Айде Фичо, че немам търпение... |
. М-хъм. Доц. Денков, внимателно лъкатуших с мисълта Ви. След един два мисловни водовъртежа засмукали ме в екзистенциалната перцепция на битието на "прекариат" и порязвайки се на реалностните подводни камъни поставени от изложението Ви ми текна въпросът - кой гений на образователното мисловно пространство изгради постановката да се бълва неуко и духовно осакатено в жизненото пространство. Може би Вашите собствени участия в "прекариатни" практики за обучения по разни модерни теми са породили тези купове въпроси? Или просто по случай светлия празник да осветлим нещо? Ами осветлете го Доц. Денков, осветлете го... |
Тъй като това става предимно в общества, основани на посредничества и услуги, а не на производство, прекариите са заплашвани всеки миг да изпаднат в по-низши и по-нищи обществени среди. Те до това положение бяха докарани българите преди 70 години от малоумните каскети, след като им бяха отнети средствата за производство. Няма как. Диктатура на "пролетариата". Така ли е, Брайтмане? |
Абе аз не бих казал, че връзката с общества с икономика предимно ориентирана към услуги е задължителна. Това е по-скоро частен случай, пък причината е по-скоро в разпределението на инициативата. Последната (инициативата) е нещо доста по-сложно и многостранно, отколкото сме склонни да отчитаме. Човек е каквото "яде", пък то е резултат на икономиката, тя е пък резултат на инициатива и винаги трябва да се отбелязва и оная част на инициативата - създаването на организация. Та тоя прекариат дето го дъвчи автора е вече всеобхватен - аз го възприемам като пасивни субекти, очакващи предполагаеми (от тях) механизми да ги засмучат в структурата на обществото, а активност проявяват само в ограничения спектър на позицията, в която попаднат. Това отношение вече обхваща масово и върховете на корпорациите - та казано иначе ние сме в такава дълбока цивилизационна криза, че сме луди ако се надяваме кризата да поутихне. Проблемът с цялата работа е, че проклетия пазар е в крайна сметка неотменим факт дори и за комунистите, па камо ли за останалите, а той се базира на търсене и предлагане - търсенето е все повече пасивно и свързано с нуждите от лустро на пасивни хора, склонни на инициатива само по отношение на смяна на една пасивна позиция с друга. Това ни убива - в момент, когато науката и технологията са на върха си в цялата ни история нуждата от техните плодове все повече се концентрира в малък кръг спонтанно оформящи се статусни фетиши и неизбежните инертни нужди. На България й трябва див Костовизъм, защото сме бедни и можем да го преживеем макар и с доста жертви, алтернативата е бавна смърт заедно с голямото Европейско семейство. Говоря ги тия неща щото ги виждам всеки ден не само в българи, всеки ден се боря с корпоративни среди (Американски впрочем) готови във всеки момент да се затворят в безсмислена рутина и заплатаджийство. |
Както обикновено - nothing to write home about. Много по-добра, макар според мене принципно погрешна, е статията на белетриста Попов, а поетът Донков си е както винаги вълнуващ. "Прекариат" е термин, с който се описва разпадът на устойчивата през трите десетилетия след ВСВ средна класа в развития свят. Това е същият процес от началото на 80-те до съвсем скоро, които наричаме според предпочитанията си "глобализъм и либерализъм" или "пазарен фундаментализъм". У нас загубата на устойчив поминък на масите след РМД приватизацията доведе и до лумпенизация на значителни маси. Политически израз на лумпенизацията бяха трите ирационални месианистки вълни - на царизма, лидеризма и рапонизма. Естетически израз беше чалгата. Смислен анализ на тези явления дава преди всичко съвременната (от последното десетилетие или две) икономическа наука, но така е било и по времето на Маркс де. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Чичо Фичо |
кризата не е инцидент, а постоянно обществено състояние, особено когато индивидуалното е висша ценност Щом индивидуалното е висша ценност, "грижата" е само за образа на обществото. |
Кризата на днешните и утрешни формални "общества" на индивидуализма, е постоянно състояние точно защото е ценностна. |
Преодолявайки Метода, системните ни философи смело се гмурнаха в "лошата" безкрайност. Хинтересно, но ще си го излая подир манифестацията... | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: beagle |
Какъв вървящ напред народ, какво възраждане тогава, когато прекариите, т.е. всички, нямаме право и изглежда друга възможност, желание и средства за общо и самостоятелно действие срещу несигурността в будно състояние? И от мен - да ни е честит празника, Денков! Колкото до другото, дето е болда - не сте прав. Забравяте Терминал 2! А и Калотина не е много далеч! Да не говорим за новия Дунав-мост 2 дето скоро ще му резнат лентата... ... Знам, тъжно е на такъв ден да се занимаваме с такива теми, но... |
Не ми хареса ... Насилих се дя прочета цялата статия, а обикновено такива писания ги оставям след първите няколко изречения, но този път сглупих и прочетох всичко. Не си заслужаваше заради малкото верни неща, да се чете всичко. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Аbaddon89 |
Аbaddon89 мили, от 24 Май 2013 18:22, , Кучето не търгува с акъл, а ти препоръчва да четеш. За да сетиш темата "по-просто", ще те перна само с една врътка, наречена Обществени отношения. Според "модерната" метода на четене и знание, тя е мръсна. Няма да ти я обяснявам, но понечиш ли да си свършиш задължението, светни си кълбото на Троица от тези отношения - Собственост, Колективност и Управление. Успееш ли, ще си надмогнал школското, но не само, а и ще му притуриш нещо, което не е длъжност да знаят, дори и системните философи. Диалектиката на тази Троица, е "мотор" на познанието ни за тази, уж вестникарска, а в действителност, темелна Тема на многогодишната ни Фор-умна дискусия : Свободен индивид или Достоверно общество !!!... Адаш, Честит Празник ! ... | |
Редактирано: 3 пъти. Последна промяна от: beagle |
Второ, защото сегашните идеолози се боят от признанието, че кризата не е инцидент, а постоянно обществено състояние, особено когато индивидуалното е висша ценност. Така почти всичко се обяснява със стрес, а обществото се описва най-убедително с категории от психопатологията. Не знам дали съчетаването на стреса с психопатологията илюстрира желаната от автора връзка? "Да имаш или да бъдеш"? |
"кофти се/ме прекарах/а" През 70-те едни американци-студенти живеещи за кратко в 10-ти блок на Студентските общежития много харесаха нашата дума КОФТИ. А онзи ден, точно на 24-ти май същисахме един англичанин, като му казахме, че МОШЕНИК идва от еврейското име МОШЕ (MOSES на английски). |
Едно, защото Хоркхаймер и Адорно продължаваха критически марксизма, недопустим в добрия тон на господстващия днес новоговор. Второ, защото сегашните идеолози се боят от признанието, че кризата не е инцидент, а постоянно обществено състояние, особено когато индивидуалното е висша ценност. Господстващият днес новоговор, т.е., господстващата икономическа доктрина е НЕО–ЛИБЕРАЛИЗМА, или както разбираме от някои филмчета по телевизия "Алфа", НЕО-ЛИБЕРАЛИЗМА е синоним на НЕО–КОЛОНИАЛИЗМА и ние сме икономическа колония на Запада. Западът и САЩ не могат да търпят свободни държави, затова бяха нападнати, както Югославия, Ирак, така и Либия и Афганистан. И други ще бъдат нападнати ако покажат, че не желаят нео-колониалния режим наложен им от Запада (Сирия, Иран, Венецуела, Северна Корея са на мушката, той нео-колониализма, вече завзе икономиката на Южна Корея след финансовия срив през 1997г.). Нео-колониализмът, прикрит зад теорията на нео-либерализма, е продължение на откровенния колониализъм отпреди войната, този път по-малко с военни средства (само в краен случай, както в по-горе изброениете случаи) а повече с икономически средства. А нашите управляващи и представители се държат, като прекарии, защото щат не щат изпълняват ролята на слуги на колониалните държави. И затова "Върви народе възродени" все по-рядко и по-фалшиво ще се чува. Май това е искал да намекне авторът, ама аз го казвам в прав текст. | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: Mrx++ |