Отиди на страница:
| . | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Boatswain Spyder |
| Ей, хора от редакцията! Намерили сте на хубавото есе на Калин Донков да забодете това гнусно чучело Янка Партизанка! Недейте така, бе! Имайте милост към словото, миазмите от това същество са заразни, съсипват всичко! Донков,  |
| . | |
Редактирано: 5 пъти. Последна промяна от: Boatswain Spyder |
| Г-н Донков, благодаря Ви! От разказа Ви се сетих и за щъркела, свил гнездо на изхода/входа на София /едно, по мое мнение, нелицеприятно място/. И той се връща всяка година, там сред колите и безумието. Може би имат някакво послание живинките? |
| Това е Яне Янев. Малко инфо извън гуглето - често го дават в сутрешните блокове - подобрява перисталтиката на червата, когато кафето с цигара не помогне. |
| . | |
Редактирано: 3 пъти. Последна промяна от: Boatswain Spyder |
| ... силно се съмнявам, че това е точно бор. Трябва да намеря някой да го идентифицира, защото ако този сюжет със свраките продължи да се развива, истината трябва да се уплътни. Притиснато отвсякъде, то е расло нависоко, за да докопа малко слънце... Идентифицирам го като...България. Нали познах?  |
| Калин Донков Натисни тук |
Моля ви, не обръщайте телевизора си към сврачоците... Какво разбира телевизор от вечност  Благодаря, че разказахте за моето сврачешко семейство. Беше много тъжно, когато харесаха храната на котарака Гълъбаров на двора... И миналата година овдовяхме, бурите отнесоха гнездото - след повече от 10 години, през които си живяхме като добри съседи  От около месец си имаме ново гнездо и нова булка. Избраха си по-люлеещо се чаталче на същото дърво, което лятото поливахме, заради страховитата суша. Не събираха от изпадалите клонки на тротоара, а прелитаха до отсрещно дърво и си чупеха свежи. До 12.05 ще се измътят следващите майстори строители  П.П Свраките не са прелетен вид. С тяхната поява в градовете изчезнаха врабчетата и гугутките, за да дойде голямата напаст-гъсениците  А какво ще роди телевизорът на 12.05 - не вярвам да е нещо повече от "пременил се Илия - пак в тия" |
| "Всичко се повтаря - и птиците, и говорещите глави на екрана. Само че птиците, дори ако са същите, прелитат и си отиват. Имат мисия и я изпълняват. А онези от екрана все там осъмват и ако прелитат, то е от телевизия в телевизия и от партия в партия. Идва ми да обърна телевизора към прозореца - да гледат и да се засрамят. Но ме е страх, че ще урочасат пилетата..." *** Калине,за мене беше истинско удоволствие да прочета тази история. Не знам защо,но твоят разказ ми напомня за "Черното пиле" на Хайтов: "Стигнахме гробищата и там въз гроба на Гогоша погребахме черното пиле.Алито пусна първата шепа с пръст,а пък Саздо пукна с пищов и се провикна: -Тая година с пищов,догодина - с топ!Тая година в небето,догодина - дай си,Боже, в Кекето !... Пищовът пукна,музиката - свири ли,свири! Тая музика няма да я забравя: Мъртва ме в гроба положи, и тогаз ме целуни!... Кларинето жули нависоко,флигорните подпират отляво и отдясно,дебелата бурия като жива:"ъкъта-мъка,ъкъта-мъка!" - дере ти сърцето парче по парче." Още веднъж ...аферим сана,Калине ! |
| Защо под хубвия разказ са изкиприли тоя ....гей?!!!! Бай Хасане, преди много лета един човек ,ми разправаше,че разказа е по действителен случай от Станимака. |
| За автора Грачи прилетели | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: читатель |
| Много хубаво и истинско! Благодаря Ви г-н Донков! Врабчетата обитават подкеремидието на отсрещния покрив. Приютили са се три семейства там. Тази зима врабчетата изчезнаха нанякъде. В другите години ги храня когато земята е повита в снежна премяна, но тази ги нямаше. После, преди няколко седмици пак се появиха. Заеха си старите гнезда и дори ми се стриха много познати - дали са прежните обитатели? Обичам ги, защото са слънчеви птици. Те винаги посрещат светилото ни сутрин и го изпращат преди да се стъмни и да се скрият в гнездата си за през нощта. По време на тези техни ритуали чирикат с все сили. Понякога ги имитирам и те ми отговарят, може би имат някакъв код с бройките изчириквания - не знам, но отговарят със същият брой последователни звуци. Понякога идват дори когато храната им е подсигурена от сезона. Проверяват дали съм ги забравил? Кацат на парапета на малкото балконче и сякаш надничат в стаята. Ако мръдна и стана - бягат. Но инак, когато се гледаме ви-за-ви, те стоят или подскачат, но винаги въртят главички така, че да ме държат в зрителното си поле... Били са наречени от прастарите, забравени вече предтечи, "Слънчеви птици". Може би има някакъв отглас, през оттеклите се от канавата на времето еони, останал в името им с това на Бога-слънце Ра - вРАбчета. А може би не. Но ритуалната им връзка със слънцето, останала и до сега, я има и при нас - рядко осъзната. Нишката и залога на човешкото съществувание... Впрочем - не само на "нашето" - на всичко. |
| Красотата на българската природа (земя, ако трябва да се използват по-патетични думи) е обратно пропорционална на (не)кадърността на българската политическа прослойка. |
| Донков Птиците и дърветата събуждат човешкото у нас - телевизионните човеци. Да не ги забравяме. И Радичков има гениални мисли за свраките и хората... |
| Пенчо бре, Valeri Borusko Преди 9 месеца У Александра Розенбаума есть мин. 5 песен, с которыми он вошёл в историю российской авторской песни. И никто не исполнит эти песни как он. И понимать А.Розенбаума начинаешь очень ВЗРОСЛЫМ человеком, накопивши жизенный опыт, сформировав терпимость и интллек. Элитарная эта музыка. И Спасибо, что она есть. |