи лажи Вере и още стотици популярни песни и в Македония и в България беше принуден да свири из Босна, Херцеговина и Сърбия...и аз съм свирил с него в град Билеча, но поради политически причини му казаха да няма "бугари" в оркестъра си и затова колаборацията ни беше кратка...тогава такива бяха времената ) Гранд дамата на сръбския неофолклор - Лепа Лукич (говорихме си преди 2-3 години с нея, тъй като тя често гостува тук в една сръбска кръчма) ми каза, че в действителност нейната кариера е стартирала в София в хотел "Балкан" през късните 50 години на миналия век или много ранните 60 (не можа да си спомни точно...просто каза...много, много отдавна ) Ха иди, та ги разбери. Има доста певци и певици на този род музика в България които притежават разкошен глас и в определни ситуации е нормално да бъдат "аурален фон" за дадени народни веселия. В края на краищата, когато се съберат сума ти и българи, не върви да се пуска Вивалди или Стен Гец, да речем. Аз не играя хора ( едвам си изкарах изпита по народни танци в консерваторията), но като гледам с каква страст скачат тук разни приятели и си викам, ами след като се радват хората толкова на тази музика ( която е в общи линии с приложна функция...както асансиорната, да речем) не знам защо са ги погнали толкова разните му интелектуалци? Нека всеки си се радва на онова което го радва, в края на краищата...тъй де...ама ха...  |
| Грациан е прав, разни хора, разни вкусове и всички имат право на живот. Обаче влизате в капана на спора коя музика е по- , а това е субективно усещане, как беше "по вкус и цвет, ... ". Проблемът е друг, с цел социално инженерство, елитите налагат свои концепции в изкуството. Чалгата е част от планираното опростачване на плебса. Гневим се че ни я правят задължителна. Това са технологии, развивани от преди ВСВ в Америка а сега и в целия свят. Няма нищо случайно, спомнете си как беше налаган "социалистическия реализъм". |
| Грацко, има свобода, има и слободия. Мъчим се тукана да ти обясним, че второто си е жива анархия, а ти ни викаш "Кой си ти, бе?"... Има си очеизвадна разлика между определено пошлото и просташко, и уникатното и недоразбрано. Примери и ние, и ти сме дали - и сме на едно мнение по принцип. Многократно повтаряната лъжа, баче, не става истина...  |
| В тази връзка се сещам че „Близу“ спря "Фолклор ТВ" , единствената, която показва автентична народна музика. Ще кажете бизнес, ама този канал е в Топ 20 на най-гледаните телевизии в страната. (А уж народа си искал чалгата!) Къде е бизнес интереса, а "невидимата ръка на пазара", явно се отказват от печалба в името на някакъв друг интерес. Интереса е идеологически, трябва да забравим че сме българи и да повярваме че сме балканци, кючеци, ориенталска простотия и "Великолепният век"! Такава е парадигмата на новия комунизъм, наречен Нов век, Нов ред, Американски век, както искате... От "Фермата", през "451 градуса по Фаренхайт" ще скочите направо в "1984", | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: Maximus II |