Отиди на страница:
Така стоят нещата с българския експорт на мартеници по света. Най-доброто перо от нашия износ. Със забележителен ръст през последните три-четири години. Забележителен, но не и окончателен. Едно добро количество отгоре ще добавят онези, които ще заминат през март - на реверите си ще ги изнесат. А те ще са хиляди през този март. Има защо.. Точно това се случи днес и в нашия дом. Тъжно ... |
За автора -  !За Dodger - за ей това: "Може дори на въжета в бяло и червено да ги бесят виновниците за 23 години мизерия на народа" - чудесна идея !ЧЕСТИТА БАБА МАРТА НА ВСИЧКИ КОЛЕГИ ! |
| Честита Баба Марта на всички българи! за статията Около 50 български неделни училища ще празнуват тази събота и неделя и ще правят мартеници в цяла Испания. Да са ни живи и здрави! |
| В школото в Ню Йорк си имахме Бабомартенска работилница: (снимка: натиснете тук) (снимка: натиснете тук) (снимка: натиснете тук) (снимка: натиснете тук) (снимка: натиснете тук) | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: Нели |
| Напротив революция на мартениците е на българите по света, а у нас си е доматена революция. Само да не я омажем, като лютеницата ни. Защото хубава лютеница се прави от чушки, а сегашната е от домати и по- точно от нишесте и оцветител. В очакване на чудото |
| РЕВОЛЮЦИОНЕР (Надежда) Изгубих гласа си, почти пробих гърлото си от викане - виках: РЕВОЛЮЦИЯ!! РЕВОЛЮЦИЯТА Е ВЕЛИКА! ВЕЛИКА Е!! Възхвалявах я по площадите, участвах в протести и митинги, пишех лозунги, посещавах и стихове.. Имаше нещо тайнстевнно в нея и аз исках тайната да разкрия. Наблюдавах я понякога оттстрани, криех се, тичах след нея, следях я прикривах се, надничх иззад ъглите и я оглеждах и виждах как полусъблечена, обвита в знамена, покрай стената зад която се криех преминава и поглежда: повдигаше игриво изрисуваните си като гилотини вежди и някак си надмено, безсрамно, но елегантно и красиво ми намига. Бях млад тогавa и много скоро започнах да мисля, че ТЯ ми дава знак, че може би отново е решила да обиколи земята но този път не с друг, а с мен. Може би идваше времето, когато нещо трябваше да се променя. Бях ли този път аз избраника, Месията, Водача? Нима ТЯ ме очаква? И тръгнах след нея, с изгрева, от Изток натам, където мислех , че всчки ме чакат, чакат промяна, - на Запад, на запад, където в червеникавата мекота на полумрака проблясваха лъчи и аз дочувах омайна музика, прекрасни песни. Вървях уверено и разбирах, беше ясно - Тя е решила , че аз ако бъда с нея ще и бъде много по лесно и ще успеем - побеснях от възторг, оглеждах се в огледалата, ръкоплясках си сам - надут, арогантен, високомерен, и така стигнах до там от където всъщност би трябвало да започнем Но сиянието което виждах и следвах не беше от блясъка на чисти души- проблясваха парите , и прекрасните ритми които дочувах, бяха всъщност едно непрескъснато преживяне и премляскване Но надеждата остава, скрита зад начупените ни зъби. Може бе по-умен съм сега, и търпеливо чакам Тя отново ще се появи зад някой ъгъл... Хората едва ли биха оцелели ако не вярват че нещо в тях или в светът, може да се промени. Из книгата МЕСИЯ (Денис Денев) |