Добави мнение Мнения:8
Така и ние с вас: утре ще размишляваме, ще размишляваме, а в неделя - току-виж пак сме наторили някоя тиква с гласовете си. Е, споко де, то не става от всекакви размишления тор.  |
| Авторе, разказът-алегория е чудесен. Но конкретната ситуация по-скоро би могла да бъде кръстена "тикви посяват тиква". Лесно се получава възпроизводството. Затова тази обществена формула попада в категорията "неспасяеми". |
| Ще изкажа само съжаления и нищо друго. Не може такива прозаични нещица като избори в наше време да "тровят" литературата ни. |
| Литература, която е откъсната от живота - е като изкуствено цвете! Калин Донков винаги пише за истинските цветя, често за бурените, особено тези на човешкия морал, дано да продължи още дълго така! |
| Няма да се съглася, че това е литература: Така и ние с вас: утре ще размишляваме, ще размишляваме, а в неделя - току-виж пак сме наторили някоя тиква с гласовете си. И тя ще тръгне да се издига, докато един ден зяпнем от удивление и драматично се провикнем: к'ва стана тя? И няма да се съглася, защото именно Калин Донков го е написал, ако беше някой друг - от мене да мине. |
| Бе хора, за каква литература да говорим - това не е литература, а фотография, снимка на положението. Вижте например: "Мястото беше потънало в някаква странна глухота и времето сякаш не помръдваше". Ами оглеждам се наоколо и също и аз това виждам. Ако в някой и друг форум или на някой и друг площад е малко по-оживено, то оттам нататък всичко си е така - тихо, глухо, сляпо. Изразът "помръдващи като слонски уши листа" сега определено внушава многозначителност и подозрения, особено като се замисля, че статията била от 2007г. А за това, че "съдържанието му - каквото е останало от него - се е запазило само поради своята ненужност" какво да кажа - "Мерси!". Както и за надеждата: "Ако не беше зимата ...." |
Добави мнение Мнения:8