Отиди на страница:
Не разбирам това възхищение от тия груби, прости, мръсни недохранени недорасляци в тенекиени дрехи- средновековните рицари! Стига приказки и легенди! Гуспужа, приказки и легенди за недохранените недорасляци ги разправяше едно време црвения агитпроп, за да си крепи мухлясалата теория за богатирите от широките народни маси. И сочеше като доказателство декоративните брони от т.нар. максимилианов тип, тоест от цели метални елементи. Фактите са малко по-различни: 1. Рицарите, в масовия случай понеже са благородници, са били по-образовани и по-културни от селското население, което е нормално. Разбира се, не са били по-образовани от монасите, което също е нормално. 2. Недохранени недорасляци е трудно да бъдат наречени - на селяните храната се е състояла предимно от хляб (когато го има), а на благородниците е била предимно месо. Поради което са били и по-едри и по-силни от широките народни маси. Като цяло са развивали физическа сила, доста над средната за времето си, а в днешно време с тях може да се сравняват може би само професионални тежкоатлети и ММА-биткаджии. 3. Средновековният рицар е бил професионален военен. Под думата "професионален" да се разбира човек, който се упражнява в това да убива хора с хладно оръжие, ежедневно, почти по цял ден. Най-добрата атестация за техните умения са точно кръстоносните походи - кръстоносците са буквално шепа хора, обаче с дисциплина, храброст и воински умения прегазват "развитите" ислямски държави по пътя си. 4. Средновековните рицари не са облечени в "тенекиени" дрехи. Доспехите им, по време на кръстоносните походи са сравнително леки - ризница, шлем, броня за тялото и наколенки. Изцяло "тенекиени" стават рицарите през 14-15 век, малко преди да отмрат като социален институт. Въпреки това, наследството им остава - това са френските "жандарми" и полските крилати хусари, облечени с целометалически брони и въоръжени с тежки пики и мечове, които свирепстват по бойните полета на Европа почти до края на 18-ти век. Като цяло тежката кавалерия, съставена от облечени в брони професионални военни, посветили живота си на убиването на врагове се заражда в пустините и преминава почти през цялата история на войните на човешкия род, бидейки еквивалент на танковете в днешно време. Дали ще са парти, тевтонци, катафрактарии, прабългари, алани, рицари, спахии, самураи, крилати хусари, кирасири, драгуни - всички са професионалисти и представляват брадвата, която главнокомандващият стоварва върху противника. Все пак важно е да се каже, че "съвременната" концепция - стремена, ризница и пика я въвеждат прабългарите и братчедите им. Конницата на хан Тервел, която устройва истинско клане на арабите, помагайки на Византия, формално погледната е "рицарска" - едри коне, едри мъже, ризници, метални нагръдници, шлемове, дълги копия и саби. Единственото, което нямат е кръст на туниката, ама пък каузата им е също толкова свещена. П.П. Затова дали са мръсни - ами, Средновековието като цяло е мръсен период, но философията, че къпеш ли се повече от веднъж годишно се разболяваш я въвежда Краля Слънце през 18-ти век. Просто са нямали сапун, не е бил измислен. |
И кръстоносците и мюсулманите в ранното средновековие правят на практика едно и също. Експанзия. Защо обаче го правят? Не е защото едните са добри, а другите лоши. има известна разлика в хронологията, от около няколко десетки години до няколко века, колега  А и един друг форумец писа за детския поход - няма как да бъде свързан с експанзия и завоевания. Много от децата са загинали, останалите са били продадени в робство. |
| Точно експанзия му е думата. За две-три поколения, въоръжени с една нова идеология (която на практика е компилация на предишните две големи религии) пустинните номадските племена стигат от Медина до Пуатие. Скандинавските викинги и те стигат чак до Сицилия. И те си имат идеология макар и езическа. Имали са и подходящи морски технологии. Между другото нашите Ханове, са имали други нехристиянски Богове (абе и те като викингите, само че препускайки по огромната украино-казахстанска прерия). Ама нали са си наши Ханове. Те откъде са тръгнали и къде са стигнали, да не говорим. Съперничеството между Рим и православието не е било по малко в сравнение с другите две страни на триъгълника. Така , че идентифицирането на православните българи с кръстоносните походи не издържа. Нито тогава нито днес. |
Точно експанзия му е думата. Точно напълно и абсолютно погрешно. Ето един опростен пример - ако някой напада някого в двора му, за да му отнеме част от двора, успява да му го отнеме и да си го добави към неговия - е експанзия. Ако обаче нападнатият се опита да си върне обратно парчето двор, което е негова собственост, и успее, това експанзия ли е? Би следвало нещата да се разглеждат в хронологически порядък, а не като отделни действия на мюсюлмани и християни. Ако не се следва и спазва хронологията, ще стигнем до откъса от една песничка от детските години - Ето идва Аспарух, прави немците на пух. |
Религиозният фундаментализъм е рядко явление сред мюсюлманите преди 19 век, но много добре познат на християните. Така е, не може да има фундаментализъм там, където религията е въздигната в ранг на официална политика и държавна идеология. Мюсюлманският фундаментализъм е продукт на ХХ в. - времето, в което в тялото на ислямската умма беше вкарана "отровата" на национализма и модерните западни политически учения. |
| Не може да се каже , че в Б-я липсва интелектуална мисъл след като след такава безсмислена, особено за правосланвието тема, има толкова много компетентни мнения. |
Това не е дървено филосовстване. Представи си две армии застанали една срещу друга. И двете армии по един и същи начин се нахъсват една срещу друга. "С нас е Бог!", "Или с нас е истинския Бог". Е има ли Бог някакво отношение към това какво ще се случи. Можеш да замениш Бог с "битка за демокрация", "свобода и щастие за цялото човечество (класовите врагове разбира се не са включени в цялото човечество)" Самото кръвопролитие (или поне избитите зъби - ако не се стига чак до кръвопролитие) има очевидно друг мотив. Разбира се, че и другият мотив присъства. Него винаги го дават като първи и основен за кръстоносците. Из речта на папа Урбан II в Клермон, призоваващ за Първия кръстоносен поход: "Ако ви възпира любовта ви към деца, родители и съпруги, помнете, че Бог казва в Евангелието: "Който люби баща си и майка си повече от мен, не заслужава любовта Ми". "Всеки, който изостави къщи, или братята си, или сестрите си, или баща си, или майка си, или жена си, или децата си, или земите си в Мое име, ще бъде възнаграден стократно и ще наследи вечен живот". Нека имането ви не ви възпира, нито грижата за семейството, понеже земята, която обитавате е затворена от всички страни с морета и заобиколена с планински склонове; твърде тясна е тя за многобройното ви население; тя не не е богата на блага и прозвежда едва толкова, колкото да нахрани онези, които я обработват. Затова вие се избивате, затова водите войни и често гинете от взаимно нанесените си рани. Загърбете омразата, прекратете разприте си, спрете войните помежду си и приспете несъгласията и противоречията си. Поемете пътя към (черквата) "Св. Възкресение Господне" (в Йерусалим), освободете онази земя от порочните племена и я подчинете на себе си. Тази земята, за която в Св. Писание е казано, че "текат реки от мед и масло" и която бе дадена от Бог на децата на Израел, е пъпът на земята; тя е по-плодородна от която и да е друга, подобо на рая на насладите. " Колкото и спорно да е, че папата искрено е вярвал (все пак поклонници съумявали да се доберат до Иерусалим, а някои дори успявали да се върнат), че в Светите земи текат реки от мед и масло и че приличат на райски градини, той несъмнено прелага материален стимул за бъдещите воини Господни. Но, ако човек внимателно се вгледа в речта, вижда, че ударението не пада там. Речта започва с изброяване на предполаемите зверства, които муслимите извършвали над местните християни, набляга на дълга на християните да освободят Св. Земи от неверниците. Материалният стимул идва едва тогава и сетне е допълнен с духовен - пълно опрощение на греховете. |
Нека имането ви не ви възпира, нито грижата за семейството, понеже земята, която обитавате е затворена от всички страни с морета и заобиколена с планински склонове; твърде тясна е тя за многобройното ви население; тя не не е богата на блага и прозвежда едва толкова, колкото да нахрани онези, които я обработват. Затова вие се избивате, затова водите войни и често гинете от взаимно нанесените си рани. Добър повод ми дава горното да се включа и аз в дискусията. Според мен, освен всичко друго, кръстоносните походи са замислени и, вероятно, изиграват ролята на ... социален отдушник, на релаксатор на напреженията, възникващи в европейския средновековен социум. "Светът е голям и спасение дебне отвсякъде" (ако ми е позволено да ползвам названието на филма), оказва се, става идеологическа теза на църквата. Кръстоносните походи са своего рода репетиция за по-късни явления - да речем, Конквистата. Заедно с това, разширяването на кръгозора на средновековния човек, сблъсъкът му с други светове и култури, зараждащият се плурализъм в мисленето, проправят път далеч напред - чак до Ренесанса и Реформацията. И не на последно място, кръстоносните походи създават социални структури - военно-религиозните организации на рицарските ордени и техните приорати - със съществена последваща роля в историята на Европа. В тях се експериментират и чрез тях се разпространяват религиозни, военни, социални, икономически и управленски практики и знания, частично почерпени и трансформирани от Изтока. Да се твърди, че те са априори ретрограден, консервативен и дори реакционен фактор в европейската история е доста ... пресилено и всъщност - опростенческо. Но длъжен съм да го подчертая - абсолютно опростенчество, при това недобросъвестно и предвзето, е да се черпи от кръстоносните походи вдъхновение или поне основание за съвременните политически доктрини на противопоставяне на Изтока и Запада, на Исляма и Християнството, в термините на религиозен, цивилизационен и дори ... етичен сблъсък. Това е контрапродуктивно и вредно. |
| Това го въртят и сучат от ок. 1000 години сякаш е нещо повече от история на човешката алчност и заблуда облечени във фантазиите на религията. Интерпретациите на тоз автор ми звучат като измишльотините на онзи Резун дето пише за историята на СССР - човекът преценил какво хората искат да прочетат като историческа истина и взел, че я съчинил. То и Цезар писал измишльотини за походите си в Галия - ама поне ясно защо - та да се издокара по-добре за поколенията. А съвременните ни фантазьори просто са напипали нишата в пазара, на хора които истината не ги интересува. * Впрочем, ако ще се спори кой е бил по-алчен, жесток или пък религиозно фанатизиран - рицарите или арабите - то това е все едно да се спори коя вода в по-мокра - в Черно или в Бяло море.  |
| Отделните кръстоносни походи си имат специфика и не могат да бъдат турани ангро, както го прави местната комуноидно-болшевишка фракция, в един кюп. Лично за мен най-сериозен и траен ефект върху историята на източна и централна Европа има 4ти КП - 1203-1204 и унищожаването на Византив във формата, действащ до този момент. Въпреки селджукската експанзия и загубените битки през 1171 и 1176 г. Византия все още държи сериозни позиции в Мала Азия, което по-късно и помага да оцелее като Никейска империя. Пораженията от 1204 г. върху историята на православните държави е изключително тежко. Византия губи освен хилядолетната си столица и морската си мощ и търговските си предимства в източното средиземноморие. Губи богатство, губи позиции, земи и най-вече голяма част от елита си. Този погром е предпоставка и за окончателното изгубване на имперсата същност на Византия, пълното оголване на централна, южна и източна Мала Азия, разрушаване (окончателно) на стратиотския институт и заместването му с пронията (взаимствана от модела на западна Европа). Вътрешното сътресение на полуострова, сепаратизма, последвалото нахлуване на татарите (монголите) предопределя разгрома от 14ти-15 век. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: каруцаря |
Но длъжен съм да го подчертая - абсолютно опростенчество, при това недобросъвестно и предвзето, е да се черпи от кръстоносните походи вдъхновение или поне основание за съвременните политически доктрини на противопоставяне на Изтока и Запада, на Исляма и Християнството, в термините на религиозен, цивилизационен и дори ... етичен сблъсък. Това е контрапродуктивно и вредно. Така е, по онова време християнството е било в своята буйна юношеска възраст, днес ислямът се намира в нея.Хващам се за думите за социалния характер на кръстоносните походи. Ако по времето на първия кръстоносен поход хората са добивали по около 20-30 кг. жито от декар, то 800 години след това този добив остава почти непроменен, при непрекъснато нарастващо население и европейците все така продължават да се самоизтребват. И все пак, смятам, че водещо начало на кръстоносните походи е религиозният фанатизъм - по онова време християнството се намира в своя "фундаменталистки" период. |
| явно тука некои другари не могат да схванат, че средновековния европеец, както и средновековни арабин са били религиозни и силно искрено вярващи, което си е било съвсем нормално и избщо не е правило впечатление, както, ако сега например имаш телевизор. Не мога да схвана защо е необходимо да бъдат окачествявани и едва ли не осъждани тогавашните хора от камбанарията на човек от 21 век. |
Погледнато в този контекст, християнска Европа минава в контраофанзива с Кръстоносните походи през 11 в. Ега си контраофанзивата, чак след 2 века. То след 1 година се води агресия, а след 2 века като как ли ще се води?А инак през тези тъмни векове, основното занимание на ържавите е било да се пухат една срещу друга. Едва след 2-та световна война в Европа цари някакъв продължителен мир. |
| "Точно напълно и абсолютно погрешно. Би следвало нещата да се разглеждат в хронологически порядък, а не като отделни действия на мюсюлмани и християни. Ако не се следва и спазва хронологията, ще стигнем до откъса от една песничка от детските години - Ето идва Аспарух, прави немците на пух." По скоро ще стигнем до ситуацията да обясняваме на майките си като децата: бихме се, насиниха ми окото но другия започна първи и затова му праснах главата. "Хронологията" , това е ключовата дума. Научните изследвания се занимават с установяване на причинно-следствени връзки. Наблюдаваме две събития А и В .Събитието В се случва след като се е случило събитието А. Но това не значи, че В е следствие на А. След което не винаги означава поради което. Второто нещо е, че този елементарен пример за градинката, фактически отразява погледа на съвременния човек. Той не отразява отношенията на собственост през онази епоха. Градинката не е моя, тя е собственост на Краля. Самият аз съм собственост на Барона или на Епископа. |
| Тайната задача на тези походи е търсенето на Кивота. До него се е добрал Цезар и е оставил по-всяка вероятност бегли тишани за местонахождението му! |
Лично за мен най-сериозен и траен ефект върху историята на източна и централна Европа има 4ти КП - 1203-1204 и унищожаването на Византив във формата, действащ до този момент. Въпреки селджукската експанзия и загубените битки през 1171 и 1176 г. Византия все още държи сериозни позиции в Мала Азия, което по-късно и помага да оцелее като Никейска империя. Пораженията от 1204 г. върху историята на православните държави е изключително тежко. Византия губи освен хилядолетната си столица и морската си мощ и търговските си предимства в източното средиземноморие. Губи богатство, губи позиции, земи и най-вече голяма част от елита си. Този погром е предпоставка и за окончателното изгубване на имперсата същност на Византия, пълното оголване на централна, южна и източна Мала Азия, разрушаване (окончателно) на стратиотския институт и заместването му с пронията (взаимствана от модела на западна Европа). Към 1204 г. Византия е загубила вече търговските си предимства. Още през предния век италианските градове Пиза, Геноа и Венеция стават водещите сили в търговията в източното Средиземноморие. Притиснати от необходимостта за военни разходи, (Алексий I конфискува златото на църкви и манастири, за да може да върне необходимото златно съдържание на византийските монети), Комнините сключват редица търговски съглашения, с които отпада традиционният византийски свръхпротекционизъм. През 80те г. на 12 в. италианските търговци имат ясно преимущество не само във външната търговия, но и в самия вътрешен търговски обмен на империята. Отначало те имат положителен ефект, но липсата на насърчаване за местните византийските търговци, води до изместването от италианските им колеги. Финансовото положение никак не е цветущо и , когато претендентът за византийския трон обещава на кръстоносците 200 хил. сребърни марки за тяхната помощ, за да вземе властта, веднъж озовал се на престола той успява да събере едва половината и то с цената на жестоки конфискации и сваляне на златната и сребърна украса на църквите в Константинопол и Тракия. |