Отиди на страница:
| Има все още здрави селяни. Справка: спомнете си Коиловци. А държава няма. |
 За втори път в тоя вестник се споменават, макар и меко, страданията на българите в реззултат от заселването на кавказката паплач от турците в БГ. Част от тия изроди са се изселили в турция по време на Освободителната война, колейки и палейки всичко по пътя си*. Друга част са оставили потомство - смачканите им, животински сурати разпознаваме дори и в некои от днешните "политици". ---- * Във в-к "Сега" имаше статия, за с. Любенова Махала |
| "Беззащитността на нашите майки и бащи" ... Беззащитни са те най паче заради това, че са без защитата на своите ... деца. Де са децата на тези "майки и бащи"? Малко ... антропология, щом сте рекли. Едно племе плячкосва друго племе. Само дето другото племе не е ... племе. Що за племе е племе от немощни старци? Племе, що чака смъртта си. Такова едно племе. Царщината? Царщината, викам аз, да направи ... резерват. Резерват за Племето на старците. С бариери, с табели, с магазинчета за сувенири, с фаст фууд за туристите, с ... полиция на резервата. С казино. Непременно! Що за резерват без казино? С казино. От там ще иде парата, там ще се сбират ... инвеститорите. Голф? Голфът не е задължителен. Но може. Тогава - с голф купа - Купата на Резервата на Племето на старците. Събор. Ще им направим събор. Всъщност, те си имат - Копривщенския. Танц на слънцето? Нямат. Но пък играят стари вити хора в този ритъм. Сърдечен. Дум-дум-дум, дум-дум-дум ... Аборигени, автохтони демек. Червена скала? Червена скала ... Абе имаме една с конник ... Ама не е червена. Ако трябва да я вапцаме. Обаче е добра. Нека племето се събира там, родова памет, духовен център, енергии някакви, мистика, става ... Става и за туризъм. Етнопознавателен. Елате в България - страната на Племето на старците. |
| Не е толкова работата в селото, колкото в земята. Стъпи ли един път българинът на своя, собствена земя той започва да се окопава и да гради на нея. Така че, надежда за селото и за България има. Нещо не съм чул евроромите да краднат от малкото (засега) здрави и прави българи, които си работят земята. Поради щото онея имат някои неполиткоректни навици - суркане с джип, возене в багажник, бой до посиране и прочее. Проблемът на селото не е в наличието на роми, а в липсата на българи. |
 Българинът толкова силно обича земята си, че при посегателство е готов не да гине за нея, а бодро да се предаде, за да си му остане и си я гледа. То сега, какво, Господи ?Често се питам, като защо, че и как, един висок руски генерал-Командир на известните ни "по-малки" от преди 135 и кусур години, взел, че открил в поведението на нашите предци от Врачанско, еврейска жилка. Батинка мили, вж %-та хактивност на участие в изборите по Томина неделя и повече не ти е нужно...  | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: beagle |
Мдаа. Туй, дето не са го сторили османлиите е било по силите на руснацити с техните черкези и комунистите. За десерт - братчедите.  |
| За тва: "Всички власти, откакто аз съм жив на тази земя, са громели българското село в главното, което то е отглеждало и удържало в себе си - спокойната самоувереност, че стои върху земята си и с нея ще се справи и надживее изпитанията, несгодата и времето дори. Днес това село го няма. Партии и правителства, режими и съюзници го късаха, рязаха и съшиваха, обезлюдяваха го и го мачкаха, отнеха му гордостта, отнеха му приемствеността на нравите и добродетелите, отнеха му перспективата - смисъла на неговото съществуване. Няма да го припомняме сега, това е вече друго съчинение. Но ясно е защо едно село днес е безпомощно да се справи с нашествието. Няма ги поколенията, няма го самочувствието, волята и духът за съпротива са разпилени. Няма го изконното му предназначение - да храни, да откърмя нацията. И то вече няма какво да брани. Селото се превръща в плячка. Превърна се. Справка: Мечка." евалла ти,Калине, .Ама те това: "Християнското население имало задължение да приготви за пришълците къщи, селскостопански постройки, да отдели по чифт волове и млечна крава, земеделски и всякакъв друг инвентар. Определят им се ниви - есенниците са вече засети, а за пролетните култури селяните разкореняват парцели в общинската гора. Кавказците не харесват новите места. Отказват воловете и искат биволи. Навсякъде отиват възседнали, въоръжени, дори на нивата не свалят пушките от рамо. Работят до обяд, спят след пладне, а вечер излизат на грабеж. Плячкосват агнета, овце, кози, продукти, кожи, вълна." ни навява спомени за ранния "историк" Петрински /некой знае ли къде зачезна тоа капацитет?/. Всеки по-окумуш пишман-патриотар знае,че по османско време българите са биле роби и не са имале селскостопански постройки,чифт волове,дойни крави,агнета,кози,продукти,кожи и вълна за самите тех си,камо ли за тия страшни,мързеливи и грабливи черкези. Петвековно робство е това... тук-таме е имало чорбаджии-изедници и некой-друг град кат алтън Калофер /който днес тъне в мизерия/,ама като цяло сме биле под жестоко робство с отенки на геноцид. Толкоз жестоко,че даже и Паисий се е възмутил от повсеместното налагане на ... гръчкийо язик. *** Още веднъж ... за силния завършек,Калине. |
| АЛТЪНЛЪ СТОЯН ОБИРА ЦАРСКАТА ХАЗНА Даваш ли, даваш, Балканджи Йово... Хай гиди Стоян, Стоене, хай гиди Стоян, млад юнак, млад Стоян, млада войвода, Алтънлъ Стоян от Котел, от Котел града голяма! Снощи ми й Стоян замръкнал в гората Стоян, тъмната, в гората, в габъровата, с негово конче хранено. Стояну конче процвили, пък Стоян ми са й провикнал: - Горо льо, тъмна, зелена, стори се, горо, разгърни, сведи се, път ми направи, път ми направи да мина със мойто конче хранено! Снощи ми й хабер довтасал от мойта вярна дружина - скоро, по-скоро да ида, да си дружина поведа, на Алтън бунар заведа, че ще хазната да мине, царската, цариградската, със седемдесет татари, татари, чърни манафи и анадолски зебеци; татари да си изловя, манафи да си посека, зебези да си изгоря, хазната да си обера; горо льо, шъ я харижа на хора, на сиромаси! Гората шуми, не чува, никому дума не дума, ала Стояну продума: - Алтънлъ Стоян войводо, нито са пели петлите, нито са и повторили, да ти, Стоене, път сторя. Коги ти конче поцвили, коги ми самси извика, тогиз те разбрах и познах, по глас, Стоене, по конче. Скоро, Стоене, по-скоро, та си хазната превари, превари, та я обери, та да я дадеш, раздадеш на хора, на сиромаси. Улови пусти татари, чърни манафи посечи, зебеци да си изгориш - да не ми тъпчат тревата, да не ми кършат клоните, да не ми мътят водата. Сведе се гора, разгърна, Стояну път направила. А че е Стоян излезъл, на Алтън бунар отишел с негова вярна дружина, та си хазната превари; самси татари излови, самси манафи посече, зебеци в огън изгори: през гора да не минуват, през гора, през габърова, да не и тъпчат тревата, да не и кършат клоните, да не и пият водата. Че си хазната раздаде на хора, на сиромаси. |
| Цончо Родев Отмъстителят (Разкази за истински герои и по истински случаи) Натисни тук |
| ИНДЖЕ "В тия времена восташа разбойници многи, които се назоваха дахалии и кърджалии, изгориха села много и дойдоха на село в неделю месопустную, и оловиха много человеци и обраха и изгориха селото..." Из летописа на поп Йовча Като мътен порой се спуснаха кърджалиите от Бакъджиците надолу в полето. Напред беше Индже с дружината си, а след него, с диви викове и пламнала стръв на вълци, наваляха без ред на луди коне кърджалиите на Сиври билюкбаши, на Едерханоглу, на Дели Кадир и други главатари. Рядко беше се виждало такова страшно сборище: анадолски турци, зебеци, кюрди, даалии и капъсъзи. Хора, събрани от кол и въже, грозни, страшни, някои облечени само в дрипи, тъй че месата им се виждаха, някои в скъпи дрехи, натежали от сърма и гайтани. Натисни тук |
| Благоево (Област Разград) от Уикипедия, свободната енциклопедия Благоево - основано 1805 год. (по-рано Къзъл Мурад- до 28 януари 1878, Ново село- до 1880, Батенберг - до януари 1947 г. и от тогава до днес Благоево) е село в Североизточна България То се намира в община Разград, Област Разград. История [редактиране] При създаването си през 1805 година селото се е казвало Казъл Мурад и е създадено от бягащи от Дряновските колиби българи, подложени на терор, насилие и кражби от населените в този район черкези.... Натисни тук |
| Спомени на Радой Козаров Из личните спомиени Автор: Радой Козаров Аз Радой Тодоров Козаров роден на 27 октомври /ст. ст. 1856 година/, в с. Къзълъ-Мурад / сега село Батемберг/, Разградска околия, от родители: Тодор Михайлов и Пена Радоева Козарева, първия умрял 1878 година, на 62 годишна възраст и втората на 1908 година, на 93 годишна възраст, братя ми и сестрите ми живеят: Дона, Михаил, Вела и Иван в с. Батемрег, Петко и Милка в село Ярдъм, а аз в гр. Попово, гдето се засели на 1 януари 1883 година. ...................................... След една седмица башибузуците и черкезите запалиха и унищожиха цялото село Къзъл Мурад, което броеше повече от 800 домакинства и изклаха приблизително около 300 души. Натисни тук | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: The Bulgarian Lion |
| И ако обичаш ... прочети още веднъж есето и белким се сетиш каква е поантата на Калин. Щото,ако е до тръби и веене на байряци ... наш Метю и щурчо да са те изпреварили с поне една обиколка.  |
| ПЪТЕВОДИТЕЛ НА ГР. БЕЛОГРАДЧИК1 Градът като крепост е бил опорна точка и на султанските нападения срещу провъзгласилия се за независим владетел на Видинско – кърджалийският главатар Осман Пазвант-Оглу (1795 г.). Какво е било положението на населението от този край при премимаването на част от 200 – хилядната войска на Хюсеин паша, всеки може да си представи. Особено пък след разбиването й – на връщане! За това време още се приказва, че десетки години после „петел не е пропял“. Едно предание гласи, че Пазвант-Оглу, за да се осведоми за крайното оттегляне на разбитите Хюсеиново орди, проводил сама една хубава българка да тръгне за Белоградчик. И когато тя се върнала във Видин, незасегната от никой турчин, той обявил, че Видинско е вече спокойно. Незаличим спомен е оставил и походът срещу Сърбия (1876 г.). През града се е точила десетки хилядна анадолска армия към прохода „Кадъ-боаз“. Начело на войските вървели зебеци, таламбасчии и арапи - последните с вирнати пред себе си секири. Тогава градът Гургусовец (сега Княжевац, Сърбия) бил запален и разрушен. Име Натисни тук | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: The Bulgarian Lion |