Тази година стават 15 години откакто нашият любим клуб Левски е „акционерно дружество”. Когато тази промяна изненадващо се извърши през пролетта на 1998г. на някакво общо събрание, на което не бяха поканени много хора, които заслужаваха да присъстват, никой от нас левскарите и в най-мрачните си сънища не смe мислили, че ще стигнем до дотук. А къде сме всъщност в момента: поредният отчайващо слаб отбор и страхлив треньор, които само позорят святото име Левски; до болка втръснали на всички несменяеми некадърни комсомолски кадри в управата на клуба като Батков и Баждеков, които изглежда искат да се пенсионират в „Левски”; 15 милиони лева загубени безвъзвратно в безплодни ремонти и кърпежи на стадиона, който изведнъж скоропостижно беше полуразрушен, за да зависи сега целокупната левскарска публика от някаква политическа конюнктура и някакви инвестиции на зелено.

Какво му е „професионалното” и „акционерното” на „Левски”, какво остана от онзи клуб и отбор, които събираха по 40,000 на „Герена” и 60,000 на „Васил Левски” възторжени привърженици дали последните си пари да пътуват от цяла България, за да видят един мач? И в най-комунистическите години се е носела по-голяма отговорност за това как се управлява „Левски” и този, който не се е справял, било футболист, треньор или ръководител, просто е бил овреме отстраняван. Кой обаче сега да извърши реформи в този клуб, като тези, които се провалиха, държат така наречените акции и те никога няма нито да поемат отговорност, нито да си тръгнат преди да получат своята печалба от акциите, печалба за това, че превърнаха„Левски” в жалко подобие на клуба, който сме обичали повече от всичко извън децата си?

Какво постигна Левски от това, че се „професионализира” на хартия и вече 15 години се казва не Левски София, а ПФК Левски? Нека не забравяме, че първият мажоритарен акционер, от който тръгна препродаването беше Томас Лафчис. За него може да се каже, че беше единственият президент на Левски от последните двайсетина години, който разбираше от футбол и беше левскар, и разбира се да му се отдаде уважение за постигнатите 3 поредни шампионски титли със смазващо футболно превъзходство. Хаосът и хроническото безпаричие, които обаче се настаниха на „Герена” през 1995, 1996, 1997, 1998, както и опитът му да върне Левски в омразното лоно на МВР, европейските провали и др. като че ли дават по-скоро негативна оценка за неговото управление. Друг проблем е, че никой от обикновените левскари така и не разбра дали Лафчис дойде в Левски, за да влага собствените си пари изкарани в чужбина, или чрез президентстването в Левски си уреди многобройни политически и бизнес връзки, както и кредити, които така и не бяха върнати на банките. Никой така и не разбра през деветте години негово управление какви бяха реалните разходи и приходи на клуба, и без да се направи един подробен отчет пред Общото събрание на него му беше признато правото на мажоритарен собственик на акциите. В това претупано набързо прехвърляне на собствеността на клуба нямаше нищо пазарно и нищо модерно, а си беше мероприятие типично за административно командните времена, с които ужким завинаги се бяхме разделили. Едно е сигурно, че Андрей Желязков, който всъщност се занимаваше с трансферите, напусна клуба като много богат човек, Томас Лафчис, който иначе беше изгубил целия си частен бизнес, получи много пари за своя дял от акциите, а Левски посрещна сезон 1998/1999 като един дестабилизиран клуб с много задължения и напълно занемарен и саморазрушаващ се стадион. Изглежда комсомолските прийоми в управлението на „Левски” датират от началото на 90-години: загубите за клуба, печалбата в личния джоб.

През 1998г. всички левскари гледаха с надежда към новия спонсор „Мобилтел” и възможността най-сетне клубът да си стъпи на краката и да тръгне по някакъв европейски път. Уви, оказа се през последните 15 години, че дори клубът да разполага с не малки за България финансови средства, ако той няма грамотни и морални управленци на всички нива, ако няма ясна стратегия за развитие и подробна програма за реализирането й, нищо добро не може да се случи от само себе си. Щастливите изключения, като сезоните 2004/2005, 2005/2006 и 2006/2007 само доказват, че за 15 години клубът много рядко е напипвал правилния път и след това всичко се е сривало. Колко треньори, колко футболисти се изредиха с едни от рекордните за България заплати, колко напълно ненужни чужденци се подвизаваха в Левски, да остане сега само горчивият привкус на печалбарството и цинизма, с който идваха, взимаха си парите и си отиваха без да оставят каквато и да е диря в „Левски”, без да запалят и едно дете за идеята „Левски”. „Левски” имаше пари и плащаше коректно и това привлече като мухи на мед какви ли не мениджъри и агенти, които се надпреварваха да се закачат на хранилката. Школата гълташе средства без да дава резултати, а най-скромните по произход и вероятно най-талантливите деца, които нямаха някого зад гърба си да ги бута, нямаха шанс за развитие вътре в клуба. Как се стигна до това безумие тази грамадна, тежка и скъпа машина, в която се превърна клубът, която не създава нищо – нито футбол, нито кадри, да бълва само разходи? Кой вземаше най-важните решения в „Левски”, кой решаваше за селекцията, кой решаваше привличането и освобождаването на треньорите, кой определяше политиката на школата, кой решаваше кой футболист ще се купи и ще се продаде и кога, кой реши да влага милиони в един неремонтируем стадион и кой реши да бутне сектор „А” точно сега, когато има огромна политическа и икономическа нестабилност? Защо през годините Левски не поиска по съдебен път да му бъде реституирано незаконно отнетото от комунистическата власт игрище и прилежащите му постройки, и междувременно да играе под наем на „Васил Левски” в центъра на София, там където клубът се е зародил и там, където е играл в продължение на няколко десетилетия? Левскарите нямат отговор на тези болезнени въпроси. Дали Управителният и Надзорният съвет на клуба са някакви реални управленски структури, или са марионетки на собственика, който и да е той. И кой е собственикът в крайна сметка и докога ще търпим вече нетърпимото присъствие на господата Батков и Баждеков, които доста се заседяха и най-сетне трябва да отговарят за своето почти 15-годишно управление? Ами спортните директори и треньорите, от които най-дълго се задържа Наско Сираков, но после Даниел Боримиров, Георги Иванов, и поне двайсетина треньори, те каква роля са имали в тези процеси и защо като напуснат клуба много от тях започват да говорят и да критикуват, без изобщо да поемат отговорност за това, което те са свършили, или не са свършили. И ще признае ли някога Наско Сираков колко от изброените безумия са и по негова вина? Нека най-сетне и да спрем да се хвалим с класирането за Шампионска лига през 2006г., всички вече ни забравиха, не спечелихме дори една точка. Беше велико и славно време, но нека само сравним какво направиха „Бате Борисов” с техните участия в груповите фази на евротурнирите и да замълчим...

Кой реши от „Левски” да не се продаде Кривия в Ювентус през 1999г., кой глупак не оцени, че такава оферта идва веднъж на 20-30 години и заточи играча в турското първенство? Да, Кривия е спечелил добри пари и някакви успехи в Турция, но в Левски не е ли имало кой да прави разлика между първите в Италия и последните в Турция?! Или продажността на спортно-мениджърско-агентското ръководство съчетано с наивността на собственика дадоха своя трагикомичен резултат...Кой прецени и кой наложи решението през 2000г. един от най-добрите български треньори Димитър Димитров-Херо да бъде освободен само след 6 месеца работа, при това спечелил шампионска титла? Нима Херо не можеше да работи поне 3-4 години, най-малкото той е признат, способен и работлив футболен специалист, който години по-късно каза пред цяла България, че никога не би отишъл да работи в ЦСКА, ей така, по принципни съображения. Сега го търсим Херо, но вече са минали 13 години, а и човекът се бори с тежка болест, дано да е жив и здрав! Кой освободи Славолюб Муслин през 2002г., който ако беше останал няколко години с целия си сръбски щаб, можеше да донесе не само международни успехи на клуба, но и да обучи всички треньори на едно европейско ниво на работа. Спомнете си как играхме под негово ръководство срещу Брьонби, Динамо Киев и Щурм Грац, как можеш да освободиш такъв треньор, като на Левски болезнено му трябваше човек със европейска визия?! Какво беше онова недоразумение Майкъл Правиц, който без да има длъжност в клуба доведе един куп безумно скъпи чужди футболисти и ще каже ли някой колко загуби „Левски” от тези дивотии!? И Иво Тонев някакъв Майкъл Правиц ли го играе в момента? Кой реши да освободи онзи холандски специалист, който можеше да подреди школата и за който имаше протест от родителите на децата, които се чудеха защо си отива?! Защо сега се връща отново Боримиров, не беше ли по-разумно с Емо Велев, след като станаха шампиони през 2009, да ги оставят да поработят 2-3 години, за да е ясно колко могат и стават ли за „Левски”!? И не е ли нормално на един треньор да се даде шанс да направи селекция, да проведе лятна и зимна подготовка, да направи един пълен сезон, за да може той да си ръководи нещата и да не бяга от отговорност, и едва тогава да му се дава оценка? Всеки един левскар може да зададе стотици и стотици подобни въпроси...И най-накрая, някой от ръководството на Левски ще отговори ли кой и защо посрами клуба с издънката на столетието така наречената Рубин-Казанска афера, и защо замесените в тази позорна акция агенти Заберски и Жейнов продължиха необезпокоявани да работят с „Левски”?!

Толкова добри футболисти бяха опропастени, толкова некадърници позлатени, че изглежда в управлението на „Левски” не е имало години наред капчица логика, здрав разум и най-елементарно чувство за реализъм. Или по-скоро алчността, източването на клуба, незаслужените комисионни най-добре виреят в този хаос и вечна нестабилност. Толкава много големи възможности са пропуснати невъзвратимо, толкова безплодно време е изтекло, че даже не си струва да говорим за такива очевидни неща като негодността на сегашния треньор на Левски и цялата ялова селекция. Въпросът на левскарите трябва да бъде принципен, не за това дали някой футболист става или не става за даден пост, или защо е направена една смяна вместо друга, а кой в момента решава в Левски въпросите свързани с отбора, школата и стадиона. На всички публично ни е известно, че това е Иво Тонев, а и той се е самоопределил като човекът вземащ решенията. Затова, първо трябва да стане ясно как така този човек се появи в Левски, по чие внушение, с каква задача и кой ще му търси отговорност, ако се провали. Първо искаме да разберем той мажоритарен собственик ли е, акционер ли е, има ли договор за управление като изпълнителен директор, или трудов договор като спортно-технически директор, или някаква друга длъжност? И ако не е нито едно от тези неща, ние левскарите искаме да разберем как този човек управлява „Левски” и по чия воля, и кой му е Началника, защото феновете акционери в клуба не са го избирали? Второ, каква е ролята на Батков и кога ще видим неговото дългоочаквано оттегляне заедно с вярното му протеже Баждеков, заедно с динозаврите Георги Марков и Христо Друмев, защото никой левскар никога не си е мислил, че толкова дълго ще допуснем хора активно ангажирани с комунистическа, комсомолска и ДС-дейност и преименуване от „Левски” на „Витоша”, да съсипват клуба със своята глупост, алчност и некадърност. И трето, искаме ясна информация дали има налични средства за изграждане на нов стадион на „Герена”, чии са тези пари, какво е условието за тяхното инвестиране и новопостроеният стадион чия собственост ще бъде: на клуба, на общината или на държавата. Никога, дори в най-мрачните години на комунизма, Левски не е имал по-непрозрачно управление, върху което левскарите не упражняват никакъв обществен контрол.

Последно ни се ще да се обърнем към всички необвързани с разни ползи и облаги от клуба левскари. Ние самите в някаква степен сме виновни за това, в което се превърна нашият любим клуб, защото ние се отказвахме един по един от правото да си изразяваме публично мнението и да ходим на мачове. Стадионът ни опустя с едни дежурни не повече от 1500 верни фенове, които не стигат за нищо, нито за подкрепа на отбора, нито за коректив на ръководството. Ако левскарите бяхме по-упорити, по-последователни, по-смели и по-единни, никога нямаше да се стигне дотук. Вижте по същия начин до къде управляващите политици докараха България... Ако през годините не бяхме бягали по чужбина, не бяхме се отказвали да гласуваме, ако не бяхме се потопили в битовизми, ако бяхме продължили да се борим за свобода и справедливост, нямаше никога да допуснем да ни управляват хора, на които не вярваме и които не уважаваме. Дошъл е моментът на истината, дошъл е краят на „прехода” и за България, и за „Левски”. Всички на стадиона, на всеки мач, в студ и пек! Заради тези сини легенди, заради които сме драли гърла и проливали сълзи, заради този велик футбол, за който сме гладували и давали последните си пари и сме пътували цяла нощ! Заради синьото знаме народно, за което пеем, че животът си ний ще дадем! За да се преборим с тези, на които мястото им не е в този велик клуб, за да разберем цялата истина защо нещата стигнаха дотук, за да има за „Левски” бъдеще!

Не сме злобари, които да не оценяват когато в „Левски” са се случвали, и дай боже да се случват, и положителни неща, но клубът ни тъпче на едно място, сякаш се мъчи да върви със завързани очи, сякаш няма път, който да следва, сякаш няма дух, който да го води напред. А в нашите песни все още се пее: „Опитват се с Левски да крачат, и крачат, но Левски лети!” Не нападаме никого лично, никой не ни кара да правим или да не правим някакви неща. Бихме изслушали всеки, който иска да говори, за да разберем истината. Не търсим облаги, не търсим печалба от „Левски”. Не очакваме „Левски” да бие всеки мач и всяка година да става шампион. Искаме догодина, когато „Левски” ще чества своята 100-годишнина, на нашия стадион да идват поне по 15,000 привърженици на всеки мач, защото виждат смисъл в това да са левскари и да са на стадиона. Ако това се е случило, значи ще са се случили и много други неща, за които отдавна мечтаем. САМО ЛЕВСКИ!

Призив на свободните левскари