Отиди на страница:
| "А и като ти направят данък сгради космически, защото живееш в центъра с мизерни доходи как ще го плащаш." - Не може да имаш скъп имот и да "нямаш доходи". Така е навсякъде по света. На това се крепи всъщност капитализма. |
Пасторално Първан Стефанов Аз влязох в тоя свят като Исус, повел дванадесет овце на паша. Тревата имаше на утро вкус. И цялата природа беше наша. Денят светлееше от кукуряк. Денят преливаше от оптимизъм. И ние с гугли, бели като сняг, за проповед с апостолите влизахме. Но лятото ни би със прах и дъжд. През зимата зад хълма виха вълци. И забелязах изумен веднъж, че сменяха овцете ми цвета си. Едната посивя като вълче. (Ах, страшно ми прилича да съм в сиво!) И тъй поред... което ще рече, че всичко към защитен цвят отива. ... Сега край асфалтирания път и край масивите от тежко жито дванадесет вълчета ме пасат и ми е сигурно, и ми е сито... |
| Скромен си, поете! Както винаги! Твоето е по-силно и незабравимо: Последен Калин Донков Тайно се плашим от всеки възторг неуверен По-понятна тъгата ненужна-но ярка Всъщност света ни така справедливо измерен Просто не може на всеки да бъде по мярка Нервно живеем, а нервите станаха здрави Празнично светим- а празника пак ни прескача Грижата само човек на човека подава Като излъскано в хиляди длани петаче Колко наивно закривах от срам синините Лекувах по лицето тревожните знаци Мигар са малко онези юнаци, които Носят усмивка, както се носят мустаци Нека когато завърша гнева си безвреден Когато затръшна горчивата своя тетрадка Най-талантливият вече да не е най-беден Най-храбрият да не живее най-кратко Най-красивият да е поне веднъж обичан Най-нежният да е най-сетне погален Най-мъдрият размисъл съвсем да не е трагичен Най-мъжкият разговор да не е непременно прощален Имам да чакам в този живот неизгледан Дълго ще чакам. Последна е мойта задача Да се засмея. Но тъй да се смея последен, Че да се чува как повече Никой не плаче |