Отиди на страница:
| Двете мои баби, светла им памет. И едната и другата оженени рано, не бяха напреднали много с образованието, макар и че са имали най-доброто, което са могли да си позволят по онези места, в онова време. Четяха здраво и двете. Едната - с невероятно скорост, буквално поглъщаше. Другата - много бавно, препрочитайки, преосмисляйки. Навярно заради тях аз чета по два-три пъти едно и също - първия път много бързо, обаче с молив в ръката, втори и нататък бавно, избирателно. Тези дни, навярно и заради този текст, се огледах и видях, че съм струпал пак доста книги на скрина до леглото ми. Друго установих, ново. Пет-шест книги с листче по средата - започнал съм ги, стигнал съм до някъде и съм спрял. Заради работата, заради годините, а сигурно - и заради времето, което отделям на този форум, съм променил темпа и стила си на четене. Чета, спирам, осмислям навярно. Още като ученик в гимназията, заради огромното количество книги, вестници и списания, което ми минаваше пред очите, бях добил способността да профучавам през текста, а после шашках съучениците си с това колко много съм запомнил за колко малко време. Момчешки работи ... Като да участваш в състезание по бързо ядене на хамбургери. Глупаво. Там се и отказах. Последният текст, с който им правих показно, спомням си, беше "После бала" на Толстой, на руски, впрочем. Докато пътувахме към училище в градския автобус го прелетях за три спирки. След него, обаче, ми мина меракът да се правя на бързак. Просто такъв текст не бива да се ... прелита. СЕГА като се замисля, пък и като назнайвам нещо за това как текстът влияе на подсъзнанието, може би преминаването ми през текста е намерило аналог с ... преминаването през шпицрутените. Или пък при "висока скорост" смяната на настроението в разказа се отразява ... зле. Знам ли ... JТрябва пак да го прочета, навярно. Този път бавно, много бавно. |
| Един умен мъж, чел много книжки, на име Марк Твен е казАл: "Невежество и самонадеяност са единствените неща, от което се нуждае човек за да преуспее". Който е практикувал "дълбоко четене" може да усетии какво точно казва човекО. Който е по "плиткото" - разбира малко по-иначе. А и това е и идеята. Според мен това е точна демонстрация на двата вида "субекти" , описани в статията. Аз имам един въпрос към читателската аудитория тук: който вече чете на eBook четец (говорим за специализитан такъв - с eInk екран, а не таблет, телефон или лаптоп с LCD дисплей) - как намирате новата "медия"? Аз лично, като всеки "динозавър" - не вярвах, че ще ми хареса, но след първите една-две книжки почнах на конвейр и много ми се услажда възможноста да си свалиш всяка книга в удобен формат и да си носиш в джоба няколкостотин от любимите по всяко време, както и да четеш (доколкото можеш) любими книги на оригиналния език. Е, ако имах възможност всяка книга да я имам на хартиен формат (т.е. - хем да имам вече немалко $$ да я купя, хем да заделя за целта една цяла каюта за библиотека в подводницата, както моя съименник) - може би щях да това да направя, но аз съм само един прост капитан и нямам чак такива възможности, така че това техническо решение ми е много по вкуса, не зная за вас. Особено новите модели с ГОРНА подсветка (които осветяват само екрана отгоре, а не отдолу, както стандартните плоски екрани на мониторите и лаптопите - не измаря очите!) - можеш да си четеш в леглото на пълна тъмнина, без да смущаваш капитанката до теб...  Извинявам се предварително за офтопика...  |
Аз имам един въпрос към читателската аудитория тук: който вече чете на eBook четец (говорим за специализитан такъв - с eInk екран, а не таблет, телефон или лаптоп с LCD дисплей) - как намирате новата "медия"? Ами разликата с таблет или телефон е в две неща - екрана и батерията. E-ink уморява по-малко очите, батерията пък държи много повече. Иначе предимствата на четенето в електронен вид са си ясни - можеш да носиш в джоба си стотици, че и хиляди книги, имаш много източници на безплатни книги. |
| Дълбокоуважаеми Капитане, в момента ми се дощя срочно да отимам пълния Жул Верн. От вашия автор помня например понятието Кохинхина! — Нова Зеландия! — извика Паганел, като подскочи. Той грабна писмото от ръцете на Гленарван, разтърка очи, намести очилата на носа си и прочете на свой ред. — „Нова Зеландия!“ — каза той по начин, който не може да се предаде, и писмото се изплъзна от пръстите му. В този момент той почувствува, че някой сложи ръка на рамото му. Обърна се и се намери лице в лице с майора. — Е, мой драги Паганел — каза Мак Набс сериозно, — все пак е щастие, че не сте изпратили „Дънкан“ в Кохинхина! Още като дете измъчих баща ми да да я търси и намери на огромната меркаторска карта над леглото ми... Той ми я намери в малкия "Ларус". Помня, разбира се, и вашия прототип в "20 хиляди левги под водата"; забравих колкава е левгата, де. Но пък ярко помня що е тридакна и как изглежда. Досадният за други деца пунктуален многознаец Консей ми беше сред любимците... Не че помня друго из консеевите познания - освен картинката, де. Но таблет в леглото... Пробвах веднъж, с един назаем. Тц. Плъзна ми се от коленете надолу и ме цапна по корема. За щастие от паение на паркета го спасих обятията си. Но пак бих пробвала. Някой по-лек и неплъзгав модел. С гръбче, облечено в шаяк, да речем. В него е правдата. Приятни и дълбоки четения на вси! Чета безобразно бързо, но препрочитам често - като Фирмин. Ша изтъркам шаяка за 0 време...  |
Иначе предимствата на четенето в електронен вид са си ясни - можеш да носиш в джоба си стотици, че и хиляди книги, имаш много източници на безплатни книги Несъмнено е така, но книгата, като я вземеш в ръце, можеш да я почувстваш, да я усетиш, да я разлистиш, да чуеш шумоленето на страниците й, да вдъхнеш аромата й, да се насладиш на оформлението и илюстрациите й, защото книгата има ДУША, докато всички тия електронни джаджи са стерилни, безлики, бездушни и безчувствени, те само довеждат до мозъка определено количество информация, без съпътстващите я чисто човешки и емоционални атрибути на истинската книга. А що се отнася до скоростта на четене - ми тая характеристика не подлежи на никакви корелации, от нея не могат да се извадят никакви читави заключения. Когато чета интересна книга и стигна до някой вълнуващ или интригуващ пасаж, аз го прочитам бързо, след което веднага се връщам в началото му и тогава го препрочитам бавно, с наслада. |
книгата има ДУША Да! И дори кощунствените по същество лични драскулки в полетата. Или на корема на корицата... Моите са повечето такива. Неотдавна получих скъп дар от проф. Дървингов - бе обявен от самия ктитор във форума, та не е лична данна - пред-пред-революционно издание със старите букви и првопис, на "Мёртвые души", 1898 г., ако помня добре, но не ми се става да я търся. Та и тя така. Няколко ситни, полузаличени бележки с молив тип "химически". Една рисунка на неразгадаема от мен алегория с молив за рисуване. От някогашна жива душа... Благодаря още веднъж, Професоре!  |
Несъмнено е така, но книгата, като я вземеш в ръце, можеш да я почувстваш, да я усетиш, да я разлистиш, да чуеш шумоленето на страниците й, да вдъхнеш аромата й, да се насладиш на оформлението и илюстрациите й Добре де, слушайте, душете, пипайте си книгите. Някои други просто си ги четем. |
Някои други просто си ги четем. Ми добре. Вие сте просто потребители и консуматори, а ние - естети и финяги, ние превръщаме съприкосновението с книгата в почти еротично изживяване. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Даскал Цеко |
Вие сте просто потребители и консуматори, а ние - естети и финяги, ние превръщаме съприкосновението с книгата в почти еротично изживяване. Свят широк, хора разни, ама няма лошо - в свободен свят живеем. Ние пък за еротични изживявания се обръщаме към жените (гаджетата, любовниците и т.н.) си. |
почти еротично изживяване. Добре, теноре. От мен - хайде да не е еротично, а еретично. Идолопоклонническо, политеистично, анимистично - покланяне пред душите на определени вещи, има някакво вещопоклонничество у японците, ама забравих къф -изъм беше.  |
Свят широк, хора разни, ама няма лошо - в свободен свят живеем И добре правим. Нали за тая пуста свобОда сме се борИлЕ... Ние пък за еротични изживявания се обръщаме към жените (гаджетата, любовниците и т.н.) си. Тесен ви е диапазонът на емоциите - не се хвалете с него. |
От мен - хайде да не е еротично, а еретично. Компромисно - ереКтично. Homo erectus, демек. От него е тръгнала цивилизацията. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Даскал Цеко |
Homo erecticus Първото "с" бих заградила в такива скоби []. Демек, лакуна в текста.  ПП. И в редактирания ви вариант, уважаеми Даскале. Някои (като мен) го предпочитат хладко. I like it tepid.  | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: CarpeDiem |
ениуейЗ О, прещастливи старини, а? Дали ги има на хартия? Или се гушат в електронните дебри и балкани, вторите - цели в разседи. Тектоника, Даскале. |
I like it tepid. Some like it hot, some like it cold, some like it lukewarm, and some don't like it at all. Демек, един харесва попа, друг - попадията, а трети - поповата щерка. Cвят широк, харесвания разни, както беше изтъкнато по-горе. |
| CarpeDiem, Любимият ми възрастов интервал за жени е между 18 и 38 г. Ако попадаш в същия - одма ша са закачаме с теб, ако не - йок. Имам горчив опит в тоя форум от закачки с жени над 38 г. |
йок. "Над съм", както се досещате, че и вероятно са ви светнали. Айде да не съм на двойно вашето горно гранично число, но ний вървим, вървим, вървим нататък... йOK! Лека нощ на вси. |
| Леле, добре, че е едно време моите учители не са чели тази статия и са ме научили да чета, защото иначе как щях да разбера за "гениалността" на това изследване. Трябваше да има аудиозапис Любопитно е след колко изчетени книги въпросните "учени" са достигнали до това "умозаключение" |
| Директорът на Столичната библиотека, бардът Михаил Белчев, настигна и задмина на заден ход самия Корней Чуковски с неговата "От двух до пяти" София. Стая за ранно детско развитие ще бъде отворена в Детско-юношеския отдел на Столична?? библиотека (пл. „Славейков” №4А) на 24 септември от 11.00 часа. Това съобщиха от пресцентъра на Столична?? община. Откриването на стаята е по проект на Столична?? библиотека за насърчаване на четенето в ранна детска възраст. Новооткритата стая е предназначена за деца от 0 до 5 години. Проектът се нарича „Старт в четенето: Стая за ранно детско развитие (0 до 5г.)” Бързайте! Най-нулевите - крачка напред! |